СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – ЗАКОН ИЛИ МАНТРА

служебното правителство
Време за четене: 5 минути

Отварям Конституцията и установявам, че за него се споменава в Глава четвърта – Президент на Републиката”, чл.99, ал. 5 и 7, както и чл. 102 ал.3, т.1:

Чл. 99

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Чл.102
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;

Кога се прибягва до назначаване на служебното правителство? Това много ясно е казано в текста на чл. 99 ал. 5. Възможните случаи са след оставка на редовно правителство или след парламентарни избори, когато всички опити за съставяне на редовно правителство от парламентарно представените партии и коалиции, завършват без успех. Тогава президентът разпуска Народното събрание и насрочва новите избори в срок от два месеца. Има една особеност, че конституцията не му разрешава да го разпусне през последните три месеца от неговия мандат. Между другото, само в конституционната практика на България служебното правителство е закрепено в основния закон на държавата. Когато правих проучване по същата тема за целите на една друга моя публикация (“Служебното правителство като президентско изкушение“) установих няколко случая на сформиране на служебни правителства – в Гърция, Италия, Белгия и РСМ.

Когато се коментира публично статута на служебното правителство, коментарите са около това, че става дума за правителство на президента и че през това време в неговите ръце е цялата власт – при това е безконтролна. Членовете на това правителство не са избираеми, а са назначени от него. Аз имам негативно отношение към фигурата на служебното правителство и то е свързано с настъпващия процес на стагнация и инерционно действие на министерствата, невъзможност да се сключват международни договори, членовете на правителството са субективен избор на президента. За да съм коректна ще се позова на Решение 20/23.12. 1992 г. на Конституционния съд. То е за тълкуване на разпоредби от Конституцията, които уреждат състава на служебното правителство, както и тълкуване на чл. 99 ал. 5. Искането е на 51 народни представители от 36-то Народно събрание. Ще цитирам онази част от решението, което касае характера и функциите на служебното правителство:

“II. Относно правомощията и срока на служебното правителство Служебното правителство има временен характер. То се назначава от президента, когато се изчерпят конституционните възможности за образуване на правителство, ползващо се с доверието на Народното събрание. Срокът на правомощията му продължава до образуването на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията. С назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет. Служебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията. Известна ограниченост на неговите функции произтича от това, че то получава своя мандат не от парламента. Тя не подлежи на дефиниране или законова уредба, а е следствие от ограничения във времето, през което функционира служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, от липсата на парламент, когато Народното събрание е разпуснато, а ново Народно събрание не е избрано, от непарламентарния източник на неговите правомощия. Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност. “

До тук става ясно, че президентът има да предприеме действия по назначаване на служебното правителство, да разпусне парламента и да определи датата на предсрочните парламентарни избори в рамките на два месеца. С това приключват и правомощията на действащото към момента правителство. Що се отнася до срока на действие на служебното правителство, то е около три месеца – два за произвеждане на парламентарни избори и един за свикване на новоизбрания парламент и сформиране на правителство.

Най-често обсъжданата тема, свързана със служебното правителство е какви са неговите правомощия. Да започнем оттам, че (видно от решението на КС) то е назначено за определен срок. Има и определена задача – да подготви и проведе предсрочни парламентарни избори като изход от настъпилата правителствена и парламентарна криза. Но освен това, то има и правомощия, предвидени за редовно правителство, защото така се осъществява непрекъснатост на изпълнителната власт. Но има една особеност – служебното правителство е ограничено откъм правомощия, защото не е избрано от Народното събрание. Занимава се само с „текущи дела“. Не подлежи на парламентарен контрол, защото Народното събрание е разпуснато. Ако обаче хипотезата за служебно правителство възникне в последните три месеца от мандата на президента, той не разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство (чл. 99, ал. 7 от КРБ). При това условия служебното правителство продължава да работи и при новоизбраното Народно събрание до избирането на редовно правителство, но и тогава не се упражнява парламентарен контрол. Така че сами си направете заключението кой всъщност в българската държава е абсолютно недосегаем….

Няма как да отмина факта, че в този президентски мандат тръгнаха едни мантри как от ПП ГЕРБ се страхували от служебно правителсто. Многократно сме чували в публичното пространство от техни представители и лично от премиера Борисов, че неговото управление няма за какво и от какво да се страхува. Въпреки това, мантрата се повтаря от политически коментатори, приближени на президента Радев или опозиционно настроени. Вече има случай – този със служебното правителство на Огнян Герджиков, назначено от настоящия президент. Аз добре си спомням и тогавашните заплахи за ревизия на “Борисов-2”. „Призовавам ви да разровите всичко, което има по министерствата“, каза Бойко Борисов, когато предаваше властта на служебния министър-председател Огнян Герджиков. А той веднага му отговори: „Не смятам да ви скършвам хатъра“. От “ровенето” нищо нередно не излезе. Но пък служебното правителство остави след себе си лоша диря и продължава да бъде определяно като провал за сегашния държавен глава. Достатъчно е да припомня детайлите около сделката за изтребителите и как тя беше широко коментирана в обществото и в медийното пространство.

Каква е ситуацията в момента? Правителството Борисов-3 довърши своя мандат и продължи да управлява в обема на всичките си правомощия. Cвикването на новото Народно събрание, а датата вече е ясна – 15 април, предизвиква необходимостта действащото правителство да депозира своята оставка пред него (чл. 111, ал. 2 от КРБ). От този момент нататък правителството е „в оставка“ и ще бъде в това състояние до съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание. Ако и трите проучвателни мандата са неуспешни, президентът назначава служебно правителсто, а процедурите ги описах по-горе. Ако бъде съставено правителство и в един мемент се появи основание за прекратяване на неговия мандат, то ще функционира като “правителство в оставка” и се следват отново коментираните от мен процедури. Ако ме питате дали има някаква съществена разлика между служебното правителство и “правителството в оставка”, то проучването ми казва, че има. Сравнявайки правомощията им, с по-силна позиция е “правителството в оставка”. И това е така, защото то съответства на принципа за непрекъсваемост в държавното управление – неговите правомощия се покриват с правомощията на редовното правителство, което не можем да кажем, че в същата пълнота се отнася за служебното правителство.

Използвани източници: Конституция на РБ, Решение 20/23.12. 1992 г. на Конституционния съд, Емилия Друмева, Конституционно право, 2008.

error: Свържете се с автора за разрешение!!