Живеели сме в диктатура и в условия на авторитарна власт! Вървели сме към онова, което вече се случило в Будапеща, в Истанбул и в Москва – диктаторите загубили изборите в тези столици, че сега и ние…. Безподобно чудовищно сравнение, родено в главата на примитивен човек, поканен “професионално” да коментира! Ще кажете, че такива като него отдавна са изгубили ориентация къде е границата, която не бива да преминаваш дори когато манипулираш и спекулираш. А когато не само такива като него, но и Манолова като кандидат за кмет на София, повтаряше през цялата предизборна кампания „диктатура и авторитарна власт”, навярно го е правила, защото никой не й е казал, че това ще й носи голям проблем. Причината – изречено от нея, не звучеше автентично и искрено. И в политиката, както и в реалния живот, правилата и законите трябва да се спазват. Но за нея най-важно май беше да оставя след себе си впечатлението колко силно желае тази пропагандирана самоцелна и хиперболизирана “промяна” да я изстреля на… кметския стол.
В същото време тя не отговори на много въпроси, включително и на най-важния – къде се позиционира идеологически и политически. Защото отхвърляше с лека ръка партиите, срамуваше се от подкрепата на БСП, а подписваше с тях споразумения. Самообяви се за “инструмент и средствo”, без да съобрази аналогията с казаното преди години от Доган в село Кочан и колко я приближава до Слави Трифонов, който каза наскоро същото. Подобно “ценностно” солидално отношение към властта едва ли носи плюсове. А вие разбрахте ли къде тя се дефинира идеологически – ляво, център, дясно…Няма и как да сте разбрали – нямаше я артикулацията на политиките. Но София обича мъдрите, и доброто се случи – Манолова загуби кметските избори. Разликата от 5% има стойността на 100%, защото нито София, нито България имат нужда от такъв “експеримент” – столицата да бъде управлявана от човек, който по определението на вицепремиера Горанов: „…никога в живота си не е управлявал нищо, а сега иска да управлява най-големия град в България, един човек, който не е проявил сериозна ценностна система в политиката, и да го сложиш да управлява най-големия град с най-голямата икономика в България“.
Относно ГЕРБ и изборите. Партията остава победител с кметове в 17 областни центрове и с мнозинства в ОбС почти навсякъде. ГЕРБ ерозирала, имало пукнатини…Бабини деветини! Увеличението на общинските съветници е с още 80, в сравнение с 2015-та година и е най-силният аргумент за електорална партийна подкрепа. Управлението на ГЕРБ продължава да няма алтернатива. Одобрението е за политиките, но ако искате да знаете цялата истина – тази подкрепа е и добронамерен натиск тенденциите да продължат и ускорението да нараства с по-бързи темпове. Това според мен, е най-честния прочит на този граждански избор. ГЕРБ продължава да се утвърждава като единствената дясна партия, партия със стабилно представителство и с устойчива електорална подкрепа. Тя е политически субект с ясна идеология, с кауза, а изборите отново доказаха – и с добре изградена национална мрежа от функциониращи структури. Няма как на фона на пълния разпад на останаалите политически субекти, гражданите да не оценят това нейно предимство пред другите.
Внушенията на опозицията и на левите коментатори за властова хегемония на ГЕРБ са само част от усилията им да подменят истината за действителността. А тя е, че в Бълария има три независими власти, функциониращи демократични институции и плурализъм на всички равнища на държавната власт и местното самоуправление. Без съмнение, подобна спекулация е необходима на опозицията, защото така тя най-лесно може да влияе и да подменя възприятията – всевластието най-много дразни гражданите. Затова след тези избори ГЕРБ трябва задълбочено да анализира ситуацията, отчитайки нуждата от изразяване и обмен на повече мнения. Най-важно – кадрова стратегия, защото всеки успех в бъдеще е свързан с кадрите – млади и амбициозни професионалисти, креативни личности с модерни нагласи за справяне с предизвикателствата и подготвени за партийна и държавна работа.
Какво се случва с БСП? Не мисля, че след тези избори може да говори за победа. Тя си остава на най-ниските нива на политическо доверие. Неоспоримо е, защото от медийни публикации научавам, че има мнозинство единствено в ОбС на Разград. А политическо влияние се индикира през подкрепата за партийните листи по места и броя на общинсските съветници в местните парламенти. Да се говори за излизане от разпада – вероятно и организационен, но явно – идеологически, експертен и кадрови, е много рано. Навярно по някакви техни критерии сега те отчитат напредък и надграждане в резултатите, сравнени с 2015-та, но да не забравяме какво беше тогава времето – след Орешрски! Както казват някои анализатори – на БСП ще са й нужни десетилетия, за да може с тези темпове да застигне партия като ГЕРБ. В този смисъл тя нито може да е алтернатива, нито да е носител на промяна. А и в тези избори нея почти я нямаше – имаха ли кампания, така и не стана ясно? Но в публичните им изяви беше истински гаф, че и те като Манолова се опитваха през цялото време да направят от местните избори парламентарни – говореха за смяна на статуквото и на модела… Но надделя впечатлението, че правенето на избори при тях и този път бе използвано по-скоро за разчистване на някакви вътрешни противопоставяния. Най-големият им проблем обаче отново остава идеологическият, както и лидерството. Няма да сгреша, ако кажа, че “столетницата” вече е една средна партия, от която много малко зависи. Впрочем, какъв е този срам от себе си, че не смеят да издигнат кандидати от БСП?
Къде са т.н. “десни” или каквото и да е там? Те се готвеха да гласуват срещу ГЕРБ и го направиха. Всъщност всичко вече е ясно – разконспирираха се идеологически и няма защо повече да се крият зад “дясното”. По думите на Атанас Атанасов от ДСБ и съпредседател на ДБ, те имали ръст на гласовете на местния вот. Само че къде – в София, и дано не греша, но електоралната им подкрепа от десет години май е все същата! Останаха си една софийска партия, а може би по-точно е да се каже – едно гражданско сдружение по интереси, което въпреки трансформациите през годините, в него единствената постоянна величина са лидерите им. Идеологически срив и маргинализация, която същите не искат да признаят, защото те и боричкането на Его-тата им са по-важните. А феноменът “няма ляво, няма дясно” ги доуби окончателно като партия. След тези избори мястото им е в ляволибералния ъгъл, където могат да продължат да се прегръщат с БСП, без да се притесняват. По този повод прочетох в социалните мрежи, че на тези избори ДБ е подарило на ГЕРБ най-голямата победа – след като много години твърдяха, че БСП и ГЕРБ са двете страни на една монета, а ГЕРБ са по-комунисти и от БСП, сега сами признаха истината за себе си – ДБ и БСП сме двете страни на една монета, а да сме заедно с БСП е нашият цивилизационен и ценностен избор. Между другото, същите “десни” били гласували във Варна за Костадинов…. Каза го вчера Тома Биков от ГЕРБ в “Плюс-Минус” по НОВА. Ето, на това се казва политическа безпринципност…
