Когато някой ежедневно ни пълни ушите с „реформи” в съдебната система и зове за справедливост, дали знае, че в основата на подобно активно действие лежи върховенството на закона? Дълбоко се съмнявам, след като през последните три-четири години ние сме свидетели преди всичко на некомпетентните им опити и на незачитането на Конституцията, на законите и на решенията на Конституционния съд от страна не на кой да е, а на същите тези „автори” на шумно прокламираната съдебна реформа.
Върховенството на закона е преди всичко водеща ценност, залегнала не само в българската конституция, но и в чл.2 от Договора на ЕС като една от общите ценности. А и защото върховенство на закона означава, че спазването му е задължение, заложено в Конституцията на всяка държава-членка на ЕС. И в този контекст, водещ принцип е властите и представителните им институции и органи да действат в рамките на дадените им правомощия, съобразявайки се с рамката на ограниченията на закона и в съответствие с ценностите на демокрацията. На онази демокрация, която не допуска да бъде погазвана независимостта на всяка от трите власти и на институциите и органите, конституирани като независими.
Зачитането на върховенството на закона от легитимните институции е от съществено значение за ефективно прилагане принципите на правовата държава и за поддържането на една справедлива среда на обосновано доверие между гражданите и представителните органи на трите власти. Неспазването на законите и на Конституцията няма как да насърчава подобни обществени отношения, а по-скоро формира условия за обезценяване на принципа за върховенство на закона. Защото само по себе си, неспазването на закона и на Конституцията от представителите на трите власти и от легитимните институции и органи, няма как да формира позитивна среда за позитивно възприятие или за позитивно усещане за върховенство на закона.
Затова в една демокрация е задължително още в ранен етап на регистриране на проблеми, свързани с върховенството на закона, е те да бъдат пресичани своевременно. Всеки опит в тази посока – незачитане на върховенството на закона, винаги води до пробив във функционирането на всяка демокрация. И очаквано, може да стимулира ескалиране на тази тенденция, която в един момент да започне да се възприема от гражданите като допустима, възможно предопределена и нормална за демократичния процес. Нещо повече – погазването на независимостта на отделните власти и пряката намеса за спиране или възпрепятстване реализирането на конституционни правомощия на независими институции и органи от страна на другите две власти, е в нарушение на демократичния правов ред.
Ако в нещо съм сигурна, то е, че към този момент българските граждани са разбрали с какво постоянство винаги се появяват представители на политическата класа и отделни партии, които проявяват активност за овладяване на цялата правосъдна система. А някои са го превърнали във фикс идея на политическото си оцеляваие. В тази връзка може да кажем, че представители на публично известни файтонни политически партии си изкарват хляба изцяло с говорене за “реформи в съдебната система”. Констатирам го с известно съчувствие към тях, но засега тези им „усилия” се оказват една гола фразеология, некомпетентно реализирана в законодателни текстове на фона на спекулативно поднасяне на изкривено познание за функциониране на независимата съдебна власт. В същото време ние се сблъскваме с парадокса – политици, които са публично известни с нарушения на закона и на Конституцията и останали ненаказани, да прокламират върховенството му, докато те се крият зад два имунитета в качеството им на депутати. Нещо повече, те така са се обезапасили с този широк имунитет, че са готови със зъби и нокти да го отстояват – дори с погрешния му прочит. В моята статия „Имунитетът не означава абсолютна неприкосновеност” подробно разглеждам темата и се позовавам на практиките в други европейски държави.
Сегашното активиране на въпросните партии в предизборна ситуация е много лесно за обяснение. След катастрофалния провал на т.н. „шеста поправка” на Конституцията и засвидетелстваната правна некомпетентност и очевиден мерак за прокарване на противоконституционни промени, разчитайки на “ако мине”, естествено е ПП/ДБ да активират обслужващата ги мрежа от НПО-та и медии, както и „неуморими протестъри”, известни като “жълтопаветници”. При това, замърсявайки ефира със спам коментари по темата за „нелегитимността на ВСС” и опитвайки се да спрат този орган да реализира дадените му от Конституцията правомощия. Свидетели сме на претенции на НПО-та, приближени на въпросните партии, да се изявяват като паралелна власт извън демократичните институции. Те се вживяват в ролята на парапартийни организации, които искат да изземват държавни функции и правомощия на независими органи и да налагат решения, за което те нямат същите правомощия. В същото време тяхното предназначение като граждански проекти е съвсем различно.
