Беше ли възможно да се отървем от „синдрома на Будапеща”**
Петро Герасименко, Zahid.net
След получаване на ясни сигнали от водещите страни на НАТО за призрачните шансове Украйна да се присъедини към Алианса в близко бъдеще, украинските власти взеха курс на сключване на отделни споразумения за т.н. гаранции за сигурност в случай на повторно нападение от страна на Русия. Обучени от горчивия опит на Будапеща, нашите дипломати се опитаха с всички сили да предотвратят нови неефективни меморандуми. Анализът на първите подписани споразумения обаче показва, че в тях не се споменават реални гаранции за защита на Украйна.
След неуспешната за Украйна среща на върха на НАТО във Вилнюс, украинската дипломация се оказа в трудна ситуация. От една страна, перспективата за реално членство в НАТО беше отложена за неопределено време. От друга страна, на обществото отдавна е обещано, че властите ще работят за предотвратяване на повторна атака от страна на Русия. Въпреки значителния обем критична информация и периодичните съмнения относно способността на Северноатлантическия алианс да отблъсне външна агресия, член 5-ти изглежда най-добрата гаранция за сигурността на Украйна. Но НАТО не бърза да ни приеме.
Вече има подписани споразумения с Великобритания, Германия и Франция. Работата в тази посока продължава. Вероятно в близко бъдеще ще бъдат сключени подобни споразумения с други страни. Властите уверяват, че има планове за подписване на гаранции за сигурност на Украйна с няколко десетки държави. Това трябва да принуди Кремъл да се откаже от нов акт на агресия, ако иска отново да нахлуе в Украйна в бъдеще.
Споразуменията за сигурност определено са по-добри от нищо. Но не трябва да заблуждаваме себе си и обществото. Тези договори по никакъв начин не заместват член 5 на НАТО. Със сигурност никой няма да се бие за нас при нова агресия. Няма да видим редом с въоръжените ни сили войници от САЩ, Великобритания, Франция или Германия. Ще трябва отново да се бием срещу руските орди със собствените си сили. Т.e. да правим същото, което Въоръжените сили правят от 2014 година насам.
Украинските власти многократно са подчертавали, че не се нуждаят от нови меморандуми като този от Будапеща. От една страна, този път беше възможно да се постигне повече, отколкото през 1994 година. Подписаните споразумения наистина се отнасят до задължението за доставка на оръжие на Украйна в случай на агресия. Специално внимание е отделено на оказването на всестранна помощ за защита и възстановяване на териториалната цялост на държавата ни в нейните международно признати граници, както и за икономическо възстановяване и реконструкция. Подчертава се, че страните са решени активно да възпират всяка нова агресия от страна на Руската федерация. . Има раздели за военнотехническо сътрудничество, производство на оръжие и сътрудничество в областта на военната индустрия. Някои клаузи от споразуменията се отнасят до продължаване на санкционния натиск срещу Руската федерация и необходимостта тя да бъде изправена пред съда. Те не пропуснаха да добавят в споразуменията раздели за икономическо, информационно, инфраструктурно и хуманитарно сътрудничество, съвместна борба с престъпността и обмен на иновативни разработки. А в споразумението с Великобритания дори се споменава задължението на Украйна да проведе реформи по пътя към интеграция в ЕС и НАТО.
От друга страна, много от тези, вече сключени споразумения за сигурност, са по-скоро декларации за добри намерения. Важно е, че те не са ратифицирани от парламентите на съответните държави. Така че правната им сила е ограничена. В договорите липсват номера и дати, нищо не се споменава за годишния размер на финансовата подкрепа. Не са установени срокове за изпълнение на определени задачи и планове. И като цяло почти няма конкретика. Освен това споразуменията се сключват за срок от 10 години с възможност за удължаването им.
Не е съвсем ясно: постигането на кои конкретни параметри може да се счита за успешно изпълнение на договора. Съвместно производство на боеприпаси, бронирани машини, дронове, оборудване за електронна борба в определено количество на година ли? Да помогнете на Украйна да създаде военно-техническа база за производство на ракети със среден и голям обсег през следващите няколко години ли? Доставка на определен брой самолети, танкове, самоходни оръдия ли? Изграждане на няколко десетки военно-промишлени предприятия ли? Освен общи фрази и изявления за намерения, нищо не се казва за това в договорите.
