Днес българският държавен глава Радев сам развенча с едно изречение образа си на успешен президент:”Ролята на държавния глава не е да екзалтира и да посочва враг, а да търси решения.” Друга фраза едва ли би могла да прозвучи толкова силно саморазобличително. Защото на фона на всичко, което не свърши, той правеше точно това – настройваше българите един срещу друг и виждаше във всички и във всичко враг – в трите власти, в институциите, в партиите…Защото така разбираше правомощията и задълженията си по конституция или така го съветваха – върху проповядването на развала “да светне” вдигнатия му юмрук. Знам ли, навярно днес точно това имаше предвид председателстващият Народното събрание Вигенин, който от парламентарната трибуна каза, че „когато за милиони българи беше най-тъмно, президентската институция остана да свети като фар”. Друг е въпроса кога “беше най-тъмно” и на какъв път се озова държавата ни, подведена от тази “светолина”. И не се ли оказа тя лъжовна и подвеждаща, отвела ни след 32 години демокрация, отвъд нейните брегове?
В продължение на целия първи мандат Радев се стремеше – въпреки Конституцията, “да екзалтира(във всичките синонимни значения на този глагол) и да вижда враг”. А това винаги води до противопоставяне на гражданите и разделение на нацията. Във вдигнатия юмрук той видя възможност да продължи този процес. Той се присламчи към оня протест и използва протестиращите за “демонтаж” на законно избрани институции. Докато в нормалните демократични държави единственият начин за смяна на властта са изборите. А и едва ли има друга демократична държава, чийто държавен глава да обслужва интересите на задкулисието да влезе във властта през задния вход. Не сме забравили, че той се превърна и в говорител на забягнали в чужбина обвиняеми. Вместо послания за единство, се проповядваше хаос и се подкрепяха безчинствата в района на т.н. Триъгълник на властта. А дали държавният глава трябваше да мълчи, когато се погазваха човешки права и се подстрекаваше доверието към демократичните институции, освен ако самият той не подкрепя нарушаването на законите и Конституцията?
Какво чухме и какво не чухме в днешното му обръщение от парламентарната трибуна? Отстояваше ли и как отстояваше международния авторитет на България и нейния суверинитет чрез външната политика? Действително ли работеше за “добруването на народа и суверинитета й”, както искаше да ни увери още с първото изречение в изложението му? И защо му трябваха тези пропагандни опорни точки – за някакъв “авторитарен модел”, “мафиотизирана власт“, “кривото огледало на медиите“ ….Защото на фона на случващото се по време на двете служебни правителства и на днешното, българските граждани видяха как реално се упражнява еднолична и безконтролна власт и какво означава дежавю – нещо вече преживяно от народа ни в миналото, което мислехме, че от 32 години сме го прогонили даже от сънищата ни. Е, поне сега “кривото огледало на медиите” се е изправило. Видно е за всички, че върви надпревара – чий глас за възхвала на управляващите е по-благ и се чува най-силно. Да не пропусна – днес от сутринта се наслушахме на оди за възхвала на държавния глава! Ей на това му се казва “право огледало”! Колкото повече, толкова повече…държавно финансиране!
Възстановяване на демокрацията и законността! Нима те включват подобни проявления – върховенството на закона да не важи за всички, ако те са първите мъже в държавата, да нарушаваш законите, но това да не е причина да те назначат на водеща позиция в управлението, докато в същото време казваш, че “никой оттук-нататък няма да стои над закона”, да овладееш държавата, без да си спечелил избори, да вкараш в правителството съпрузи, кумове, бизнес партньори…, без да се съобразяваш как това се отразява на усещането на хората за законност и справедливост, да ги подценяваш – сякаш те не виждат, че става въпрос за схемаджийство в назначенията, за конфликт на интереси, за предпоставки за злоупотреба с власт и корупция. И ако ще е възстановяване на демокрацията, то какво правят в президентството и в правителството представители на репресивния комунистически апарат, бивши секретни сътрудници на ДС и на комунистическото военно разузнаване? На това ли му се казва “възстановяване на демокрацията и законността”? Май наистина на по-следващите управляващи ще им трябва много време, за да се справят с партизираното овладяване на институциите. А днес чух един политически коментатор да казва – “такива правителства като настоящото са високо корупционни”, т.е. при тях най-много се краде и най-много се вихри корупцията. Ще поживеем, и ще видим!
Да ви призная – малко се пообърках, докато слушах – президент ли разказваше пред депутатите какво е свършил през първия си мандат и очертаваше някакви насоки за първия мандат, или премиер, т.е. изпълнителна власт докладваше пред законодателната. Впрочем за какви “насоки” може да става дума? По-скоро – важно е екзалтацията да продължи! По-скоро за набор от предизборни пропагандни словосъчетания и фрази ли говорим? Прозвучаха ми по скоро като лозунги – “свобода и достойнство на личността”, “демократична и правова държава”, “антимафиотски консенсус”(ще ни се наложи), “съкрушаване на корупцията“, “върховенство на правото и прозрачност на медийната среда“, „бърз пробив в съдебната система и прокуратурата“(т.е. да продължим с реваншизма)….И разбира се – с по едно изречение последователно бяха изредени всички области на обществения живот – образование, здравеопазване, енергетика, култура….Всъщност, ”забравяйки”, че става въпрос за дейността на президентската институция, а не за изпълнителната власт – каквато той не е, ние така и не разбрахме как президентската двойка е работила “за добруването на народа и за суверенитета на България”. То май няма и какво да се отчете по тази тема. А управлението на двете служебни правителства докара не една, а няколко кризи и задълбочи пандемичната. През това време – нула добавена стойност към международния авторитет на България, която изпадна в тотална изолация от евроатлантическите ни партньори. Един “План за възстановяване” не можаха да подготвят и двете му служебни правителства, както и настоящото – вече ще стане една година!
Най-важното – българският президент продължи да противопоставя гражданите, но не и да е в ролята на посредник при решаването на последствията, което произтича от конституционните му правомощия. А какво казва българската конституция по този въпрос – президентът олицетворява eдинството, т.е. интегритета на нацията и нейното достойнство. Настоящият български президент не изпълни тази си роля на балансьор, на гарант за институционалната цялост на държавата и на спазването на човешките права. Държавният глава е този, който не само е длъжен да спазва Конституцията и законите, но също с послания да съдейства за обединяване на гражданите около истинските демократични ценности, заложени в основния закон на държавата. Защото българската конституция урежда в достатъчна степен правата и свободите на българските граждани, както и функционирането на трите власти в парламентарната република. Тя не е просто документ, а гарант за справедливост и демократична власт.
”Ролята на държавния глава не е да екзалтира и да посочва враг, а да търси решения.” Едно изречение, а прозвуча толкова саморазобличително…
Р.Р. Извън казаното до тук, искам да изразя моето мнение дали ПГ ГЕРБ-СДС трябваше да напусне парламентарната зала и дали това беше най-подходящия момент. Според мен, направи го в най-подходящия момент, и така депутатите изразиха отношение към личността на настоящия президент, който не успя да изпълни конституционното съдържание на държавен глава на РБ. Те трябваше да са в залата в началото, защото така изразиха отношение към президентската институция, каквато тя е по Конституция. Това е отговорното парламентарно политическо поведение – ГЕРБ и СДС са системни партии и би било недопустимо и неправилно да се отнесат безотговорно и да не уважат институционалната уредба на държавата, предвидена в българската конституция.