Един героичен народ във време на война
Известно е, че след събитията през 2014-та година, Русия активира всички възможни средства за дестабилизация на Украйна. Най-вече чрез хибридна комуникационна агресия. Най-точната дума в този случай е агресия чрез масирано разпространение на дезинформация, и фалшиви новини, а преследваната цел е предизвикването на сепаратистки настроения. За последното тя разчиташе и разчита на етническите различия, за да провежда политика на разделение на украинските граждани. Върху тази архитектура Кремъл прокарваше и поддържаше сепаратистки нагласи – най-вече в областите с преобладаващо рускоезично население в източната и южната част на страната. Така много скоро след окупацията на Крим се появиха самопровъзгласилите се т.н. Луганска НР и Донецка НР. Спомняте си за случилото се в Одеса през май 2014-та – протестите, пожара в профсъюзния дом. Това се случи седмица преди т.н. “референдуми” в Донецк и Луганск и отцепването им от Украйна. Също в Закарпатието, когато се намеси и правителството на Унгария в защита на унгарската общност там. Тези и други събития с местен характер трябваше да поддържат огнища в различни мащаби. Така се затвърждаваше впечатлението за една нестабилна държава, раздирана от проблеми върху етническа основа. Един начин Русия да поддържа кремълската опорка, че в Украйна не се зачитат правата на рускоезичното население. Само така тя можеше “да оправдае” действия като сегашните, свързани с намеса във вътрешните работи на Украйна и окупиране на цели части от нейната територия.
В други мои публикации съм коментирала различни аспекти на външната политика на Русия по отношение на Украйна. И тя е в контекста да бъдат принудени бившите съветски републики да останат в периметъра на сателитна зависимост, създаването на буферни зони уж заради “застрашаване на нейната сигурност от НАТО”, демонстриране на военна мощ и присъединяване на нови територии за непосредствено влияние. Затова ще се опитам да се съсредоточа върху това, което заявих в началото – върху архитектурата на действията, на които Русия разчиташе, за да оправдае един ден, вкл. и това, което се случва днес. Затова считам като много важно да започна от оня закон за държавния език, който беше приет на 25 април 2018-та година. След като бяха направени повече от 2000 поправки, Върховната Рада на Украйна го одобри, а за него гласуваха 278 депутати. Русия веднага реагира и поиска свикване на съвета за сигурност на ООН, но европейските страни, подкрепени от САЩ го блокираха. В подкрепа на руското искане бяха Русия, Китай, ЮАР, Доминиканската република и Екваториална Гвинея. Тогава публикувах “Моят поглед за един закон”. Определих го като акт за укрепване на украинската идентичност, в чиято основа e общия език. Така че не можем да говорим за някаква политическа акция срещу рускоезичното население, каквато беше руската интерпретация.
На украинците им е добре известно, че за Русия Украйна продължава да е „частью великого российского народа“. Тази доктрина е със стара дата – още от времето на Романови, а Кремъл я продължава, определяйки въпросния закон като “закон за принудителна украинизация”. На този инфорационен фон – особено след анексията на Крим и самопровъзгласяването на ЛНР/ДНР, въпросът за езика е болезнен. Но няма как той да не се обостри след разпада на СССР, защото общият език е част от разбирането за нация. Употребата на украинския език най-естествено се активира на държавно равнище след 1991 г., а особено след 2014 година и началото на кризата в отношенията с Русия. Някои обясниха държавната политика в областта на езика като симетричен отговор на някога случилото се. Имам предвид т.н. Емски указ на Александър II, който въвежда жестоки ограничения за украинския език в Русийската империя. Ставало е дума за него и в други мои публикации по темата за Украйна. Документът е от 1876 година, но той е последващ на друго тайно разпореждане за цензуриране на книги, написани на “малорусийски” език, както наричали украинския език в Русия. Споменавам ви този факт като аргумент, че имперските мераци да бъде заличен украинския език не са от днес. Този правен акт на императора забранява дори публичната употреба на украинския език и го поставя извън закона, заедно с националните украински писатели. Забранено е печатането на книги на украински език, поставянето на театрални спектакли на украински език, организирането на концерти с изпълнение на украински песни, преподаването на украински език в началните училища и т.н.
