Изборите са проверка на политическото и организационно състояние на партиите. Важно е всяка да тръгне подготвена. Допускам, че това е така за системните. Но за малките и позабравените, предизборната им кампания бе едно обикаляне на медийните студиа… Те се оказаха и най-активни с присъствието си на този пазар за печелене на внимание с популизъм. Но се получи така, че станахме свидетели само на една скучна репетиция, в чийто край изпълнителите очакваха да разберат от нас дали са си научили добре репликите. Слушах ги търпеливо, знаейки за нетрайността на човешката памет. А и кой можеше да ми каже дали това е заизустено чуждо съждение или лично убеждениие? Без да ги споменавам, към тази група ще прибавя и “Демократична България”. Не защото не ми харесва, че били “окрилени” от хвалбите на президента Радев, а защото кандидатът им произнасяше многократно чути реплики.
Къде беше БСП? БСП се беше скрила, за да се спаси от изкушението да се изразява емоционално. Сещате се, че емоциите не винаги са логични и смислени. Затова вкупом ги вкараха във “филтриращ балон” от страх “да не нагазят лука” и ги лиши от възможността да участват активно в обмена на мнения. След една-две пукотевици на номер 4, и той беше спрян, а на останалите кандидати не чухме даже гласа им. Затова пък на терен бе спусната “най-смелата боркиня срещу корупцията”, подкрепена от лидерката. Спуснаха я като тартор, въоръжавайки я с “малки” и с “големи бухалки”. И полетяха едни кьорфишеци – талази от фейк новини и картечен лексикален огън – крадци, шайка, престъпници, гейт и скандал, кум и кумицa, братовчеди и братовчедки, тераси с ТКЗС-арски мащаби, асансьори, къщи в Барцелона и къщи за гости…Те бяха част от “фината настройка”. на езика й. Целта бе да се въздейства директно на чувствата на избирателите, а не на ума им. Затова не чухме нито дума от “Визия”-та им за Европа. Беше се изпарила, заедно с останалите кандидати от евролистата.
След изборите БСП искат да представят загубата като “положителна”. От латералното мислене знам за негативна добавена стойност, но не съм чувала за положителна загуба. Май надушвам прелюдия към “и вълкът сит, и агнето цяло”. Затова не очаквам Нинова да бъде свалена от лидерския пост. Но има време социалистите да прогледнат, че техният проблем е председателката им. Оттам-нататък идват и другите им проблеми, които наистина са ключови и ценностни. Няма съмнение, че те се свързват с нея и докато тя заема тази позиция, ще продължи да произвежда конфликти и да прокарва разделителни линии. А политолози вече определиха сегашното състояние на БСП като начало на истинския й разпад. Не че преди не е имало основания за подобно заключение, но разделението беше около кой да води бащина дружина. Не че сега това не се повтаря, или че не съществуват лобистки интереси. И потвърждението е, че не можаха да подредят една листа като хората, и ръководството й открито се дистанцира от Станиншев. Днес водещите противоречия са ценностни и са на база политически различия. Засяга се лявата принадлежност на партията им.
Казвала съм го, но ще го повторя – нечестно е абрeвиатурата БСП да се използва само като примамка за традиционния й електорат. Мисля, че техните стари представи за нея се разминават със сегашното й състояние. И вместо да се занимава с проблемите от персонален, структурен, организационен и интелектуален характер, след изборите Нинова предпочита да “лепи” имидж за себе си. Като поведе кампания през медийните си участия и тези на съратниците си, усещането е, че те искат да убедят повече себе си в „победата на БСП”, защото резултатите говорят друго. В едно от участията си лидерката стигна и по-далеч, като говореше за някакви “промени”(според нея), които били едва ли не “заслуга и резултат” от поведението на БСП. В същия тон говореха и най-верните й съратници – “оставката й е нов подход”, “политиките й са переспективни”… Подобно говорене ни подсказва, че оставката й е фарс, имайки предвид публичните й изказвания за оставката по принцип.
Задаването на въпроси е учтив начин да се поиска нещо. Навярно и членовете на БСП искат да зададат много въпроси към Нинова и към авторите на тяхната стратегия за предизборна кампания. Но и да го искат, няма да получат отговори. Причината е, че ръководството вероятно се е вглъбило в изработването на нова визия – “Визия за спасяването на Нинова и сие”. Още повече, че лидерката и съратниците й не спират да се хвалят и да говорят за загубата като за “положителна”. А и мотивацията на лидерката да продължи да е проблем за БСП, остава същата. Усещането е, че оставката й е само фарс, имайки предвид разбирането на Нинова за подобен акт, изразявано публично и нееднократно. Да си спомним за думите на Айнщайн: ”Господ не играе на зарове”. И тъй като и аз като Айнщайн вярвам в един подреден свят, който обективно в БСП не съществува, не искам да спекулирам, но интуицията ми – изградена на преценка за процесите в БСП, ми подсказва, че Хаосът в партията им ще продължи, защото Нинова ще бъде оставена.
