СИЛАТА НА ЗЕЛЕНСКИ*

Зеленски
Време за четене: 5 минути

Колкото по-силна е подкрепата за Зеленски, толкова по-цинични са атаките срещу него от страна на политическите опоненти

Василь Расевич, zaxid.net

Можете да си представите как след такова заглавие определени категории хора ще започнат да усукват и да изкривяват истината. И не само в чужбина, но преди всичко в Украйна. Изглежда, че целият свят е признал невероятните лидерски качества на президента на Украйна. Неговата честност и преданост към идеалите на свободата и демокрацията. Изключително важната му роля в отблъскването на руския агресор и невероятните усилия на неговия екип, който работи изключително професионално на вътрешния и външния фронт, на фронта и в тила. За кратко време като президент и въпреки действията на разнородната „опозиция“, Зеленски успя – доколкото е възможно, да „зашие“/обедини регионите, които предшествениците му противопоставяха. Ако не се обединим, то поне да успокоим украинците, без да спекулираме по остри исторически теми и езикови въпроси.

Намалете корупцията и започнете мащабно пътно строителство. Установете приятелски отношения с най-близките, и както се оказа, със стратегически важните съседи. Да се ​​съпротивляваме и “да не се счупим”, без да подпишем „Минск-3“, което окончателно би лишило Украйна от независимост и суверенитет. Обявете истинска война на олигарсите и не се изкушавайте от техните „щедри“ предложения. Оказва се, че за представителите на старата кланово-олигархична система няма значение, че Зеленски е обявен за Мъж на годината, най-влиятелен политик на планетата, удостоен е с най-високите ордени на чужди държави. Напротив, ясно е, че всяка положителна дума за президента Зеленски буквално вбесява опозиционната пропаганда на политическите и олигархичните кланове. С каква омраза те атакуват Зеленски, но и също онези, които се осмеляват да оценяват обективно и безпристрастно ситуацията в държавата.

Но сега е момента да не се страхуваме от безкрайни обиди и ритуални нападки, а просто да си зададем въпроса: Кое вбесява политика и президента Зеленски, и защо? Разбира се, че Русия и режимът на Путин, които трябва да бъдат поставени сред онези, ненавиждащи Зеленски. Зеленски не им харесваше. Той не им сътрудничеше, не се поддаде на корупционни предложения, не се страхуваше от лични заплахи, не позволи изпълнението на старите Мински споразумения и дори не мислеше да се предаде. Прави впечатление, че дори в украинската политика има такива нейни представители, които излагат противоречиви версии и спекулират по темата. Те обвиняват Зеленски в участие в подбуждане на война. На тези политически технолози им липсва здрав разум или по-точно съвест. Чудя се какъв би бил финалът за Украйна, ако президентът реши да се откаже от територии, хора и суверенитет? Бихте ли гледали спокойно как Русия системно, с мълчаливото съгласие на „загрижения“ Запад, поглъща Украйна? И всичко заради сакралното „и ми казаха“?

Що се отнася до Русия, тя наистина има за какво да мрази Зеленски. Първо, за разгрома на руската пета колона под формата на OПЗЖ и ареста на Медведчук. Второ, за отстраняването от власт на корумпирани руски политически елити, които десетилетия са били „в делата“ и на куката в руските ФСБ и ГРУ. И трето, за бързото създаване на нова международна проукраинска коалиция. След като осъзна тези три важни аспекта, Украйна не само декларира своята субектност, но и показа, че ще продължи да защитава суверенитета си до последно.

Изключително важен момент в историята на промяната в позицията на Запада спрямо Украйна, беше личната некорумпираност на президента Зеленски. С отношението си и c критичния си подход към екипа окло него, което се потвърждава от честата ротация на кадрите, той показа на Запада, че Украйна може и трябва да бъде подкрепяна. От скорошната „умора от Украйна“ не остана и следа. Вътрешната украинска опозиция обаче не мързелува и се опитва да хвърля “спасителен пояс” на западните врагове на Украйна под формата на обвинения в „голяма кражба“ или нагнетяване на атмосферата около инспирирания от врага „вагнергейт”**.

Не се получи. И много западни лидери дори трябваше да покажат истинските си лица. Меркел, Шолц, Макрон, Орбан и други трябваше да измислят нови обяснения защо продължават да правят бизнес със страната-агресор. Германците бяха принудени най-накрая да убият общата си рожба с Путин – „Северен поток-2“. Те бяха принудени да се съгласят да изтеглят от руския пазар своите фирми-гиганти. Тук роля до голяма степен изигра не само натискът от Съединените щати, но и безапелационните призиви на Зеленски, критикуващи поведението на западните лидери. Едва тогава западният свят започна да показва своята отдаденост към принципите на международното право, демокрацията, правата на човека и универсалните ценности, не с думи, а с дела. Всички сме свидетели колко болезнен и бавен беше този процес за Запада. Западните политици обаче все още очакват отслабването на позициите на Украйна, за да предложат „компромис“, ние да се откажем от окупираните територии, а те да възобновят бизнес отношенията си с Путин.

