На държавния изпит зрелостниците от випуск 2020/21 учебна година трябваше да пишат по техен избор интерпретативно съчинение или есе – „Смисълът на благодеянието по откъс от “Песента на колелетата” от Йордан Йовков. Подобна тема вероятно ще е била изпитание за онези ученици, които не притежават умения за четене с разбиране, тълкуване на конкретния текст с ценности и най-важното – умение за езиково изразяване и съответна правописна култура, както и познания за съставяне на ученически текст, отговарящ на критериите за есе или за интерпретативно съчинение. На тази база никой не би имал проблем с разбирането и тълкуването на темата, формулирането на тезата и нейното успешно аргументиране, ако всеки един от тях е успял да да придобие посочените умения и познания.
Не веднъж в мои публикации съм наблягала на потребността българските ученици да бъдат обучавани с ценности. Предвид че писането на ученически текстове е всъщност една творческа дейност, ключовата дума е творческо мислене. То обаче не е естествено състояние, както някои си мислят, свързвайки го с притежаването на талант. Можете да прочетете мои публикации на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт, в които засягам теми като четене с разбиране, функционална грамотност, извличане на информация от текст, писане на ученически текстове и т.н. Аз винаги наблягам на взаимодейстието между логиката и възприятията, свързани с конкретния текст. Какво “вижда” ученикът и накъде може да го поведе логиката – и то по такъв начин, че да активира неговия съзнателно трупан ценностен опит. Ако ученикът успее първо да развие възприятията, което е свързано с функционалната му грамотност, a после да осмисли и различни алтернативи в прочита на литературния текст, той много лесно би се справил с формулирането на тезата и нейното аргументиране. А тезата е тази, която би трябвало да провокира пораждащото мислене, което е синоним на творческото мислене.
Въпрос на ценностен опит е кой от учениците какъв аспект на интерпретация ще избере. Да не забравяме, че в основата е и верният прочит и разбирането, който всеки ще вложи в понятието “благодеяние”. Оттам-нататък се отива към аспектите и ценностните разклонения. Някои може да развият темата за смисъла на благодеянието като част от духовния свят на човека. Други да предпочетат да акцентират върху връзката между благодеянието и смисъла на човешкия живот – да оставиш нещо след себе си. Може би е имало и такива ученици, които са свързали благодеянието с естетическото преживяване от песента на колелетата – брънка във времето, което тече и не спира. А защо не – благодеянието като осъществена връзка между поколенията, предвид акцента в избрания откъс, свързан със семейството на Чауша. А може би са се намерили и ученици, които са писали за всичко това.
Да се пише за смисъла на благодеянието, означава да осмислиш свързаността на темата с етиката. Един зрелостник би трябвало да притежава познания в областта на етичните категории, сред които е и благодеянието във всичките му синонимни значения. Като към това добавим и притежавания към този момент ценностен опит, не би трябвало да съществуват затруднения при коментирането на акта на даването с акта на споделяне на признателността. Между тях съществува взаимна обвързаност и не е никак трудно да бъде открита във въпросния откъс. Благодеянието е най-силната връзка, която сплотява човешката общност. Предложеният текст дава възможност да се почувства спонтанната доброта на Сали Ашар, убеждението му, че благодеянието носи радост на другите, се потвърждава реалистично чрез споделеното от Джапар.
Всъщност поантата е в изречението в края на откъса: ”Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!” Себап е добро дело, благодеяние. Така че в тези думи на Сали Яшар е скрито идейното послание на автора и на произведението, а то е, че всеки човек трябва да стори някакъв себат, т.е. някакво добро дело. При това трябва да го прави доброволно, спонтанно и без колебание. Eто ви още една теза, която не е формална, а е добре представена в откъса. Тя също разкрива добри възможнисти за съзнателно мислене в една точно определена посока. Но това не е всичко, защото знаете че всеки литературен текст има не едно, а няколко нива на подразбиране и осмисляне. Колко от тях ще откриете вие зависи от ценостния ви опит и от умението да управлявате вашия ум. Писала съм многократно как с въпроси да му поставяте задачи и как да го освободите от рутинни негови реакции. Но това е друга тема и тя е свързана с обучението по латерално мислене – придобиване на мисловни умения чрез усвояването на мисловни инструменти, методи и техники. За някои от тях можете да прочетете в този сайт, но също и на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт.
