За служебното правителство в българската управленска практика съм писала и друг път (“Служебното правителство – закон или мантра”, “Служебното правителство като президентско изкушение“). Но интереса ми към темата за съотносимостта му към авторитаризма се зароди тези дни, предвид случващото се в нашата обществено-политическа действителност. То потвърждава моята хипотеза, че някой ден служебното правителство може да бъде използвано недобросъвестно за съсредоточаване на прекалено концентрирана, централизирана и безконтролна власт в ръцете на държавния глава. И единствената причина не е само в отсъствието на Народно събрание и на съществуването на единствена реална опозиция, както в момента това е ПП ГЕРБ-СДС. Затова липсата на изчерпателни конституционни текстове, отнасящи се до служебното правителство, ме кара да отправя два въпроса. Подобна политическа ситуация провокира ли силно желание властта да се упражнява еднолично? Изкушава ли тя служебното правителство да се използва като опасен инструмент за ерозиране на демокрацията и на правовата държава?
Едно от основанията ми да задавам подобни въпроси е, че за обществото остава скрит механизма и принципа на избор на Министерския съвет. Този процес се осъществява непрозрачно и не е резултат на социален консенсус и публичен диалог, така че да се отговори на призумпцията, че времето на служебното правителство е време на спокоен и плавен преход към следващото редовно правителство. Обратното индикира намерения за използване времето на служебното правителство единствено за овладяване на държавните структури. А чрез последващи действия да бъде омаломощена опозицията, т.е. подкрепата за доскоро управляващите. Съществуването на подобна възможност се затвърждава от примера с настоящият президент, който в мандата си до сега заемаше страна в политическия процес. Няма как да допуснем, че той изведнъж ще започне да олицетворява нацията и то в условията на две предизборни кампании – едната, от които е неговата за втори мандат.
Какво имам предвид като казвам, че Конституцията не съдържа достатъчно текстове за служебното правителство? Оскъдното му представяне в основния закон на държавата отваря възможност за различни свободни интерпретации. Между другото, България е единствената държава, която е закрепила със закон съществуването на правната фигура на служебно правителство. Но както по отношение на президента, така и по отношение на него, в българската конституция съществуват много “бели петна”. Конкретни текстове за него ще откриете в Глава четвърта – Президент, чл. 99 ал. 5 и 7, както и чл. 102, ал. 3, т.1, които касаят процедурното условие за конституирането му. Бих споменала и Решение 20/23.12.1992 г. на Конституционния съд, по повод искане на 51 депутати. В него ясно се затвърждава временния му характер, че осъществява правомощията на МС, определени в Глава пета на Конституцията. Казва се още, че мандатът му не е от парламента и решава текущи въпроси от вътрешен и международен характер. Не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност. Що се отнася до критериите за сформирането на състава му, както и регламентиране на самата процедура, такива текстове липсват. Единствено фактът, че е служебно, т. е. назначено от президента, е повод да се предполага, че e негов субективен избор. Но дали това е така, можем само да гадаем.
Служебно ли е правителството, назначено от Румен Радев? Мога да ви предложа моята интерпретация. Служебно е според критерия, че е назначено, но по състав не отговаря на това определение. То вероятно е замислено като коалиционно и подобно предположение се обективира всеки ден в медийни публикации, отразяващи персоналните назначения в МС и във водещи държавни структури. Кандидатите за властта са представители на партийни субекти от ясен и не толкова ясен политически цвят или зад тях прозират различни обвързаности с олигархичния или стопански елит. Има демонстриране на задкулисни мераци за завладяване на държавните структури и влизане във властта през задния вход. Но това го казвам не само аз, докато в същото време липсват конституционни гаранции това да не се случва. Естествено е подобна задкулисна тактика да провокира обществено напрежение, а основната задача на служебното правителство е да осигури подготовката и провеждането на парламентарните избори и нормално функциониране на държавата в един спокоен преход към следващо редовно правителство.
