Свободната преса, която не само не е цензурирана, но и не се самоцензурира, е път към възпиране на авторитаризма и фактор за развитие на демокрацията
Много добре знаем в какво се превръща държава без свободна преса и в която медиите съществуват само за да боготворят управляващите или винаги са съгласни с властта. Води до авторитаризъм и до изкривяване модела на истинската демокрация. В този контекст една голяма част от ;медийните представители не разбират някои фундаментални неща за социалната функция на българската журналистика. Като публична дейност тя трябва да е медиатор, който гради информационния поток на базата на фактите и оставя потребителите на информация да преценяват. Но не трябва да забравяме, че медиите са тези, които в същото време са призвани да лидират обществения дебат на базата на фактите и обстоятелствата. Елемент на демократичните медии е да отстояват редакционна политика, която да се основава на принципите на правовата държава – спазването на закона и на Конституцията, а не да обслужва конюнктурни политически интереси. Иначе разпадът на демократичните ценности е неизбежен – репродуцирането на правна несправедливост и на примирение с тази тенденция, която е очевадна през последните 3-4 години, да продължи да се задълбочава.
Как мислите – защо тези от журналистите, които задават неудобни въпроси, автоматично са обявени за врагове. Нали именно професионалните журналисти задават различни и неудобни въпроси на държавниците и на политиците? Но защо журналистите, които го правят, се превръщат в техни врагове? В този контекст трябва да признаем, че държавниците и политиците не обичат остри въпроси.. Ето защо те се опитват да избягват комуникацията с пресата или си режисират комуникация с журналисти от приятелски медии. Но да се обиждаш на журналист, защото се интересува от важни и неотложни проблеми на функционирането на държавата и отделни нейни представители, е погрешно и вредно и за собствения рейтинг и репутация на съответния държавник или политик. А питате ли се, защо едни от тях не са пощадени от задаването на „неудобни” въпроси, а други целенасочено са притискани? Сигурна съм, че имате готов отговор. Става дума за обвързаности или зависимости от различен характер, или за режисирана редакционна политика на съответната медия, което също поражда съмнения за политически зависимости. Има много начини това да бъде подплатено и финансово, и кариерно, както и да провокира подозрения за използване на конкретната медия като платформа на определени политически интереси.
Но да не забравяме, че журналистите също са хора и не са идеални. Всеки има свой мироглед, ценностна система, политически предпочитания и симпатии. Нормално е те да се отразят при изпълнение на публичната им роля. Това е нормално. Но то не трябва да е водещо и с висока степен на субективност. А мъдрият политик е този, който ще използва комуникацията си с представители на медиите, за да опровергае едни или други съмнения. Или да демонстрира способността си да демонстрира комуникативни умения при контакта с медиите. Понякога ще се пошегува или ще се опита да установи емоционален контакт с журналистите, или да признае своите грешки. А защо да не излезе от ситуацията като, благодари за така зададения му неудобен въпрос. Но истината е, че повечето от представителите на държавата и на партиите не обичат неудобните въпроси, ако те са свързани и с критика. Но критиката е тази, която ги „държи на нокти” и не би трябвало да им позволява своеволия при упражняване на дадените им правомощия. Също съзнателно ги мотивира към отговорност при изпълнение на публичните им функции. Подтиква ги към самоусъвършенстване на комуникативните им умения. Но те са и тези, които би трябвало да знаят, че без свободна преса, която е в ролята на обслужващ персонал, нищо добро не може да се очаква. Затова трябва да отчитат фактора „свободна преса”, а не „свободия в пресата”. Говорим за свободна преса, която не само не е цензурирана, но и не се самоцензурира, и която е път към възпиране на авторитаризма и на ограниченията в областта на демократичното право – да изразяваш свободно мнение и гледна точка за управлението на държавата и ролята на политиците. Иначе риска да се даде тласък на авторитаризма е много голям.
Не бих могла да пропусна, че днес наблюдаваме целенасочено превземане на медии и превръщането им в партийни платформи за разпространение на медийно съдържание или за представяне на отделни негови части с предимство, както и интерпретирането им в посока на определен политически интерес. В реализиране на социалната си функция медиите не трябва да се разминават с тяхното същностно предназначение.- като своеобразна обществена услуга, те предоставят информация, допринасят за демократичните принципи в обществото, постигат образователни цели, повдигат обществен дебат по въпроси от публичен интерес и съдействат за социалното сцепление на нацията ни.. Тази тяхна роля е особено важна в условия на кризи. Специфична или всеобхватна, всяка криза е извънредно събитие или поредица от събития и тенденции, които очакват информационно покритие, но също и решения. В такива случаи има нужда от отговорна журналистика и от отговорни медии, които не само да информират, но и да избягват предизвикването на напрежение в обществото, поддавайки се на политически интерпретации и провокирайки по този начин задълбочаване, а не разрешаване на кризата. В сегашната, продължаваща вече четвърта година, всеобща криза на държавността, на политически разпад и на невъзможност демокрацията да се реализира в условията на пълноценно действие на демократичните принципи, ролята на медиите е особено важна. В такъв момент има най-голяма нужда от разнообразие на мнения и от различни гледни точки за разрешаване на кризата. Плурализмът е част от демокрацията, но медийния плурализъм не ни се дава наготово, той трябва да се отстоява с професионализъм всеки ден.. .
