И аз не вярвам, че скоро ще го намери
Политиците и властта на Северна Македония не се отказват да подхранват негативно обществено мнение в страната си, като например, с неотдавнашните изказвания на техния премиер Мицкоски, който изрече остри думи за България заради липсата на северномакедонското знаме по време на срещата между президентите Гордана Силяновска-Давкова и Румен Радев. Властта в западната ни съседка има интерес да клати двустранните ни отношения, не желаейки да признае сама на себе си, че България не й е враг по пътя й към влизане в Европейския съюз. Проблемите ги създават нейните управляващи, които имат повече интерес да предизвикват реакции и настроения срещу България. Страхът им от признаването на общата ни история явно дълбоко ги безпокои и предизвиква у тях раздразнение. В този контекст, разпространеното изявление на президента Силяновска-Давкова пред ТВ21, че „историческият спор с България не може да става причина за налагане на вето”, е още един аргумент в тази посока. Доказва също, че Северна Македония отказва да приеме, че основание за спор не може да има, когато историческите факти са неоспорими. И тези исторически факти няма как да бъдат игнорирани от страна на СМ.
Управляващите в Северна Македония не разбират, че влизането им в ЕС е в етап, който касае изпълнението на поетите ангажименти, в т.ч. и вписването на българското малцинство в тяхната конституция, спазването на неговите граждански и политически права. Северна Македония трябва да изпълни и определени стандарти, които се отнасят до културни, политически и исторически аспекти. Добре е, че президентът Селяновска-Давкова отбелязва, че „това (присъединяването към ЕС – б. р.) ще стане първо чрез работа върху върховенството на закона, а най-важното доказателство за върховенството на закона е безмилостната борба с корупцията и престъпността. Нашето присъединяване ще се случи с европейски стандарти в образованието, здравеопазването, социалната защита.“ Но нали игнорирането на българското малцинство и отказа то да бъде вписано в основния закон на държавата им, нарушаването на гражданските права и налагане на ограничения и преследване на всички, които са имали куража да обявят, че са с българско самосъзнание, е в нарушение на техните конституционни права и касае въррховенството на закона?
Властта в Северна Македония вместо да ускори подготовката на страната за присъединяване към ЕС, в лицето не само на президента Силяновска-Давкова, предпочита да поддържа напрежение като във въпросното си ТВ участие повдига темата за „македонско малцинство” в България: „България има Съвет на малцинствата, в който не влиза македонското малцинство, в същото време България е подписала Конвенцията за защита на правата на малцинствата.“ Политик от нейния ранг би трябвало да знае, че в България няма национални малцинства. Говорим за големи етнически групи, които са се формирали в резултат от емиграцията или имиграцията на големи потоци от хора в различни исторически периоди – главно по политически и икономически причини, и които се отличават от народа, към който те са се присъединили доброволно (т.е. българския народ), запазили са майчиния си език, култура, бит, религия, самосъзнание. В теоретичен и в исторически аспект, национални малцинства се формират след Първата световна война и в резултат на отнемане на чужди територии, населявани от чужд етнос. Така например, българското население от Западните покрайнини, които преминават към Сърбия, е българско малцинство, което въпреки политиката на асимилиране, все още са компактно представено малцинство със съхранено българско самосъзнание.
