Защо обществото се нуждае от качествена преса
Микола Мороз, Zahid.net
Преди време шумният скандал около „гладното парти“** – забавно парти на инстаграм-блогъри в Дома на учените в Лвов в Деня на националния траур, посветен на Гладомора, предизвика у мен доста мрачни мисли. Тази история ме накара да се замисля не толкова за моралната същност на случилото се, което и без мен беше скрупольозно интерпретирано, а по-скоро – за медиално-онтологичната или дори медиално-есхатологичната страна на въпроса .
Ще обясня защо мислите ми ме насочиха към такава неочаквана посока. Защото изведнъж излязоха наяве проблемите, свързани с оцеляването на традиционната журналистика. Не, дори само тази на хартия. Но за съжаление, а за някои – може би е за щастие, печатната журналистика всъщност изживява последните си дни, също като конете в колхоз. В края на краищата през последните години доста често сред журналисти и медийни експерти има дискусии за оцеляването на професионалните медии, които отдавна са мигрирали в Интернет. Основният недостатък на повечето от тези форуми е, че дискутиращите се фокусират върху икономическите аспекти на проблема. Въпреки че дискусията трябва да се проведе много по-широко, по-специално на фона на настъплението на различните блогъри, влогъри, инстаграмери и тиктокери.
Защо ме подразни онова – да ме прости Господ, „гладно парти“? Защото за първи път наистина погледнах в очите на жестоката реалност, осъзнах реалния баланс на материалите на професионалните журналисти и конвенционалните „гладни купонджии“. И бях ужасен. Защото се оказа, че за да събереш милионна публика, да спечелиш много пари, да бъдеш в светлините на общественото внимание, изобщо не е необходимо да придобиваш някакво сериозно образование, да повишаваш професионалното си ниво, да преминеш през разни курсове и обучения, да изучаваш опита на предшествениците, за да придобиваш собствен опит. По някакъв невероятен начин тези „купонджии“ успяха да прескочат всички традиционни етапи на журналистическия успех и да изоставят нас – хората от традиционните медии, далеч назад, поне по отношение статистиката за трафика.
Този проблем стана особено остър по време на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Когато най-разнообразните Telegram канали със съмнителен произход и авторство растяха като гъби в информационното пространство. Те представят на читателите своите „задълбочени“ текстове за войната, без да се притесняват особено от проверката на фактите, качеството на експертизата, авторитета на източника и т.н.
Спомних си как полският журналист и писател Мариуш Шигел веднъж сподели своя опит от работата със студенти по време на една среща с писателската общност на Лвов: „Когато изнесох лекция по темата, взех за образец моя текст за най-големия паметник на Сталин в света. Дадох задача на студентите да прочетат моя текст предварително. Донесох в голяма пътна чанта цялата литература, която бях чел, преди да работя по темата. Казах им, че съм взел една мисъл от тази книга, цял параграф от ето тази, и нищо – от тази, но че това ми е помогнало да организирам знанията си за времето на Сталин, например. Т.e. час и половина посветих само на аналитичното представяне на този доклад в контекста на използваната литература.“
Изводът е, че за да напишете качествена статия, трябва да прочетете няколко книги по дадена тема. Разбира се, поуките, извлечени от тези книги, ще бъдат полезни и за други статии, но се надявам, че разбирате смисъла: предназначеният за публикуване текст не се „изсмуква от пръстите” и не се създава след „гледане в тавана”. Поне така си мислехме ние, традиционните (в добрия смисъл на думата) журналисти. Сега се оказва, че за да бъде постигнат медиен успех, нарочни усилия изобщо не са необходими. Основното нещо, както се казва, е да „хванете вълната”.
Навремето прочетох една интересна американска медийна история, която за щастие все още не е станала типична, но въпреки това сигнализира за определени нездравословни симптоми и поне за мен е негативен пример за началото на „съмнителна нормалност“. Става въпрос за не толкова медиен магнат, но все пак собственик на информационния портал Pasadena Now – Джеймс Макферсън от прекрасния калифорнийски град Пасадена, който разработи „прототипа на журналистиката на бъдещето“. Поне така му се стори тогава. И така, какво направи той?
