СОЦИОЛОГИЯТА НЕ Е ТОВА, КОЕТО Е….

социологията
Време за четене: 3 минути

Предизборно време. Време за социология. Социология, която може да познае, може да обърка. На нея всичко й е позволено. Социолозите винаги могат да се презастраховат, като кажат, че това е моментна картина, че данните не са прогноза, а сондажи и затова не носят отговорност. Често се чува, че “разликата е в рамките на статистическата грешка”. Но последните години българските избиратели в едно са сигурни – социологията не установява какви са действителните нагласи, а по-скоро задачата й е да ги манипулира в определена желана посока. Затова и някои от представителите на социологията са си спечелили определенията на “ваятели на общественото мнение”, гадатели или шамани.

От години измерителите на общественото мнение са все познати лица. “Подвизите” им в социологията са ознаменувани с нарицателни имена или с прозвища. Няколко по-млади представители също са на път да последват съдбата им, защото и те много бързо попаднаха в капана на негативното отношение на гражданите към социологията. Днес е много трудно да различиш кога говори социолог и кога политолог. Социологът работи с числа и проценти. Организира емпирични анкети, прави допитвания, сондажи, проверки. Коментира ги. Но те отразяват мнението и нагласите на изследваните лица за момента и за времето на проучването, което е кратко и варира от 2 до 5 дни, 7 или 10 дни. Ако приемем, че данните са обективни и не са манипулирани, нищо не гарантира, че някое събитие или обстоятелства няма да обърнат прогнозата.

Публична тайна е, че още през 90-години социологическите агенции се комерсиализираха. Има не една публикации, в които се коментират случаи на търговия със социологически данни. Преглеждайки периодика от онова време се натъкнах на примери на пазарене за купуване на място в предизборните рейтинги за влизане в парламента. Случаи, които са били повод да се говори, че резултатите са “толкова точни”, колкото точно някой е платил. Преди време Канал 3 направи цял документален филм как някои представители на “социологията” са забогатели чрез нея, а вероятно продължават да го правят и днес. Социологията е със статут на платена услуга. Кой плаща може да ви бъде поднесено като “поръчал изследването” или “изследването е финансирано със собствени средства”. Кое е задкулисието никога няма да разберете.

Когато чета въпросниците на някои социологически агенции, въпросите в тях изглеждат предварително режисирани, така че да са част от предварителния сценарий за окончателната картина. С една дума – често са манипулативни! Най-срещаният въпрос е: „Ако изборите бяха днес, Вие за кого ще гласувате“. Отговорите ще са произволни и едва ли ще са обвързани с нагласите му в самия изборен ден, когато не емоцията, а прагматизмът за бъдещето е водещ. В този контекст нямам обяснение как може да се гради и надгражда рейтинг на някоя партия или личност без видими основания за това. Добър повод да подкрепя казаното с пример, е чутото тази сутрин в предаването “Свободна зона” по ТВ Европа с участието на Димитър Ганев от социологическа агенция ТРЕНД.

На въпрос на Kоритаров как се формира подобен рейтинг като този на партия “Има такъв народ”, той отговори, че “Трифонов е единственият нов на терена, говори срещу всички и анонсира някакви популярни инициативи.” Казаното ми прозвуча неадекватно и пресилено. Колко е “нов”? И кога сме го чули да говори по начина, по който се регистира всяко политическо присъствие? Колкото до “популярните инициативи”, ако се има предвид референдума, той е стара чалга. Кулминацията в коментара на социолога беше оценката му за Трифонов, който бил “нещо между Борисов и Сакскобурготски от една страна, и от друга – “Воля”, Бареков… Той е по средата.” Интересно с какви измерители е стигнал до това сравнение? Затова и аз като Коритаров ще запитам как се формира подобен рейтинг, след като за обществото остава неизвестна програмата на тази партия и нейната идеология? Означава ли също, че в случай като този, eдинствено популизмът е водещ? Отговорът на социолога беше “респектиращ” – “няма как само на базата на партийна програма някой да бъде харесан. Може това да е доверието към определен лидер или личност.”

Лидер и личност! Да ви призная, в контекста на въпросната личност, подобно обобщение ми прозвуча по-скоро саркастично. Защото ако си оставил зад гърба си много зрелища, те не правят интересна личната ти история и е невъзможно с това минало да печелиш доверие. Ако пък някой ден решиш да изтриеш написаното – дори да го изтриеш, ще останат следи. Следи, които няма как да те направят политик. Да си политик не е и мистичен талант, а трупане на знания, умения и мъдрост от деня, в който за първи път очите ти са усетили светлината. Когато отидете при лекаря вие казвате какво ви боли, а лекарят изписва терапията и лекарствата. Какво се очаква от истинския политик – да формулира и проблема, и идеята за решението, да задава крайната цел – пътя и средствата за постигането й. В отворения край на всеки успех са идеите и решенията. И ако тях ги няма – всичко до тук е било само тра-ла-ла-ла…

P.P. Конкретният случай бе в контекста на представеното мое отношение към “социологията”.

error: Свържете се с автора за разрешение!!