Защо мислещите хора бягат (от Русия)
Любко Петренко, ZAXID.NET
На 23 май в Женева Борис Бондарев, руски дипломат и съветник в Постоянното представителство на Русия към ООН в Женева, подаде оставка поради нахлуването на Русия в Украйна. В същото време той не само затръшна силно вратата, но и повече от остро разкритикува руското ръководство и Министерството на външните работи, особено неговия шеф Сергей Лавров.
Специално внимание заслужава публикуваното от Бондарев прощално изявление. В него руският дипломат по-специално твърди, че „никога не се е срамувал от страната си, както на 24 февруари“. „Агресивната война на Путин срещу Украйна, а всъщност срещу целия западен свят, е не само престъпление срещу украинския народ, но и може би най-сериозното престъпление срещу народа на Русия, който с удебелено Z разби всички надежди за постепенно развитие у нас на демократично общество“, каза Бондарев.Според него организаторите на войната срещу Украйна, водени от Владимир Путин, „искат само едно – да останат на власт завинаги, да живеят в помпозни дворци, построени с лош вкус, да плават на яхти – в тонаж и цена, сравнима с целия Руски флот, ползващи се с неограничена власт и пълна безнаказаност.“ Той смята също, че през последните 20 години нивото на лъжа и непрофесионализъм в работата на Министерството на външните работи (Русия) нараства. „Това е много добре. Вместо безпристрастна информация за случващото се, безпристрастен анализ и трезво прогнозиране – пропагандни клишета като съветските вестници от 30-те години. Изградена е система, която се самозаблуждава. Министър Лавров е добра илюстрация за деградацията на тази система. За 18 години той се превърна от професионалист и образован интелектуалец, на когото много от служителите на министерството искаха да подражават, до човек, който непрекъснато излъчва противоречиви изявления и заплашва света (т.е. и Русия) c ядрени оръжия!“ – заяви Бондарев.
Наистина, това, което си струва поне, е циничното изявление, направено от Лавров в Истанбул пред журналисти от цял свят на 16-ия ден от пълномащабната инвазия, че Русия не е атакувала Украйна. Можем да припомним и как бившият руски представител в ООН Виталий Чуркин през 2014 г. категорично отрече, че „зелените човечета“ са руски войници. Той излъга за свалянето на малайзийския самолет MH17, бомбардировките на цивилни цели в Сирия от руски самолети. Не по-малко измамен се оказа и настоящият представител на Руската федерация в ООН Василий Небензя. Струва си да споменем изказванията му за руските военни престъпления в Буча. Небензя твърди, че по улиците на руските военни по време на престоя му не е имало цивилни тела. В навечерието на инвазията той страстно твърди, че Русия няма никакви – дори най-малки, агресивни намерения.
Но да се върнем към нашия герой Бондарев. Ясно е, че след гръмкото изказване на руския дипломат, при него дойдоха журналисти от цял свят с молба за интервю. По-специално, в коментар пред британския вестник The Telegraph Бондарев каза, че той не е единственият руски дипломат, който реши да подаде оставка след войната. Няколко негови познати, увери той, са се оттеглили от МВнР без шум и публичност. Според него дори тези, които се придържат към войнствена реторика публично, признават в частни разговори, че са засегнати от бруталната война в Украйна и че работата на Министерството на външните работи е да измисля оправдания за явни военни престъпления. Наистина много са тези, които сега бягат от Русия. Броят на руските емигранти само през последните три месеца достигна стотици хиляди. Актьори, писатели, художници, програмисти и други. Дори представителят на Путин за устойчиво развитие в международните организации Анатолий Чубайс, човек, който винаги е съжителствал с всяко правителство и е успявал да намери в него топло място, реши да напусне Русия.
Но трябва ли да вярваме в искреността на горните твърдения на Борис Бондарев? Малко вероятно. 41-годишният възпитаник на Московския държавен институт за международни отношения работи в дипломатическата сфера от 2002 г. По време на 20-годишната си кариера той преживява войната в Грузия, сирийската операция, окупацията на Крим и нахлуването в Донбас. Досега, по някаква причина, той не е имал гузна съвест, няма желание да се откаже от тази срамна окупация, целяща да оправдае престъпленията на Москва на международната арена, да критикува както Кремъл, така и неговото ведомство. Затова в „случая Бондарев” е по-удачно да се говори не толкова за благоприличие и съвест, а за трезво пресмятане. Както в крайна сметка в случая с Анатолий Чубайс и много други руски бегълци знаменитости. Без да подаде оставка и да продължи да работи в руското външно министерство, Бондарев всъщност ще остане замесен в престъпления срещу човечеството, извършени от руската държава в Украйна. Случаят с Йоахим фон Рибентроп, ръководител на дипломацията на Третия райх, и позорният край на неговата кариера и живот, са ярък пример и убедително предупреждение.
Не е нужно да си супераналитик, за да разбереш, че Русия няма шанс, защото има ситуация, когато на нея се противопоставя практически целият цивилизован свят. Този факт беше констатиран дори в ефира на пропагандната телевизионна програма на Кремъл „60 минути“ с водещ Олга Скабеева. В програмата присъства Михаил Ходарьонок, бивш полковник от Съветската армия, а сега военен експерт, който се оплаква от песимистичните перспективи на Русия: “И на практика целият свят е срещу нас, колкото и да не искаме да го признаем.”
Британският вестник The Economist наскоро публикува статия на политолога Андрей Кортунов, в която авторът очертава три възможни сценария за прекратяване на войната в Украйна. Първата е решителна победа за Украйна. Второто е подписването на несъвършен, но взаимно приемлив политически компромис. Третият сценарий предполага, че няма да бъде постигнато споразумение за Украйна и че „конфликтът ще продължи, плавно преминавайки от един кръг на ескалация до крехко примирие и обратно“. Ясно е, че само първият вариант е изгоден за Украйна от тази триада. Това е много по-привлекателно за колективния Запад, особено за САЩ. „Триумфът на Украйна ще укроти и опитоми Русия. А по-спокойната Русия от своя страна би позволила на Запада да се справи по-лесно с Китай, което ще остане единствената сериозна пречка за установяване на либерална хегемония и дългоочаквания „край на историята“, каза Кортунов. Надяваме се, че рано или късно (за предпочитане възможно най-рано) Западът ще осъзнае това и ще направи всичко, за да осъществи първия сценарий. Приемането на закон за наемане на земя и помощта от 40 милиарда на САЩ за Украйна, създаването на де факто антипутинска коалиция в Рамщайн, въвеждането на пет пакета от санкции срещу Русия и подготовката на шести, както и силната подкрепа за западните общества, няма как да не предизвикват оптимизъм и вяра в крайната победа.
Прев. от укр.
*Росiйский казус Рiббентропа. Чому мислячi тiкають, Любко Петренко – журналист, редактор и политически коментатор в киевското издание Zahid
https://zaxid.net/statti_tag50974/
