Освобождение или окупация? Документалната истина.*
*Договорът е подпиcан в къщата на Симеоноглу в Сан Стефано – предградие на Истанбул. През 1203 година рицарите от IV Кръстоносен поход акустирали в селището. Името е римско, а през византийския период се нарича Айос Стефано. Преименувано на Йошилкьой през 1926 година.
*При подписването в Сан Стефано българите не учаcтват като страна в мирния договор.
*Датата 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) 1878 година е избрана за прослава на руския император Александър II.
*В Санстефанския мирен договор не присъства името България. Говори се за “областта” или за “Балканската област”.
*Съгласно договора чл. чл. чл 2, 3 и 5 Високата порта признава независимостта на княжество Черна гора, Сърбия и Румъния. В същото време за България е записано, че се създава автономно трибутарно княжество, което съгласно чл. 8 е под руска военна окупация за две години, но също продължава да плаща годишен данък към Портата(чл. 9, 10, 11).(Не ви ли е любопитно дали споменатите държави празнуват на този ден независимостта си и благодарят на Русия? )
*Санстефанският мирен договор никога не е публикуван на български език. Оригиналът е в Русия и не ни е представян и до този момент. Разполагаме само с негово копие. Самият договор е написан на френски език – езикът на дипломацията по това време. Тъй като се предвижда ратификация, има варианти на руски език и на османотурски език, които са езици на договарящите се страни.
*“Дейли Телеграф” тогава пише: ”Голяма България” може лесно да се превърне в “Малка Русия”.
А сега да видим част от документалната истина, отразена в този договор:
Сан-Стефански мирен договор, сключен между Русия и
Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
Негово величество руският император и Негово величество императорът на
Отоманите, въодушевени от желанието да дадат и осигурят на своите страни и на
своите народи ползите на мира, както и да предпазят всяко ново усложнение, което
може да ги заплаши, назначиха за свои пълномощници със задача да уговорят, сключат
и подпишат прелиминариите на мира:
Негово величество руският император, от една страна – граф Николай Игнатиев,
генерал-адютант на Негово императорско величество, генерал-лейтенант; член на
имперския съвет, награден с ордена „Св. Александър Невски“ с брилянти и с много
други руски и чуждестранни ордени, и господин Александър Нелидов, шамбелан на
императорския двор, действителен държавен съветник, награден с ордена „Св. Анна“, l-
ва степен с мечове, и с много други руски и чуждестранни ордени.
И Негово величество императорът на отоманите, от друга – Сафвет паша,
министър на външните работи, награден с ордена „Османие“ с брилянти и с ордена
„Меджидие“, l-ва степен, и с много чуждестранни ордени, и Саадулах бей, посланик на
Негово величество при германския императорски двор, награден с ордена „Меджидие“
от l-ва степен и с ордена „Османие“ от вторастепен и много други чуждестранни
ордени.
Които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и
надлежна форма, уговориха следните постановления:
………………………….
Чл. 2. Високата порта признава окончателно независимостта на княжество
Черна гора.
…………………..
Чл. 3. Сърбия се признава за независима.
……………………….
Чл. 5. Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще пре-
дяви своите права за едно обезщетение, което ще бъде уговорено между двете
страни.
До сключването на един пряк договор между Турция и Румъния румънските
поданици ще се ползуват в Турция от всички права, гарантирани на поданиците на
другите европейски сили.
……………………
Чл. 6. България се издига в автономно, поданно княжество, с християнско
правителство и народна милиция.
Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена
руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска.
Тази комисия ще държи сметка в тези си работи за промените, които трябва да направи
на мястото на главното трасе, за принципа на народността на болшинството жители на
покрайнините според основите на мира, както и за топографските нужди и за
практическите интереси на съобщенията на местното население.
Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук
приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното
разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната
линия ще следва западната граница на Вранянската каза до планинската верига
Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската,
Кочанската и Тетовската каза до планината Кораб; оттам – по реката Велещица до
вливането и в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин И след това по западната граница
на Охридската каза към планината Лина, границата ще следва западните граници на
казите Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро
граничнаталиния ще стигне до реката Мъгленица и след като следва нейното течение и
мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през
Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам – през средата на езерото Бешикгьол към
устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки
североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига
до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините
Ешеккулачи, Чепелион, Караколас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия
ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през
селата Сюгюлю, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже до реката Теке Дереси.
Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люлебургаз и оттам през
реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще отиде през височините
направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море.
Тя ще остави морския бряг при Манкалия и следвайки южните граници на
Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.
Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и по-
твърден от Високата порта със съгласието на силите. Никой член от царуващите
династии във великите европейски сили не може да бъде избран забългарски княз.
В случай на овакантяване на достойнството на княз на България изборът на нов
княз ще стане при същите условия и същите форми.
Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол
(Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза под надзора на един
руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар организацията
на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския
мир в Дунавските княжества.
В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други,
ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите
и при изработване на органическия правилник.
Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото
упражнение ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар.
След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление и ако по тоя
въпрос се постигне съгласие между Русия и Високата портаи европейските кабинети, те
ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.
Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления
ще бъдат съборени за сметка на местното правителство.
Високата порта ще има правото да разполага по своя воля с военния материал и
други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в
крепостите на Дунава, вече изпразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както
и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.
До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда,
сигурността и спокойствието и чийто брой ще бъде определен по-късно с едно
съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски
войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.
Тази ОКУПАЦИЯ ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две
години.
Ефективът на руския ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС, съставен от шест пехотни дивизии и
две кавалерийски, който ще остане в България след изпразването на Турция от
императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан
за сметка на ОКУПИРАНАТА СТРАНА. РУСКИТЕ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ в България ще запазят
своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата
на Черно море – Варна и Бургас, където те ще могат да организират, докато трае срокът
на ОКУПАЦИЯТА, необходимите депозити.
Чл. 9. Размерът на ГОДИШНИЯ ДАНЪК, който България ще плаща на
сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата порта ще посочи по-
късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителствои
другите кабинети в края на първата година от дейността на новата организация.
Този данък ще бъде установен върху средния приход от цялата територия, която
ще съставлява княжеството.
България ще замести императорското отоманско правителство в неговите
тежести и задължения към железопътната компания Русе- Варна след съглашение
между Високата порта, правителството на княжеството и управлениетона тази
компания. Уреждането на другите железни пътища, които минават през княжеството,
ще стане също по съглашение между Високата порта, установеното в България
правителство и управлението на заинтересованите компании.
Чл. 10. Високата порта ще има право да си служи с българските пътища за
превоз през определени пътища на своите войски, муниции, хранителни припаси
в областите, разположени зад княжеството, и обратно.
За да се избягнат мъчнотиите и недоразуменията в упражнението на това право,
като се гарантират военните нужди на Високата порта, един специален правилникще
определи условията за това в срок от три месеца след ратифициранетона настоящия акт
по едно съглашение между Високата порта и управлениетона България.
Разбира се, че това право ще се простира само до редовните турски войски и че
нередовните, башибозуцitте и черкезите, ще бъдат изцяло изключени от него.
Високата порта си запазва също правото да прекарва през княжеството своята
поща и да поддържа там една телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също
уредени по горепосочените начини и време.
Чл. 11. Собствениците мюсюлмани или други, които биха установили
своето лично местожителство вън от княжеството, ще могат да запазят своите
недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица.
Турско-български комисии ще заседават в главните населени центровепод
надзора на руски комисари, за да се разрешат суверенно в срок от двегодини всички
въпроси относно установяването на недвижимите собствености, в които мюсюлмански
или други интереси биха били ангажирани.
Подобни комисии ще бъдат натоварени да уредят в течение на две години
всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използуването за
сметка на Високата порта имотите на държавата и на благотворителните фондации
(вакъфи).
След изтичането на поменатия по-горе двегодишен срок всички имоти, които не
са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде
събрана от тях, ще бъде употребена за поддържане вдовиците и сираците, както
мохамедани, така и християни, жертви на последните събития.
Чл. 12. Всички крепости на Дунава ще бъдат съборени.
За в бъдеще не ще има никакви крепости по бреговете на тая река, нито военни
кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на упот-
ребяваните стационери и леки кораби, предназначени за нуждите на речнатаполиция и
митн~ческата служба.
Правата, задълженията и прерогативите на международната комисия на Долния
Дунав си остават непокътнати.
Чл. 13. Високата порта поема да възстанови плавателността на Сулинския
канал
и да обезщети частните лица, чиито имоти са пострадали от факта на войната и
от прекъсване на плаването по Дунава, като даде за тия двойни разходи една сума от
петстотин хиляди франка от тези, които и се дължат от Дунавската комисия.
………………………………
Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават в
другите части на Отоманската империя, ще бъдат подчинени на отоманските закони и
власти.
Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г.
(п) Граф Н. Игнатиев (п) Нелидов
(п) Сафвет (п) Саадулах
Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през
м. март 1878 г.
*За източник на представените по-горе части е използван текста на договора, публикуван в „Българската държавност – в актове и документи“, С., 1981, стр. 193-202
Сан-Стефански мирен договор, сключен между Русия и
Турция на 19 февруари/3 март 1878 г.
Р.Р. От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население и територия, българите плащат всичко до копейка.
Във въпросния брой на „Държавен вестник“ буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.
Другият мит за 200 000 загинали руски воини. Според руските архиви загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 починали от раните си войници и офицери. А нашите опълченци дават една трета от жертвите или 3 456 убити. А жертвите сред цивилното българско население, както и от клането в Стара Загора, никога не са изчислявани.
Не бива да се забравя, че за свободата си българският народ в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876 и битките на българското опълчение даде общо 60 000 убити. Така, че нищо даром не сме получили, а сме платили с кръв и на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора…
Честит ви празник !
