ОТ ПУСТО В ПРАЗНО

социални и икономически измерения
Време за четене: 3 минути

Или как президентът отново е в ролята на опозиционер

Cлед като окончателно вече е абдикирал от основните си конституционни задължения на обединител на нацията, Радев пак си организира “кьоше”, от което да се чуе опозиционния му глас. Днес той е решил да ни направи свидетели на собствената си еволюция – от пълното отрицание на COVID-19 до “проглеждането” за “Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейски опит и България”. И в това има нещо много комично и…. тъжно, защото докато чуждите държавни глави привеждаха нациите през тази безпрецедентна криза с думи на взаимност, доверие и кураж, българският президент предпочете летаргията на нищоправенето, прекъсвана от опозиционни “проблясъци”, които като черен пушек се виеха над покрива на президентството. Затова и сега става ясно, че по тази причина не е разбрал какво реално се е случило със света, извън сградата на президентството. Не е разбрал и най-важното – след два месеца президентската институция излиза с още повече поражения върху българската конституция. Защото във време на криза всеки български президент има уникалния шанс да изпълни със съдържание конституционния замисъл, заложен в чл. 92, ал. 1, че президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията …

Чета какво е казал Радев при откриването на въпросната кръгла маса и констатацията ми е, че нищо в този човек не се променя! И докато светът върви към нов хуманизъм и на ход са моралните авторитети, които коронавирусът извади на преден план, България има нещастието държавен глава да е човек на комунистическото статукво. Затова няма как между тези нови лица да е той. Радев остава там, където го натика общественото недоверие – 40% не са доказателство за народно доверие, защото не всичко се измерва с рейтинги. Има качества, които са неподатливи на измерване и техният дефицит отвори отдавна вратата към един въпрос: “Кой да е след Румен Радев?” Защото България има нужда от някой, който да върне изгубеното достойнство на президентската институция и на конституцията.

Оказва се, че “измеренията” на днешната кръгла маса, организирана от президента не е нищо повече от едно “кьоше”, от което той обикновено отправя поредните си спекулативни внушения срещу правителството и управлението. Според Радев, “най-важният ресурс за справянето, с която и да е криза е доверието в институциите, които я управляват. А едно управление се ползва с доверие, когато не взема решения в резултат на обществен натиск и пиар сметки”. Вярвайте ми, по-лош пример от този за връзка между причина и следствие не бих могла да ви посоча! Изречението е истинска “класика” e и по отношение качеството на езиковото изразяване! Извън това, е и спекулация! И тъй като стана дума за “класика”, как ви звучи умозаключението, че помощта към гражданите била само под формата на кредити, като по този начин държавата показала, че не е тяхна опора!? И друг път съм казвала, че изреченията на Радев имат странно и нелогично смислово звучене, а в основата на съжденията лежи твърде примитивен усет към езика, който има функцията да промотира и мисловния модел на изразяващия се.

Разбира се, и този път не е минало без обичайните страховити прогнози на Радев за „задълбочаването на неравенствата” и за предстоящ Апокалипсис: “Ако не успеем да овладеем тази тенденция, рискуваме дълбоки обществени разломи, деградация, растяща престъпност”. Обичайните аксесоарни клишета! Какво са клишетата? Те са парчета от “мъртвата” зона на езика. Универсални обобщения, които се използват от слаби политици за целите на спекулацията. За щастие моите логични навици ме предпазват от чужди мераци да бъда подведeна. А твърденията на Радев за “липсата на адекватни мерки” e точно такова универсално обобщение, с което много българи не биха се съгласили. Днешният брифинг на МС с участието на министри решително опроверга подобни спекулации.

Що се отнася до обявения тематичен обхват на кръглата маса – “Европейският опит и България”, както и обяснението, че заглавието е избрано, защото е “важно да синхронизираме тези мерки”, е много лесно за опровергаване. Правителството действа в координация с ЕС и в синхрон с европейския опит. Дефицитът на евентуален президентски интерес да коментира официална информация за правителствените мерки и за ефекта в обществото, в никакъв случай не може да оправдае президентския избор да спекулира. А тази инициатива е точно такъв повод – да се прелива от пусто в празно, което е в президентския стил да се прави на опозиция в противоречие с българската конституция. В този контекст, едно от положителните неща от тази здравословна криза е, че тя даде още един аргумент за грешния избор, който са направили онези два милиона българи, които били гласували за Радев. Дано повече от тях да са разбрали, че позорно са били подведени да дадат гласа си за човек, който не е най-подходящия да е български президент.

error: Свържете се с автора за разрешение!!