СВОБОДАТА НЕ Е БЕЗГРАНИЧНА

свободата
Време за четене: 3 минути

Вчера беше Трети март – с голяма буква. Ден за упражнение по темата за свободата. Свободата – всякаква! А в същото това време горката Свобода тръпнела, скрита в черепната кутия на един университетски професор, когото БНТ поканили да говори по темата „Как разбираме свободата днес”. Изгледах разпростаненото видео, и представяте ли си? В очакване на включване от върха Шипка, водещата го прекъсва точно, когато той реди едни красиви “професорски” фрази за свободата:”…свободата е изява вътрешна, която те кара да се чувстваш удобно”. И о, Боже! “Боже Господи, какви нищожества просто стоят начело на българската държава.” Да, сетихте се! Става дума за професор Илчев, който бил се “изпуснал”. “Изпуснал се” по адрес на Цвета Караянчева – председател на Народното събрание, и то в деня на Трети март. Празнично! Не осъзнавал, че думите му ще прозвучат в ефир. А гафът бил на звукорежисьора, защото не изключил микрофоните в студиото! Така го отразяват медиите, copy paste. Поне да бяха попитали него или БНТ, а дали професорът е бил с pampers?!?

Моето разбиране за смисъла на човешкия живот е във вдъхновението да създаваш и да оставяш след себе си стойности. Виж ги ти, Дон Кихот! Героят на Сервантес, какъв умник бил! Днес колкото пъти стане дума за свободата се сещам за наученото още в училище:“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“ На този фон как ви звучи изреченото от професора: ”…свободата е изява вътрешна, която те кара да се чувстваш удобно”. Има и продължение – “…..да оспорваш авторитетите и да не се съгласяваш с тях”.

Че свободата е вътрешна, вътрешна e! Ама това за “удобното” ми намирисва на нещо друго. Удобно може да се чувстваш и като лъжеш, ръсиш фалшиви новини или спекулираш, възползвайки се от свободата на изразяване. А защо не, и когато посягаш на достойнството на председателя на НС, надявайки се зад изключените микрофони да оспориш авторитета й? Точно това ме провокира да се сетя отново за параметрите в разбирането за свобода. Базгранична ли е тя или има граници? Аз съм свободолюбив човек и винаги съм била такава. Живоът ми е низ от много битки – и все в защита на свободата ми на изразяване и на вземане на решения! Ако съм научила нещо, то е че тя не е неограничено понятие. Особено когато тя може да засегне правата или достойнството на други хора. Особено когато касае лични избори, свързани със съблюдаване на правила и закони.

Винаги казвам, че ако искаш да се чувстваш истински свободен, трябва да си наясно с границите. Иначе много лесно ще преминеш оттатък „червената линия”, когато изборът ти лесно може да се окаже нарушение, посегателство или престъпление. Да си мислиш, че всичко ти е позволено не винаги върши работа. Всеки има право на свободно изразяване, но то не е абсолютно. Има норми, чиято основа е ценностна. Почти е невъзможно да бъдат игнорирани онези стойности, свързани с нашето мислене и които са определящи за нашия начин на изразяване. В този контекст нищо не оправдава университетски професор, който реализира свободата си на изразяване, посягайки на авторитета и на достойнството на държавник от такъв висок ранг в парламентарната република.

Някои хора правят грешката да вярват, че като казват нещо “на ушенце”( той си е мислил, че е на изключени микрофони), това ги прави да изглеждат смели в очите на другите. Всъщност този случай за пореден път поставя за пореден път въпроса за лицата, които обучават днешните студенти. И колко безопасно е за тях да не попаднат под влиянието на нечий пропаганден тинк-танк център. Между другото, мои близки изтеглиха сина си от едно реномирано и рейтинговано като иновативно висше училище. Момчето следваше политология и още след първия семестър родителите бяха шокирани от неговото мислене. Беше един от най-талантливите ми ученици, когото съм обучавала в часовете по латерално мислене. И аз бях изненадана – някой манипулативно е променял възгледите му, свързани с отношението към държавата. Момчето вече не можеше да изгражда оценката за нещата върху собствените си възприятия, а беше ги подчинило на нечии чужди възприятия. Някой беше решил да му затвори пътя към личния избор и обективната оценка.

Според мен, случаят с професор Илчев представлява ценностен казус. Поради тази причина аз не се поддавам на тръпката да анализирам случая детайлно, защото това ще омаловажи стойността на коментара ми. Затова пък предлагам на въпросния професор да проведе семинар с неговите студенти на тема “Има ли личната свобода граници?” За разлика от заглавието избирам формата на отворен въпрос. Имам и един бонус към темата:”Коя е “червената линия”, която ако преминеш, не оправдава никое право на свободно изразяване и никоя свобода?”

error: Свържете се с автора за разрешение!!