„Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите”, констатира докладът на ЕК за върховенството на закона за 2025-та година.
Най-големият порок на българския преход е, че една голяма част от българските медии станаха обект за концентриране на финансов ресурс с олигархичен произход. Това беше направено със стратегическата цел подобна „инвестиция” да ги направи зависими от определени политически интереси. Естествено най-пряко това се отрази и се отразява в информационната политика на съответната медия.
През годините доста често се обсъждаше ролята на медийни групи, обвързани с един или друг бизнесмен или икономическа групировка. Разбира се, някои от тях бяха с ясна собственост, но други бяха, и са със скрита собственост. „Въпреки наличието на няколко регистъра, изпълнението на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите остава ограничено…Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите”, констатира докладът на ЕК за върховенството на закона за 2025-та година.
На фона на периоди с ескалиращо обществено напрежение, зависимостите избуяваха – понякога по-открито, друг път – по-слабо, но гражданите винаги можеха и могат по пропагандния наратив да определят чии политически интереси представляват въпросните медии. Някои от тях са се превърнали в информационен “канал”, който разпространява и повтаря тезите на един политически субект, а през последните четири години особено видима е ролята на ПП/ДБ, които изградиха цяла мрежа от грантови зависимости, които много лесно се идентифицират. Най-вече чрез информационната си политика съответната медия следва техните пропагандни тези и политически интереси. Участват в сатанизирането на техните политически опоненти и са част от политическите истерии на въпросната коалиция. В същото време другата гледна точка се омаловажава до степен да се пропуска или маргинализира за сметка на водещия дискурс за негативно въздействие върху нагласите на гражданите и в полза на коалицията.
Един от проблемите на българската медийна среда е липсата на обективност. Въпреки богатия медиен пазар, българският читател и зрител се доверява на много малко медии, които са успели да се наложат с обективното отразяване на информацията. Никой не може да ме убеди, че процесът на зависимости не е резултат от пряк или косвен контрол над тях, упражняван от политици, партии и олигархични кръгове. Тук е мястото да спомена за липсата на одит за следване и спазване на професионалните стандарти. Става дума за СЕМ. В тази връзка, в споменатия доклад за върховенството на закона се казва, че „продължават да съществуват опасения относно финансирането и политизирането на медийния регулатор. Законопроектът, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет”…
Факт е, че истинските журналисти са изправени пред все по-големи предизвикателства в своята дейност. И това се случва в условията на разширяващ се информационен пазар. По отношение на медийното потребление, традиционните медии се конкурират със социалните. Днес не се разчита само на конвенционалните информационни услуги – радио, телевизия и печатни медии. Водещи доставчици на новини се явяват популярни платформи и канали, формати за публикации, които са достъпни и лесни за ползване. Затова традиционните медии реагират на предизвикателствата и създават собствени канали за комуникация. Днес големите медийни групи се ориентират и към други формати – видео канали, интернет и предавания на живо. Трябва да призная, че подобна тенденция създава възможности за плуралистичен обществен дебат по всички въпроси на социалния, икономическия и политически живот.
За финал избирам да ви припомня какво е казал видният български журналист и общественик Йосиф Хербст: ”Отвоювай всеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството….Не се кланяй на този, който дръзне да посегне на Свободното Слово, не му служи, не го оправдавай и не го извинявай – който и да е бил той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.”