Призивите на Зеленски към парламентите по света се превърнаха в призив към народите на тези страни. Неговите прости и проницателни думи моментално стигнаха до сърцата им. Тези думи предизвикват възхищението и уважението на населението към типа нов политик, а в същото време са заплаха за традиционните политически елити. Обикновените граждани по света започнаха да възприемат украинския лидер като здрава алтернатива на политическата система, която циментира за десетилетия установените йерархии на държавни и политически елити. Светът е узрял за факта, че твърдият истаблишмънт трябва да бъде радикално променен. Това време на цинична реална политика – за щастие, е към своя край.

Силата на Зеленски в света се крие в неговата популярност. Той е пример за подражание, но в същото време е и мразен от традиционните политици. Всичко това неминуемо предизвиква съпротивата на старите елити. Негласната солидарност на традиционните елити за запазване на стария ред и на себе си в него, често се проявява в протакането на подкрепа и съдействие за Украйна от страна на отделни държави. Истината е, че Зеленски има подкрепата на народите, но решенията се вземат от техните елити. Затова е ясно, че не само корумпираните елементи на системата, но и истеблишмънтът оказват съпротива. В крайна сметка примерът на Зеленски е заплаха за старите елити. Затова се хващат за всяка слабост и всяка – дори измислена грешка. Такива промени изискват време, с което Зеленски и Украйна не разполагат. Тъй като симпатизантите на Зеленски в различни държави могат да изразят отношението си към техните правителства само на избори, промените ще се случат, но ще се разтегнат във времето.

Друго нещо е вътрешната критика. По правило това е критика от т.н. опозиция. Критикуван е за военни и тактически гафове, за невъзможността да се реши блокадата на Азовстал. И въпреки че подобна критика странно се „изпарява“, когато ситуацията се коригира поради успешните действия на президентския екип, утайката остава. Подобна „критика“ е от естеството на организирана кампания за сваляне на личната популярност на Зеленски. За съжаление трябва да се отбележи, че това се прави от политически опоненти и то по тяснопартийни причини. Те обясняват поведението си с подкрепа уж за Украйна и как искали да спрат авторитарни тенденции от страна на действащия президент.

Колкото по-силна е подкрепата на Зеленски от украинските граждани, толкова по-цинични са атаките срещу него от страна на политическите опоненти. За политическите противници на Зеленски няма значение как действията им ще се отразят на авторитета и позициите на Украйна. Не ги спира нито войната, нито евентуалното забавяне на необходимото високоточно оръжие, заради скандалите, които организираха. Те умело манипулират като използват мрежата. По-рано заплашиха с въстание и със спад в рейтинга на Зеленски. Сега, когато личният рейтинг на Зеленски достига 90%, те се опитват да забият клин между него и въоръжените сили. Измислят някаква политическа конкуренция между Залужни*** и Зеленски. Освен това манипулативно се опитват да поставят Залужни по-близо до опозицията и сякаш забравят, че Залужни е член на екипа на Зеленски. Всъщност всичко това е безполезно. Бездействие и загуба на време и ресурси. Защото Залужни няма, и няма да може да се конкурира със Зеленски на следващите президентски избори. Първо, защото е войник, а след победата статутът на герой, спечелил войната, не трябва да се обезценява от политически сблъсъци. Второ, Залужни е привърженик на Зеленски и не се нуждае от тайни войни с опозицията. Трето, Петро Порошенко ще иска да остане лидер на опозицията до края. Защото за него това е възможност да избегне справедлив процес. Изглежда, че дори децата вече разбират, че ако Зеленски е имал лоши намерения и е искал на всяка цена да бъде преизбран за президент на Украйна, той не би искал по-добър конкурент от Порошенко. Следователно ще продължи играта на власт и уж в опозиция. Но преди всичко Зеленски желае победа на Украйна. Затова той отхвърля политическите прогнозни изчисления, за да не предизвиква допълнително противопоставяне в обществото. И в това е и неговата невероятна сила.

Прев от укр.

*Сила Зеленського, Що сильніша підтримка Зеленського, то цинічніші атаки на нього з боку політичних опонентів, Василь Расевич, украински историк и публицистр старши научен сътрудник по съвременна история на Украйна.

**Bellingcat Group публикува разследване на операцията на украинските специални служби за задържане на наемници на Вагнер, която се провали през лятото на 2020 г.

***генерал Валерий Залужний, Главнокомандващ на ВСУ

https://zaxid.net/statti_tag50974/

error: Свържете се с автора за разрешение!!