А знаете ли, че като причина за документа е посочена ”опасността, идваща от дейността на украинофилите.“ За целта е забранен вестник “Правда”, заради “враждебността му към рускитe нитереси”. Прекратено е издаването на “Киевский Телеграф”, както е и преустановена дейността на Киевския отдел на Императорското географско общество, защото в тях работели “неблагонадеждни хора”. На преследване са подложени и всички “агитатори, опасни за руските интереси”. Тази предистория се знае от всеки украинец. Те имат исторически основание да виждат и днес в лицето на Русия един агресивен съсед. Затова правителството и на Порошенко, и на Зеленски отчетоха необходимостта от национална доктрина, която да засегне всички области – политика, икономика, култура, образование… Става въпрос за оптимизиране процеса на национално сцепление след разпада на СССР. Вие как си представяте, ако в България официалните и държавни документи се отпечатваха освен на български, и на някакъв друг език, така както беше доскоро и в Украйна? Или какво неестествено намирате, ако всички медии, ТВ, филмите, които се излъчват да са задължително дублирани на украински. Обратното, нали не можете да си го представите като действителност, но то си беше така доскоро. Не бяха малко и опитите за настройване на малцинствата, вкл. и на българското, как правата им ще бъдат отнети. Намеси се даже Венецианската комисия. Но истината е, че законът не се прилага за личната комуникация и религиозните служби, а що се отнася до прилагането му по отношение на държавните служители, то беше с отлагателно действие за три години и влезе в сила от началото на 2021 година. През това време украинската държава пое ангажимента да реализира политика на подкрепа в усвояването на украинския език в учебни центрове.
С пълно основание тогавашния президент Петро Порошенко определи този закон като „историческо събитие”, сравнявайки го със създаването на собствена армия или създаването на собствена църква. В този контекст законът попадна в прицела на външната политика на Кремъл за намеса във вътрешните работи на Украйна. Тази тема беше и основна в осемгодишната информационна война на Русия срещу Украйна. Използваха се всички платформи за въздейстиве – социалните мрежи, руски телевизионни канали, руски медии, както и медии, финансирани да обслужват руските политически интереси в Украйна. Темата за “национализъм”, “крайнодесен екстремизъм”, “държавата убива нейни граждани” се екстраполираше с провокативни действия на намеса. Облъчването с определения като “фашисти, нацисти” беше част от кремълската доктрина за онези украинци, които населяват Западна Украйна. Аз познавам тези хора и ще ви кажа, че те са същинската част, “маята” на украинската нация. Кремъл го знае много добре и затова е фиксирането върху тях. Знае също и къде най-лесно украинското информационно пространство може да бъде пробито най-лесно – сред онези, чийто майчин език не е украинския.
Темата за езика бе поддържана и представяна удобно от онези, които са против укрепване суверинитета и независимостта на Украйна. В същото време, по мнение на военни експерти, Русия успя да превърне окупирания Крим във военен полигон и стратегическо място за водене на война срещу Украйна. Това се потвърждава и от гледна точка на днешния ден. Няма как да пропусна един нюанс от руската хибридна война и това се усеща в последните дни. Думата ми е как “украинската държава убивала гражданите си”, предвид бойните действия в т.н. ЛНР/ДНР през последните осем години. Нима забравихте, че говорим за сепаратисти, които извършват терористични действия с военната и логистична подкрепа на чужда държава. Това е в нарушение на украинската конституция. Те държат част от украинските граждани в подчинение на Русия и затова много от тях напуснаха тези области и се заселиха в западните части на страната. В същото време Кремъл правеше всичко възможно да легитимира окупираните територии на Източна Украйна, а неотдавна ги призна. Чисто професионално не сте ли съгласни при тази пълзяща агресия, украинската държава да не провежда политика на модернизация на армията и инвестиране в националната сигурност, въпреки всички проблеми, съпътстващи нейното демократично и икономическо развитие. Украйна следва тази геополитическа стратегия, защото и в Конституцията й е записано къде е нейното място и каква политика трябва да провежда всяко правителство след 2014-та година – eвроатлантическа интеграция, която през тези осем години се превърна в национален идеал.