Въпреки общите черти на договорите с Великобритания, Франция и Германия, всеки от тях съдържа частични различия. Споразумението с Лондон се оказва най-подробният документ. Докато споразумението с Берлин е по-скромно и с по-малък обхват. Споразуменията отразяват и отношението на правителствата на европейските държави към присъединяването на Украйна към НАТО.
Въпреки усилията на властите да избегнат печалния опит от Будапещенския меморандум, това не беше възможно да се направи напълно. Във всички подписани договори има клауза, която много прилича на перифразиран член от прословутия меморандум. В него се казва следното: „В случай на въоръжено нападение от Русия срещу Украйна, по искане на някой от участниците, участниците ще проведат консултации в рамките на 24 часа за определяне на мерките, необходими за противодействие или възпиране на агресията“. В бъдеще страните обещават да осигурят на Украйна „бърза и дългосрочна помощ в областта на сигурността, модерна военна техника във всички области според нуждите и икономическа помощ и да наложат икономически и други ограничения на Русия“.Т.e. да направим това, което в различна степен сега правят страните от НАТО за Украйна. За съжаление, абстрактният характер на т. нар. споразумения за сигурност позволява изключително различни тълкувания. И в това има големи рискове.
Но какво е „съвременна военна техника“? Как може да тълкувате „бърза помощ”, когато сте нападнати от враг? Какво се има предвид под „икономически санкции срещу агресора“? Записаните в договорите абстрактни понятия не дават възможност да се отговори на толкова важни въпроси. Може би същите Германия и Франция ще считат размера на предоставената военна помощ за значителен, а военното оборудване – за модерно. Но Украйна може да има различно мнение по този въпрос. По същия начин „бърза и дългосрочна помощ“ също може да се тълкува по различен начин. За някои това са няколко дни, а за някои няколко месеца.
Освен това договорите не вземат предвид политическите аспекти. Те си представят идеална ситуация. Когато на власт ще бъдат отговорни политици и правителства, които ще подкрепят Украйна и ще разбират опасностите от руската агресия. Но винаги ли ще бъде така? Има опасност въпросът с помощта за Украйна да стане заложник на политически интриги и вътрешни борби. Сегашната ситуация със забавянето на помощта от САЩ е много показателна. Украйна не е имунизирана от повторението му в бъдеще в различни страни. Ето защо не трябва да възлагаме прекомерни надежди на подобни споразумения.
На фона на глобалната криза на световната сигурност подобни международни споразумения може да се окажат сламка, за която искаме да се хванем. Но което няма да ни спаси от проблеми и няма да ни защити. Ако Израел разчиташе на договори и меморандуми, както понякога правят украинските власти, тогава той просто нямаше да има амуниции, за да продължи да се бие срещу Хамас. Да не говорим за отговор на по-сериозни предизвикателства.
Всъщност подписаните договори за сигурност фиксират сегашното статукво. Те не гарантират надеждна защита на Украйна срещу агресия. Но ако Русия се осмели да атакува отново, те ще позволят да разчитаме на военна помощ. В идеалния случай, много по-рано, отколкото беше след 24 февруари 2022 година. Въпреки че няма гаранции, че всичко ще се случи така, както Украйна би искала.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:ГарантII небезпеки для Украiни. Чи вдалося позбутися „будапештенського синдрому”, Петро Герасименко, Zahid.net
**през 1994 година в унгарската столица Будапеща президентите на Руската федерация – Борис Елцин, на Съединените щати – Бил Клинтън, на Украйна – Леонид Кучма, и британският премиер Джон Мейджър, подписват меморандум. По същество с него Украйна се отказва от останалите на нейна територия след разпада на СССР ядрени оръжия и ги връща на Русия. В замяна, Русия, САЩ и Великобритания гарантират суверенитета и независимостта на Украйна и поемат ангажимент да се въздържат от използване на заплахи и сила срещу страната.