Показателен за илюстриране на казаното преди това е примера с ВСС и реализирането на неговите правомощия, дадени му от Конституцията. Изваждам пред скоби, че аз също не харесвам този състав на ВСС и начина, по който за няколко дни този състав успя да освободи бившия главен прокурор Гешев, оставяйки усещането за политическо въздействие и зависимости. Аз също имам сериозни резерви към издигането кандидатурата на сегашния и.д. Главен прокурор, но водейки се от върховенството на закона, заставам на страната на демократичния принцип, че върховенството на Конституцията трябва да бъде спазено и опитите за спиране на процедурата по предстоящи избори на главен прокурор и на председател на ВАС, ще е в нарушение на основния закон на държавата. А в спазването е заложен и морала, който е изначален и базисен в подразбирането за върховенството на закона. Всичко извън това разбиране, трябва да е обект на доказване на интегритет и на прилагане на правораздаване. Защото за една обективна оценка – кое е морално и неморално, не е достатъчно субективното мнение, което се явява част от едно пропагандно политическо говорене, особено в предизборна кампания.
Затова ще се огранича с припомнянето на онези решения на КС от 2003-та и от 2022-а, които също съм коментирала в мои статии:”Континуитетът на държавното управление не допуска с действие или с бездействие Народното събрание да възпрепятства принципа на мандатност на държавните органи”. Обратното означава, че законодателната власт „подрива демократичния ред”. Защо ви припомням това ли? Ами защото е задължение на Парламента да гласува парламентарната квота във ВСС, и депутатите са длъжни да го направят веднага след изтичане срока на мандатност. “Аргументи” като този как ПП/ДБ щели да правят някакви конституционни промени и да гасуват законодателни текстове за съдебната власт в неопределено бъдеще време, или че някой по-скоро се надява за пълно мнозинство, в което вижда възможност за поставяне на „наши хора”, не може да определим като законно обоснована пречка, ако целта е да бъде спряна или възпрепятствана една процедура, като тази за избор на главен прокурор, за председател на ВАС или за попълване съставите на регулаторни органи с изтекъл мандат.
И защо не се коментира този факт, че проявявайки бездейстие по попълването на парламентарната квота в срок, решение 7/27 септ. 2022 г. на КС е категорично, че депутатите, които са длъжни да пазят Конституцията и законите от посегателство, самите те са в „нарушение на правовия ред”, защото – повтарям го, „континуитетът на държавното управление не допуска с действие или с бездействие Народното събрание да възпрепятства принципа на мандатност на държавните органи”. Сегашните опити с хватки да бъде спрян ВСС в реализиране на конституционните му правомощия са една притурка към политическата безотговорност на законодателната власт, която се явява пряк участник в разпада на институционалната система на държавата.
Предвид казаното по-горе, след изборите България се нуждае от спешно сформиране на политическо правителство, което да е първата стъпка за завръщането на държавността и най-после – всяка от властите да се заеме с правомощията дадени им от Конституцията. Време е за завръщане към демократичните принципи и демократичния правов ред. Така – да се надяваме, ще се върне и доверието на гражданите към демократичните институции и към функционирането на трите власти. Да се надяваме също, че ще има и завръщане на политиците към истинския дневен ред на българските граждани, който изключва заменянето на “ваши хора” с „наши хора”. Да се надяваме, че ще се сложи край и на този фарс – под прикритието на “България е парламентарна република”, зБълаконодателната власт да ни връща към спомена за „вся власть советов” и да изземва функции и правомощия на останалите две власти – изпълнителна и съдебна. Защото Народното събрание съсредоточава само една от трите власти, а правомощията на всяка от тях са обозначени и гарантирани от Конституцията.
След изборите – време е за завръщане към демократичния правов ред. За да си знае всеки мястото и защото няма време. Светът се променя и орбитата на развитие – също. Ако това не се случи, България ще продължи да изостава като слаб ученик, чието място е последния чин….