Днес в Украйна е война. Истинка война. Жертвите са и от двете страни на фронта, ако мога да употребя това понятие, което не се покрива с конвенционалното ни разбиране за него. Успоредно с видимото и уловимо изображение на войната, върви и другата война – на дезинформацията и фалшивите новини. Всеки ден Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна информира и предупреждава за комуникационните атаки на Русия. На всички е ясно, че след като не успя да изпълни задачите по т.н. блицкриг и светкавично печелене на войната, и след като нейния военнен потенциал понася много щети и човешки жертви, агресорът преминава към терористични методи чрез диверсионни групи и мащабно разпространение на фалшиви новини. В момента се случва онова, което украинското правителство предвиди – “противникът ще засили информационните операции срещу Украйна с участието на целия спектър от съвременни информационни средства”. Затова призивите са за бдителност и да се доверяват на информация от официални и проверени източници.
Преди войната Русия използваше много активно за дезинформационната си политика руски медии, които се издаваха в Украйна. Правителството ги забрани и се опита да неутрализира тяхното въздействие. Тогава агресорът засили използването на мрежите, хакерски атаки на уебсайтовете на местната власт и териториалните общности, използването на телевизионните офиси в окупираните селища. Всеки ден се появява информация за хакерски атаки, какъвто е случаят с Волинската областна държавна администрация, за което съобщи нейния ръководител Юрий Погуляйко, вследствие на което се появява съобщение за капитулация на Украйна и за подписване на мирен договр с Руската федерация. Генайдий Лакута, оглавяващ Херсонската областна администрация беше публикувал съобщение, че след като руските военни са окупирали телевизионната и радиокомпания „Суспилне мовление:Херсон”, използват офиса за разпространение на фалшиви новини и за дезинформация на населението.
Вчера Държавната служба за специални съобщения публикува списък с фалшивите новини, които се разпространяват активно в Интернет. Тези дни най-разпространяваните са – “държавното ръководство на Украйна напусна страната и е подписано споразумение за капитулация”, “населението на превзетите градове приветства руските окупатори като “освободители”, разпространяват се съобщения като това, че “жителите на Херсонска област искат да се присъединят към Русия”, “разговорите и смс съобщенията на гражданите се прихващат от украинските специални служби по правилата на “военно време”, “мрежата разпространява информация, че украинците ще се обаждат през нощта от неизвестни номера, за да насочват авиобомби”. По повод на последното, Държавната дума на Украйна направи изявление в Тelegram, че това е фалшива новина:”Тази информация не е вярна, тъй като е невъзможно физически да се определи точното местоположение на човек по този начи, съответно – да се поставят цели за въздушни бомбандировки не е възможно. Окупаторите очевидно имат добро въображение”, се казва. Появи се съобщение, че агресорите са създали фалшива ФБ страница на Министерството на отбраната и разпространяват фалшиви съобщения.
Русия използва разпространението на фалшиви новини и като официална политика – нейни представители са източник на подобна дезинформация, използвайки публични изяви. Така на 4 март председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин каза, че президентът на Украйна Володимир Зеленский е напуснал страната и се крие в Полша. Правителството на Украйна беше предупредило гражданите, защото е наясно, че разпространението на подобни фалшиви новини е част от все по-засилнащия се дезинформационен натиск като част от информационно-психологическата война за сплашване на украинците. Едновременно с това продъллжава нанасянето на щети върху комуникационната инфраструктура и така се възпрепятстват връзките между хората, но също се ограничава непосредственото им участие в проследяване на военните конвои, за което те могат да съобщават на украинските военни служби. “Истината обаче е само една:врагът търпи загуби и се опитва да сее паника сред нас! Ние всеки ден опровергаваме тези и други фалшиви новини и ще продължим да го правим”, заявяват от правителството.
Спомням си, че в началото на войната президентът Зеленский заяви, че Украйна първо трябва да спечели хибридната война, която Русия провежда със средствата на дезинформацията и фалшивите новини. Мисля, че тя вече я е спечелила. Светът разбра истината за войната и реагира по начин, който най-добре го показва. Украйна и народът й вече са победители заради силата на духа и готовността да защитават с живота си родната земя, дома и децата си. Слава на героичния украински народ! Слава на Украйна!