Какво означава понятието авторитаризъм? То идва от латинския език (auctoritas) и семантичното му значение е влияние и власт. Става въпрос за такава форма на държавна власт, която се основава на безусловния или въображаем авторитет на управляващия субект. Това е най-краткото описание, което мога да ви предложа. Какво се случва, когато на ход е служебно правителство? Както вече нееднократно отбелязах, в ръцете на президента се концентрира голяма власт, която не попада под контрола на Народното събрание, защото то е разпуснато. Самото правителство е подчинено изцяло на него. Каква е тогава рамката на неговите правомощия? Това обаче не става ясно от българската конституция, което е още една предпоставка за безконтролност и управленски своеволия, макар да е ясно, че президентът е този, който носи политическа отговорност. Още повече, че Радев взема цялата власт, но в същото време той се явява и единственият безконтролен и недосегаем в парламентарната република. Това, за което се сещам в този момент е за т.н. режим на пълномощията по времето на Александър Батенберг. В периода от 1 юли 1881- декмври 1883 година, той е управлявал без парламент и само с укази. В днешно време българската конституция не дава никакви “предписания” за президентските правомощия относно служебното правителство, което в един момент се оказва драстично опасен дефицит, поради чисто субективни проявления на стремеж за притежаване на цялата власт.
Това е основателна причина да се замислим дали служебното правителство не отваря възможности за реализиране на авторитаритарно президентско управление, макар и временно. Това носи ли рискове от изкривяване на демокрацията в резултат на своеволни безконтролни действия? Предпоставка ли е то за погазване принципите на парламентарната република? Може да започнем оттам, че служебното правителство е назначено и е резултат на “субективния” избор на президента. Използвах кавички, защото съм сигурна, че става въпрос за задкулисни уговорки, предложения и съгласувания. Бих определила като типично авторитарно проявление и използването на служебното правителство като инструмент за мобилизиране на подкрепа за втори мандат. Как? Kато от различните политически субекти Радев направи управляващи, обвързвайки ги с държавна служба и чиновнически апарат в служебното правителство. Публично известните и медийно коментирани случаи на уволнени държавни служители и начина, по който това става, са обективна причина да се заговори за мутренско-команден стил в комуникационното поведение по най-висшите етажи на властта. Това всъщност е позната тактика за подтискане и разколебаване на гражданската съпротива чрез всяване на страхове. В същото време, посягането на трудовите права на държавните служители, които по закон са независими изпълнители на политиките, реализирани от управляващите (които и да са те), е симптоматично за деформирано отношение към демокрацията и правовия ред.
Предвид факта, че говорим за назначено служебно правителство, което не е излъчено с мандат на парламентарно мнозинство, мога да кажа, че съществуването му в правния мир на българската действителност посяга по някакъв начин и на свободния граждански избор, който той прави измежду съревноваващи се политически субекти. Това е моят водещ аргумент в разбирането ми, че правната фигура на служебното правителство влиза в противоречие с принципите на демокрацията, но и на парламентарната република. Получава се така, че основната характеристика на служебното правителство, свързана с ролята на президента, е концентрирането на голяма власт. С нея той налага единствено собствени ценности, разбирания и стандарти, без да има изразено съгласие на обществото. Отварям скоби, за да напомня, че в парламентарната република това съгласие преминава през политики, излъчени от парламентарно мнозинство. Докато управленските решения на служебното правителство са плод на онова, което президентът смята за правилно.
Има ли някой, който още да не е разбрал, че настоящият президент не се интересува от обществения консенсус, който му е поверен по конституция? И при сегашното съвпадение на двете предизборни кампании – парламентарна и кандидат-президентската, той продължава да е от едната страна и да разделя българските граждани. При това разполага с възможности да използва ресурсите на служебното правителство и да подчинява управленските лостове, така че да консумира електорална подкрепа за избирането му за втори мандат. В този смисъл колко е прав президентът Плевнелиев: ”Радев взе цялата власт и си назначи Янев за шеф на предизборния щаб.” А вие, надявам се, не сте изненадани от поведението му, защото вече сте се уверили как през целия мандат той заема страна в политическия процес. Това е първият президент, който вместо да работи за деескалиране на общественото напрежение, той го ескалира в противоречие с чл. 92 (1) на Конституцията, т.е. не “олицетворява единството на нацията”.
