Не, не става дума за Ботевия “Смешен плач”! Приемете написаното само като опит и аз да покажа как в съчетаването на факти и аргументи, може да се потърсят основания за парадоксалното и абсурдното в два случая от нашето време, публично отразявани и коментирани – дивото къмпингуване в “Корал” и проверките на вицепремиера Симеонов в заведенията на Слънчев бряг.
Ще започна оттам, че българинът много обича да коментира и да недоволства от незачитането на правото и законите от страна на държавата, институциите и техните представители. И много малко – от отделни граждани или групи, които си позволяват да поставят себе си над законите. За тях се сеща, само когато лично го засегнат или бива задействан като по сигнал от социалните мрежи или от поредното новинарско предаване или репортаж от мястото на събитието. Толкова е свикнал да е обграден от нарушения, че ги приема катo нещо нормално. Нормално е съседът да му чука и тропа след двадесет и два часа. Нормално е целият квартал или целият курортен комплекс да се огласява от любимата някому чалга. Нормално е някой да обяви жилището му за продан, без той да знае това. Нормално е някой да се настани в имота му, и дори институциите да се окажат безпомощни да го извадят оттам.
С гореспоменатите два случая станахме за пореден път свидетели на това, как някои граждани са си извоювали привилегированото положение да нарушават законите и правилата, и в същото време да представят себе си като жертви на репресивни действия от страна на държавата. Нещо, като а ла Цветан Василев! Парадоксалното е, че оплакванията на такива “жертви“ са предмет на широко медийно огласяване. При това – чрез едностранно отразяване на фактите. Вие успяхте ли да чуете някой от репортерите да е контрапункт на участниците, оплакващи се от “репресивните” действия на държавата, т.е. да им напомнят все пак, че съгласно закона и констатациите на проверяващите институции, те самите са в нарушение. Аз не чух такова нещо в нито един от изгледаните случаи, излъчени по най-гледаните ТВ. Обективността изисква да се акцентува и на нарушенията, предизвикали действията на държавните институции. Защото проверките и санкциите са само следствие и очакван резултат, продиктуван от обществения интерес да се спазват законите, защото нарушаването на едно право винаги засяга друго право.
Моята информация за случая “Корал” е тази, която медиите ни представиха. Отразяването оставя усещането за организирана кампания в защита на “нарушените” права на … нарушителите. На това се набляга най-вече, а такъв подход няма как да не се цели в обичайната за българина нагласа – да търси вината винаги (и този път) само в държавата. А случаят е повече от ежедневен – любители на дивото къмпингуване решават да се настанят в чужд имот и да разпънат палатките. Първо нарушение – ползване на чужд недвижим имот без правно основание. Разбрахме, че собственикът нееднократно е търсил съдействието на съответните органи да му помогнат да се освободи от натрапниците. Второ нарушение. Специализирани институции констатират нелегално електрозахранване и водоснабдяване от опасен за здравето източник. Трето и четвърто нарушение. Комулирани в едно, тези нарушения определят къмпингуването като нерегламентирано.
Чухте ли тези дни как действа гръцката държава по отношение на такива случаи? A у нас, факти като току-що изредените, не са ли достатъчно основание за проверки и последващи санкционни действия? И как така, когато държавата показва присъствие чрез прилагането на закона – това се тълкува като репресия и посегателство върху личната неприкосновеност? Законите и правилата не бяха ли за да регулират обществените отношения и да предотвратяват конфликти, свързани с права? Още по-любопитното е, как този случай бе избран за “трибунка” на две скорострелно долетели “птички”, за които не бе трудно да се досетим кое задкулисие представляваха там. Защото появявaнето им си беше чиста проба поръчана мисия. Случаят трябваше да бъде използван за познатото спекулативно говорене, целещо се с внушения в сегашното държавно управление – било “репресивно”, а контролните органи им посягали на правата и на неприкосновеността, което напомняло 50-те години?! Така се прави политика, така се гради демокрация – анулираш нарушаването на правилата от страна на едни граждани за сметка на други, и започваш да злепоставяш държавата, която в лицето на своите институции е решила да си свърши работатa!
Знаете ли кое е общото между двата случая? Общото е в опита да се изкривят ценностно действията на държавата, предопределени от закона. Тогава се запитайте кому е угодно нарушителите да се представят като “жертви”, за сметка на истинските жертви. Защото, както се оказва, съдейки по изявленията на вицепремиера Симеонов, нарушенията в заведенията на “Слънчев бряг” не били свързани само с децибелите, но те засягали и законосъобразността в трудовите взаимоотношения с наетите работници, с качеството на храната, с отчитането на приходите. Възниква въпросът, кой и защо иска да “замете под килима” нарушенията, а превръща в медийна “дъвка” коментарите, свързани с факта – вицепремиер бил оглавявал акцията! Всеки досетлив българин и коректен данъкоплатец би определил участието му като очевидно належащо – май нещата са “дълбоки” и за да се стигне до корените, трябва да бъде засвидетелствана решимостта на държавата в лицето на нейн висш представител.
Вчера стана ясно, че заради акциите през изминалия уикенд се отлагал музикалния фестивал „Солар Съмър”. В изявление до медиите организаторите посочват, че се опасявали техниката на диджеите да не бъде иззета и това да развали имиджа им в цял свят. Звучи абсурдно! Абсурдно, но те стъкмиха набързо протест. Ама доколкото съм професионално компетентна в организирането на подобни прояви, те предварително се обезпечават с разрешителни от местната власт – за времето на провеждане, сигурност и т.н. В този смисъл, подобни опасения звучат неадекватно и подозрително. По подобен начин звучат и заплахите на собственици на заведения, които щели да търсят правата си, заради загуби, причинени от проверки и прилагането на други контролни мерки. А какво незаконно има във внезапните или обявените проверки, след като те са изрично разписани като правомощия на всеки контролиращ и проверяващ орган, когато за това има основания и са налице факти и обстоятелства?
И друг път съм казвала, че през всичките тези години българската демокрация предостави повече права на едни граждани, за сметка на други. Или по-скоро, създаде усещане у едните, че са привилегировани и им се разрешава да не следват правилата. Така се стигна до другото тълкование на свободата – свободията. Тази свободия позволи и на едни други хора, наричайки себе си политици, да налагат нарушенията като ценностен капитал за своето политическо говорене, разглеждайки извършителите като жертви. Ето, това се случи и с цялостното публично отразяване на двата случая. В парадоксалното и абсурдното се стигна до там, че някой си диджей реши да печели обществена подкрепа, буквално ревейки пред микрофоните на услужливи ТВ – останал бил “без хляб”. Същият, който оказал съпротива на проверяващите органи! Ами да беше го направил в някоя европейска държава или в САЩ, та да видим тогава какво щеше да му се случи! Едва ли би посмял даже по главата да се почеше.
Всеки човек – без различия, основани на различен признак, има права. Изключва се възможността те да се реализират, като се посяга на правата на другите. Това би довело до разрушаване на обществения договор и до провокиране на социални антиподи и хаос в ценностния и психологически статус на обществото. Проблемът е общохуманен, защото засяга достойнството на всеки човек. Задължение на държавата и на нейните институции, на всеки отделен гражданин е да спазват, да поощряват, да насърчават и да регулират процеса на зачитането на правата. Обратното застрашава обществения договор, задържа развитието ни като правова държава, посяга на човешката свобода, опорочава и застрашава нравите.
Ще ми се накрая и аз да завърша като Ботев: Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си… – за да оплаче себе си. Вярвам, че ще има ден първи, когато всички ще й кажем: Коя си ти, и защо плачеш…
