“Решението България да не се присъедини към инициативата за създаване на Специален трибунал за престъпната агресия срещу Украйна е политическа грешка. Още по-притеснително е, че това се случва в момент, в който повечето държави от Европейския съюз и НАТО ясно заявяват подкрепа за международното право, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.”
В петък по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа бе взето решение за Специален трибунал за преследване на престъпната агресия на Русия срещу Украйна. Съдът ще бъде базиран в нидерландския град Хага. Инициативата е подкрепена от 36 държави, предимно от Европа. Сред подписалите резолюцията са: Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Република Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Обединеното кралство. Европейският съюз също я подкрепи, макар че България и oще три държави – членки не подкрепиха инициативата за специален трибунал за преследване на руския президент Владимир Путин заради военната агресия срещу Украйна. Другите три държави от ЕС са Унгария, Малта и Словакия. В този контекст се коментира и липсата на активна подкрепа от страна на САЩ, но обяснението е в посредническата роля за прекратяване на войната, в чиято роля е американската администрация, оглавявана от президента Доналд Тръмп.
Министрите одобриха резолюция, която определя структурата и функциите на управителния комитет на трибунала. Той ще отговаря за бюджета, вътрешните правила и избора на съдии и прокурори. Съдът ще бъде допълнен от регистър на щетите, който ще събира искове от жертвите на руската агресия, както и от международна комисия, която ще разглежда претенциите и ще определя компенсациите. Подписалите държави се ангажират да гарантират независимостта на съдебния процес. Генералният секретар на Съвета на Европа Ален Берсе призова страните бързо да приключат законодателните процедури и да осигурят необходимото финансиране, за да може трибуналът да започне работа възможно най-скоро. ЕС вече е обещал 10 милиона евро.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви:„Не може да има справедлив и траен мир в Украйна, без Русия и извършителите на тези престъпления да понесат отговорност. Русия избра да нападне суверенна държава, да убива хора, да депортира украински деца и да отнема украински територии. Тя трябва да бъде изправена пред правосъдие и да плати за действията си.“ В тази връзка основната цел на трибунала е Путин, но обект на съдебно преследване могат да са министър-председателят и външният министър, както и висши военни командири. Според договорените правила те няма да могат да бъдат съдени задочно, докато все още заемат постовете си. Прокуратурата може да повдигне обвинения срещу Путин и външния министър Сергей Лавров, но делата ще бъдат замразени, докато не напуснат властта. Задочни процеси ще могат да се водят срещу други високопоставени фигури, включително началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов, командващия руските военновъздушни сили Сергей Кобилаш и секретаря на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.
Истината е, че „специалният трибунал вече е юридическа реалност. Малцина бяха тези, които вярваха, че този ден ще дойде, но той настъпи“, заяви по този повод Андрий Сибиха – външен министър на Украйна, като направи паралел с Нюрнбергските процеси срещу нацистките лидери след Втората световна война. „Путин винаги е искал да остане в историята. И този трибунал ще му помогне да постигне това – като престъпник“, добави той. Впрочем идеята за специален трибунал е сред основните приоритети на Украйна и нейните съюзници още от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 година. И причината е, че Международният наказателен съд може да преследва престъплението „агресия“ само ако е извършено от държава, подписала Римския статут. Русия не е страна по този договор и може да използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН.
Съдът по разследването на престъпленията на агресията на Русия срещу Украйна може да издаде първите си решения към 2028 година. Дотогава се очаква да бъде финализирана подготовката за работата му – формиране на ръководство, подбор на съдии, прокурори и следователи. През това време Европейската комисия, която ратифицира от името на ЕС конвенцията за създаване на Международна комисия за искове за Украйна. Органът, на който Съюзът вече е учредителен член, ще разглежда, оценява и определя искове за обезщетения за щети, загуби и вреди, причинени от Русия на Украйна и украинския народ. Комисията ще определя и размера на компенсациите по всеки отделен случай. Тя ще може да започне работа след събирането на 25 ратификации със съответното финансово участие. Комисията обяви и финансова подкрепа за създаването на двата органа, за да могат да започнат работа възможно най-бързо след влизането им в сила. Предвидени са 10 милиона евро за Трибунала и до 1 милион евро за Комисията за искове. Брюксел определя Специалния трибунал и Международната комисия за искове като основни международни механизми за търсене на отговорност за международните престъпления и за компенсиране на щетите, причинени в Украйна.
На фона на проактивната и ясна позиция на ЕК, видимото и целенасочено отслабване на интеграционните връзки на България като страна-членка на ЕС, са не просто смущаващи, те са опасни откъм риск от изолация, която неменуемо води до задълбочаване на недоверието на Брюксел и на останалите страни-членки на ЕС и на НАТО към настоящото българско правителство, ако то продължи да води подобна изолационистична политика. Защото членството в ЕС и в НАТО е двупосочен процес, който включва поемане на отговорности в постигането на общите цели, а не само да се консумират ползи. Членството предполага и лоялно сътрудничество при реализиране на общите политики и прилагането на съгласувани механизми и инструменти. А принципът на колективната сигурност е особено важен и той се отстоява през вземане на решения с консенсус, касаещи базисни евроатлантически ценности. Затова за финал ще повторя казаното от Върховния представител на ЕС по външна политика Кая Калас: :„Не може да има справедлив и траен мир в Украйна, без Русия и извършителите на тези престъпления да понесат отговорност. Русия избра да нападне суверенна държава, да убива хора, да депортира украински деца и да отнема украински територии. Тя трябва да бъде изправена пред правосъдие и да плати за действията си.“ Къде е България в това разбиране за ролята на Специалиня трибунал за престъплението „военна агресия” срещу Украйна? Впрочем изненадани ли сте? Вероятно, не! Очаквано е, когато не заявяваш категорично коя е жертвата и кой е агресорът в тази пълномащабна война, но пък заявяваш, че Крим е руски…
<<<По-долу публикувам позицията на ГЕРБ/СДС, която е в контекста на националния интерес – България да е активен, предвидим и уважаван участник във всички международни формати, които засягат сигурността на Европа и бъдещето на Черноморския регион ( следва текста):
“Решението България да не се присъедини към инициативата за създаване на Специален трибунал за престъпната агресия срещу Украйна е политическа грешка. Още по-притеснително е, че това се случва в момент, в който повечето държави от Европейския съюз и НАТО ясно заявяват подкрепа за международното право, суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Тази инициатива не е насочена срещу руския народ. Тя е насочена към търсенето на отговорност за самото решение една държава да започне война срещу друга в нарушение на Устава на ООН — принцип, върху който е изградена цялата следвоенна система за сигурност в Европа. Именно около този принцип беше приета и т.н. Лвовска декларация, подкрепена от голяма част от европейските държави и институции.
България няма интерес да изглежда като държава, която разчита на гаранциите на НАТО, но избягва политическата отговорност, когато трябва ясно да заеме позиция. Подобно поведение не се възприема като предпазливост. В международната политика то се възприема като липса на стратегическа яснота.
За България участието в подобни формати има и пряк национален интерес. Черноморският регион е непосредствено свързан с нашата сигурност, енергетика, транспортни коридори, инвестиции и икономическа стабилност. Колкото по-слабо е международното право, толкова по-несигурни стават малките и средните държави.
Историята на Европа е достатъчно болезнено доказателство какво се случва, когато агресията остане без политически и правен отговор. ГЕРБ–СДС счита, че България трябва да бъде активен, предвидим и уважаван участник във всички международни формати, които засягат сигурността на Европа и бъдещето на Черноморския регион.