Медийният предприемач Джеймс Макферсън уволни петимата си кореспонденти, като ги замени с индийски наемници. Моля, обърнете внимание, че не става дума за американски индианци, например от племето сиукси или апачи, които са живели в прериите и са вярвали в бог Маниту. А именно за индийците, живели в истинска Индия (а не откритата от Христофор Колумб), които вярвали в дхарма, карма, самсара и преселването на душите. Е, може би не са вярвали в Буда или изобщо в нещо. Работата не е в това, а в друго: те са били на десетки хиляди километри от слънчева Калифорния. Най-много се знае със сигурност, че тези пет индийски наемници никога през живота си не са били в Пасадена. И защо?
Всичко това не им попречи да публикуват ежедневно на уебсайта на Pasadena Now информация за местни събития, да предоставят прегледи на последните концерти, да пишат новини за времето, да докладват за срещи в кметството, които наблюдават чрез уеб камера. Понякога имаха леки пропуски. Така например, пропуснаха демарша на местни опозиционни политици, които преждевременно напуснаха заседанието в кметството, защото то не беше уловено от уеб камерата. А далечен индийски служител научи по погрешка за определено местно ястие – Rose Bowl („Розова купа“), въпреки че всъщност това беше името на местния стадион.
Но като цяло този проект функционираше доста успешно и се оказа икономически изгоден. В края на краищата заплатата на „дистанционните“ журналисти дори не се доближаваше до сумите, които би трябвало да се плащат на местните „чакали на перото“. Примерът от Pasadena Now обаче трябва да служи като предупреждение: журналистиката не е търговия с джаджи, не може да се рационализира безкрайно, заигравайки се с икономически фактори. Защото на определен етап качеството ще падне толкова много, че целият проект ще загуби всякакъв смисъл. А журналистиката не е просто професия, сфера на дейност, клъстер. Журналистиката – колкото и патетично да звучи, е кръвта на една работеща демокрация.
Често можете да чуете критики от хората: всички журналисти са корумпирани. Т.е. каква е разликата, кого да чета…. Но разликата все още е много голяма.
Е, блогъри, влогъри и други тиктокъри няма да правят скъпи журналистически разследвания, да изготвят анализи, с много ексклузивни и качествени експертни мнения. Те няма да станат адепти на журналистиката, която критикува, контролира, напътства и вдъхновява.
Вредното самоограничаване на информационната индустрия трябва да бъде прекъснато незабавно със силно послание, че един висококвалифициран, независим и безстрашен разследващ журналист има жизненоважна роля в обществото. В областта на демократичната теория той представя своите оригинални забележки. Той умее да провежда качествени наблюдения, да създава скандал от наистина скандални, а не маловажни факти, да разкрива корупция и конфликт на интереси, ефективно да предотвратява формирането на незаконни властови структури и да прави прозрачно за обществото задкулисието в политиката и бизнеса. Накратко – да просвещава. В крайна сметка професионалната, качествена журналистика, презирана с такава лекота, е единственият журналистически форум, който може да постави на дневен ред обществено значими теми, да ги открои професионално и да ги доведе до общо разбиране.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Смерть журналістики. Навіщо суспільству потрібна якісна преса, Микола Мороз, Zahid.net
** На 27 ноември м.г., в Деня на памет за жертвите на Гладомора, украински блогъри с милиони фенове организираха шумно парти за рождения ден на блогъра от Черновци Александър Залиска. Тържеството се състоя в Дома на учените в Лвов. Сред гостите бяха знаменитости в Instagram, които бяха забавлявани от водещия Володимир Остапчук. По време на вечерта всички активно споделяха снимки и видеоклипове в Instagram, а Володимир Остапчук дори публикува снимки от пиршеството с надпис „Гладното парти на блогъра“.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