Ако трябва да сме последователни и обективни – земите на Македония винаги са била български и историята е категорична в това отношение. Достатъчно е да прочетете “Погрома на България. Виновникътъ” отъ Единъ петдсетъ годишенъ дѣецъ за освобождението на стара България—Македония. Старъ българинъ; Македонецъ (Методи Кусев). Др. печатница „Свѣтлина“, Стара-Загора 1914 г.” В тази книга авторът й, известен като митрополит Методий Кусев, подробно описва как Гърция и Сърбия, подкрепени от Русия, провеждат активна и последователна политика за асимилиране на българите и за заличаване на българското им самосъзнание с принуда. Особено активен е Методий Кусев в битката за опазване териториалните граници и независимостта на възстановената българска държава. Не пропуска възможност да демонстрира привързаността си към тази кауза и обединяването на всички българи. Докато учи богословие в Русия, през 1890 година страстно защитава българската кауза на диспут със сръбския посланик Джордже Симич в Петербург по повод на издадена в пресата карта на славянските народности. Там смело заявява:”Казах, че истината не може да се скрие. Аз съм българин. Ние македонците сме българи. Аз не съм упълномощен от страна на македонските българи да ги представлявам тук. Но аз знам тяхното мнение. Прочее, от името на това мнение, казвам: да издаде Обществото нова карта на народностите. Нека на тая нова карта да се тури върху Македония боята, която означава сръбска народност; ние българите няма да протестираме, нито пък ще негодуваме. Нашата сила не е в боята, а — въ самите насъ: сръбската боя върху картата не може да ни измени, да ни направи сърби. Сърбите, сиромасите, като си знаят, че няма кьорав сьрбин в Македония, ламтят за сянката, придържат се о боята… Като се премахне сянката — изчезват сърбите от Македония.”
Известни са ни и поразиите, нанесени от Кремъл и Коминтерна при създаването на държавата Македония като част от ФРЮ. Така че България е тази, която е загубила територии, които от столетия са били бъгарски и по тях все още има компактно българско население. Албания призна българското малцинство още през 2017-та година. Повтарям, ние сме губили територии, а заедно с тях и прилежащото му българско население, а не сме присъединявали територии, населявани от чужд етнос. Това е най-елементарния начин да обясня защо в България няма национални малцинства. А и нашата конституция дава равни права на всички български граждани. Визирам чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.”
А що се отнася факта, от който президента на Северна Македония черпи аргумент по темата за „македонско малцинство” в България – били сме подписали Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, то това не означава, че в България има малцинства. Страната ни по този начин декларира приобщеност и съгласие с принципите в този документ, с който държавите с национални малцинства според тяхната конституция, да го прилагат. Още повече, че признати български малцинства съществуват в Румъния, Украйна, Албания, Сърбия…и ние имаме интерес да провеждаме външна политика, основана на традиционни връзки, на съпричастност и на солидарност с нашите сънародници.
Учудващо е, че не само президентът на Северна Македония, а и по друг повод сме го чували от други представители с претенции за несъществуващо „македонско малцинство” в България. Тя би трябвало също да знае, че по българската конституция ние сме еднонационална държава. Аз разбирам и раздразнението на управляващите след като мерака им за промяна в преговорната рамка срещна решителния отпор на ЕК. Разбирам и още нещо – те като че ли разчитат в политическото си оцеляване като вкарват теми на напрежение в двустранните отношения между Скопие и София, вместо да насочат фокуса си към Брюксел в изпълнението на преговорната рамка, предхождаща същинската част от присъединяването им. Очевидно не приемат за показателно и отделянето им от Албания, което би трябвало да им “светне като червена лампичка”. Най-малкото, което се очаква от Северна Македония е да промени тона в дипломатическите си отношения с България. Надмогването на афекта в дипломацията и провеждането на ефективна дипломация със съседите е също един от критериите за присъединяване към ЕС. СМ трябва да премине към етап на реалистични усилия и най-вече да си отговори на въпроса дали иска присъединяването й да се случи.
Аз самата се съмнявам в искрените намерения на сегашните управляващи. Македония губи пътя към присъединяването си към Европейския съюз и не мисля, че скоро ще го намери. За мен е по-скоро фантазия, ако си представя, че скоро Северна Македония ще пожелае да се освободи от бремето на комунистическото статукво и от югоносталгията си. А по-скорошното стъпване върху днешната реалност и отчитането на настоящата геополитическа ситуация ще е успешен ход в правилната посока. Скандални изявления на представители на властта в СМ и допускането на недоразумения да са водещи в междудържавните отношения с България, правят обективната дискусия – ако има нужда от такава, напълно невъзможна. А като две съседни държави, много е важно между тях да бъде възстановено взаимното доверие. Добрият тон в дипломацията трябва да замени емоциите и всякакви опити за изкривавяне на историята и за политическо изнудване. Трябва да се сложи точка на антибългарската политика и денационализирането на българското малцинство в Северна Македония.
