В петъчното предаване “Панорама” на БНТ, финансовият министър Владислав Горанов обоснова идеята за промяна на конституцията и ограничаване на правомощията на президента за съставяне на служебен кабинет. Според него, служебното правителство е изкушение, в което е изпаднал настоящият президент още от началото на мандата. Няма как да не се съглася с него. Всички ние сме свидетели как Радев, обладан от силно желание да участва в изпълнителната власт, “забравя” за основното си конституционно задължение – да представлява единството на нацията. И ако трябва да се позова на политолога Антоний Гълъбов: „Президентът има друга роля, а не да призовава гражданите да се конфронтират….. този език е недопустим за държавен глава…. в изявлението на Радев има опит да бъде създадена криза.“ Предизвикването на усещане за “криза, криза, криза,… всеобща криза…. парализа на системите” има една и съща крайна цел – да се влияе на нагласите на гражданите чрез промяна на възприятията им за действителността, като се разчита на внушения и спекулиране с фактите. Подобна лексика е само част от едно по-мащабно хибридно въздействие чрез надграждане на уж “гражданско недоволство” от управлението. В същото време на всички вече е ясно кои и колко са тези “недоволни” хора и кой им “дърпа конците”.
Привлечен силно от факта, че служебното правителство му позволява да влезе в изпълнителната власт, Радев оставя впечатлението, че пребиваването му в президентството е по-скоро, за да го превърне в плацдарм, т.е. в пространство, на което се подготвя “военна операция” и отвреме-навреме се чуват “картечни откоси”, идващи от полигона. Образно, и отвън погледнато, така изглежда днес тази българска институция. Разбира се, целта е не кой да е, а народът, чиято политическа воля се изразява по време на избори. Същият народ, който му плаща заплатата и който преживя какво ли не, а сега му се падна президент, на когото му се привиждат революции. Знаете ли защо, ако съдим от изказването на депутата-социалист Иван Иванов? Защото ”господин Радев усеща естествения пулс на обществото, което в такава ситуация е нормално да излезе на улицата”. А що се отнася до изявлението му (определено от същия депутат като “прочувствена реч”), с него “той не иска да изкара хората на улицата, а просто напипва болните места, които не са тайна за никого.” Да ви призная, не знам дали да се смея, дали да плача? Защото напълно излишно е да говорим за някакво равнище на еквивалентност между действително и въображаемо, между стила на съдържанието и стила на изразяването. Сега вече разбрахте ли защо написах преди време статията “Превръща ли се в Атлантида истинската политика”.
Вече дочувам отзвука от тази идея на Горанов. “Трубадурите” на президента ще кажат, че ГЕРБ му отмъщава, заради свалянето на доверието от правителството, каквото и да означава това, и веднага ще потекат новитe опорни точки. Други ще започнат да защитават или да оборват съществуването на служебно правителство. Малко ще се сетят или нарочно няма да се сетят, че това е една стара идея на ГЕРБ. Тази идея я подхвана пак Горанов, когато през април 2017-та година се сформираше настоящото правителство. Коментарът му тогава беше свързан с “озадачаващата” дейност на служебното правителство на Огнян Герджиков. Нали си спомняте или сте забравили, за оная злополучна “координация” между служебното правителство и президента, която породи много противоречиви публично изразени мнения.
Според Горанов “назначаването на служебно правителство от държавния глава е системна грешка”. Има смесване на властите, което не дава добри резултати. Нещо повече, мандатът на служебното правителство е определен от конституцията и то има точни функции. За тези три месеца или до сформирането на правителството на новото мнозинство, работата спира, а стагнацията блокира дейността на министерствата – министрите не реализират политики, а буквално крепят министерствата инерционно. Управляват текущи въпроси на вътрешната и външната политика. Не може да се вземат решения, които изискват одобрение от парламента, защото такъв няма, не сключват международни договори или договори за държавен заем. Най-важната задача е организирането и провеждането на парламентарните избори.
Но…. има едно но! Както във всичко българско, дори за три месеца и в служебното правителство избуяват “плевели”. Някакви хора, удобни за президента и заедно с него изведнъж се оказват в “балона” на абсолютната власт – няма парламент, няма контрол… А и чия воля изразява този служебен кабинет? Уж експерти, а подбрани с “цвета” на президента! Никой не е гласувал за тях! Изборът им е на президента. Поне досега у нас тези служебни правителства доказаха, че те по-скоро спират развитието, могат да нанесaт щети на държавата, гледат да угодят на определена част от електората или се заканват как ще извадят “кирливите ризи” на управляващите до този момент, ако президентът не е превъзмогнал принадлежността си към друга политическа партия. Май докосването до това изкушение е истинския мотив, който дава тласък на президентското поведение за вмешателство в независимостта на трите власти, стигна се вкл. и до това “нищо” – сваляне на доверие, на което станахме свидетели преди дни.
Готвейки се за статията, потърсих информация къде в Европа ползват тази форма на служебно правителство. Ами никъде, що се касае до начина, по който те да са закрепени, както в нашата конституция. Служебни правителства, които по-скоро бяха наречени правителства на “националното единство” имаше например, по време на големите кризи в Гърция и Италия. В момента Северна Македония се управлява от служебно правителство. В Белгия имаше служебен кабинет през 2018-2019-та и още няколко случая. Любопитен е фактът, че цял един век в Германия е имало само две служебни правителства. Първото е през 1819-та, когато се слага край на конситуционната монархия. Тогава се създава преходно правителство, което да проведе парламентарни избори за Учредително народно събрание и да приеме конституцията на т.н. Ваймарска република. Второто е през 1989-та, краят на комунистическия режим и обединяването на Източна и Западна Германия.
Какво е моето мнение? Мисля, че идеята за промяна на конституцията и ограничаване на правомощията на президента за съставяне на служебен кабинет е адекватна. Редно е и в България, както и в другите европейски държави, да продължи да управлява правителството, което е управлявало до момента, но вече като служебно, защото така се осигурява съхраняване на управленския континюент. Изводите от досегашната практика са, че президентско служебно правителство може да провокира даже управленски проблеми и да стагнира работата по важни за държавата проекти и т.н. А предвид характера на настоящия президентски мандат, няма да сгреша ако кажа, че служебното правителство е наистина едно изкушение. Изкушение е за хора, за които конституцията и политическата воля, изразена на парламентарни избори, не е демократична ценност. И това не е нещо, което може да ги спре по пътя им за влизане във властта. В този президентски мандат на служебното правителство се гледа като на единствената възможност за БСП да влезе във властта, което обяснява тактиката им да нагнетяват изкуствено обществените отношения и да провокират кризи. На това изкушение, наречено служебно правителство, трябва да се сложи край. Иначе процесът на изпразване на президентската институция от конституционно съдържание ще продължи.
