Точно преди една година публикувах „Скопjе има проблем“. Констатирам го със съжаление, но оттогава нищо не се е променило – Скопие си остава там, където беше. “Активността” на РСМ се изразяваше само в очакването политическата ситуация в България да се промени и да бъде направен завой в позицията й за интегрирането на РСМ в Европейския съюз. Не липсваха и опити за пряка намеса в българските избори в изявления на водещи политически лица. Най-странното е, че РСМ се държи не като държава-кандидат, а очаква Българя да се отклони от европейските ценности като държава-членка на ЕС, за която те са основополагащи и е поела конкретни ангажименти, произтичащи от Договора за членство. интервю пред Файненшъл таймс, новоизбраният премиер Кирил Петков заявява:”Ще продължим нов процес за Северна Македония, много бърз с ограничена времева рамка – само шест месеца. В македонските учебници България не трябва да се нарича фашистка”. Това даде повод за медийни интерпретации, че “България прави завой” в досегашната си позиция. Аз се присъединявам към мнението на Андрей Ковачев – евродепутат от ЕНП/ГЕРБ:”Смятам, че не може български политически елит – на която и да е политическа партия, да си позволи да променя българската политика, която е справедлива. Промени трябва да има в страната кандидат, а не в страната пълноправен член, която да приема лъжата”.
Oтносно казаното от българския премиер, който очевидно има предвид активирането на настоящото правителство в посока междудържавните отношения с РСМ – най-вече икономическото сътрудничество, то не смятам, че това води автоматично до вторичния ефект – промяна в оценката на българската държава, касаеща “ефективното прилагане от РСМ, без забавяне и на добра воля на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017-та година”. Затова си позволявам да посъветвам българския премиер да прочете Декларацията на 44-то Народно събрание и Рамковата позиция. България е все още парламентарна, а не премиерска република и към този момент промяна в позицията няма. Ако има такава, следва да се каже на българския народ, като тя задължително трябва да премине през парламента. Засега в сила са Декларацията на 44-то Народно събрание и Рамковата позиция, които са от октомври 2019-та година, които са във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания.
В преамбюла на Декларацията много категорично се изразява “подкрепата на Народното събрание за европейска интеграция, което няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история”. Текстът на декларацията призовава за стриктно придържане към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“; въздържане от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати; да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание; да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония; да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове; да се прекрати всякаква форма на „говор на омраза“ по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др.; да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности.
Най-общо този национален документ потвърждава българската позиция “за европейската перспектива на страните от Западните Балкани, тъй като процесът на присъединяване е ключов двигател за реформи и стабилност в региона. Същевременно, България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм.” Приемането на Република Северна Македония в ЕС е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилното и устойчивото развитие и просперитета на региона.” В този дух са и нашите очаквания, свързани с усилията на самата РСМ и въпросът е как тя тълкува задълженията си “по изпълнение духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония по начин, който да гарантира неговата необратимост” и което “е от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС.”
Към този момент българската позиция, свързана с прилагането на Договора с РСМ е неизменно застъпвана и на всички нива и формати. Отразявана е в редица документи на ЕС и българските правителства са заявявали недвусмислено, че изпълнението на Договора за добросъседство ще продължи да е част от условността, приложима в преговорите за членство. Нашата подкрепа за европейската интеграция на РСМ не може да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история. Проблемът не е само във факта, че и днес в РСМ към България се прикачва определението “фашистка”, а в комплексния подход на нейните политици и управляващи към историята и интерпретирането й, но също и в темповете и в нагласите на РСМ да се приобщава към европейските ценности. Ако това бъде подценено, съществува риск от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология върху анти-българска основа. Така че българският премиер – който и да е той, трябва много да внимава какво казва при публичните си изяви по теми, касаещи междудържавните ни отношения, тъй като те винаги са отзвук и всяко непремерено изказване може да генерира грешни интерпретации или фалшиви новини.
Използвани източници: Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017, Декларация на 44-то Народно събрание, Рамкова позиция
