Приети препоръки за съвместно почитане на личности от Средновековието и за подобряване на македонските и българските учебници по история
Съвместната мултидисциплинарна българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси прие препоръки за подобряване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и пети клас в България, както и препоръки за съвместно почитане на личности от Средновековието – Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил.
В препоръките за Цар Самуил се казва, че е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Посочва се, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.
За светите братя Кирил и Методий се казва, че „делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа“. Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.
За Свети Климент Охридски консенсусният текст е, че след Великоморавската мисия на Св. Климент е потърсен от „средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа“. През 893 г. „по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ. „Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент“.
По време на днешната пресконференция по повод приетите решения, съпредседателят на комисията Драги Георгиев поясни, че препоръките за съвместно отбелязване на тези исторически личности са всъщност идентични текстове за съвместно отбелязване, с които те препоръчват на двете правителства да отбелязват заедно определени годишнини или юбилеи. По отношение на учебниците, той каза, че препоръките се отнасят до някои структурни несъответствия в уроците, както и до фактологични грешки, свързани с историческата география, т.e. как са представени определени географски региони в учебниците, тъй като в тези сегменти са допуснати най-много пропуски и в двете образователни системи.
Според Георгиев, препоръките не засягат проблемите на идентичността и са насочени към избягване на митологизирането на онзи древен период от двете страни. По отношение на учебниците, уточни Георгиев, препоръките се отнасят за онези места в учебниците по история, за които РСМ смята, че трябва да има подобрение в българските учебници по определени предмети и обратно. За тези препоръки правителството ще бъде сезирано, след което трябва да ги приеме и да продължи процеса на писане на бъдещи учебници по история. Според Георгиев, препоръките не подлежат на задължително приемане, защото са препоръки на Комисията, а как ще се процедира по-нататък, ще решават институциите.
Що се отнася до общото почитане на исторически личности, основните критерии, посочени от Комисията, се свеждат до универсалните ценности на тези личности, приноса им за развитието на християнската култура, традициите и разбира се, приноса им за развитието на общославянска писменост. В този контекст, препоръката е текстовете да имат по-широк регионален облик.
Съгласно протокола, подписан на 17 юли в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска, до един месец от подписването на документа двете страни трябва да публикуват на сайтовете на двете правителства вече приетите препоръки от досегашната работа на Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси. Министерството на външните работи на РСМ вече ги публикува на неговия сайт.
Източник: БТА и zoom.mk
