Присъствието на християнските светци в българската народопсихология, е резултат на потребността ни да търсим в християнската Вяра опора за своя земен живот. Но има нещо, което е типично българско – да почитаме тези мъченици като спасители, покровители и вдъхновители в националните ни цели винаги, когато сме имали най-много нужда от тях. Затова те отдавна са престанали да са само светци, които църквата почита. Те са част от нашия национален дух, какъвто е и Свети Георги Победоносец.
Свети Георги Победоносец е символ на християнската Вяра, която още в зараждането си, преобръща ценностно човешката история. Най-видните й представители са преследвани и подлагани на жестоки мъчения. Те пренасят в жертва своя живот, проправяйки пътя към Вярата. И всеки със страданието си, прибавял от своята кръв за спасението на другите. Така приемали ореола на светци, които талантливи иконописци и живописци изписвали върху стените на църквите ни.
Нашият народ умее да изразява своята почит към Свети Георги Победоносец. Обвързвайки църкoвната традиция с народните обичаи и ритуали в този ден, поднесени с чувство на празничност и настроение, българинът продължава чрез тях да дава израз на своите житейски очаквания и надежди. А традициите се предават от родители на деца и на внуци.
Светецът излъчва сила и храброст на победител. Вдъхновява с решителност и смелост. Не е случайно, че той е покровител на българската армия. А честването му като Ден на българската армия и като официален празник, ценностно го свързва с националното ни достойнство.
Честит празник, на храбрите и решителните, на посветените да служат на своя народ!
