Русия сама се превърна във failed state**
Андреас Умланд***, Zanid.net
Има редица причини, поради които преговорите между Киев и Москва за прекратяване на войната няма да се случат, ако въобще се случат – да не говорим за осигуряване на траен мир. Основната е фундаменталното противопоставяне между украинската и руската конституции.
Неотдавнашното незаконно анексиране от Русия на четири територии в Югоизточна Украйна, а именно Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, представлява огромно предизвикателство. Това изостря проблема, който вече възникна след не по-малко скандалното военно завземане и незаконно анексиране на Кримския полуостров от Русия преди почти девет години.
В случай на хипотетични преговори двете страни ще трябва не само да обсъдят редица политически въпроси помежду си, но и да разрешат основен правен спор. Не само това, Русия нарушава международното право в продължение на почти десетилетие по начин, който преди това беше невъобразим. Анексиите на Москва също промениха фундаментално вътрешното руско законодателство. Например украинската и руската конституции ясно определят едни и същи територии в източната и южната част на Украйна, вкл. Крим.
Владимир Путин и Володимир Зеленски, като президенти на своите страни, също се считат от своите народи за „гаранти“ на техните конституции и са длъжни да ги изпълняват. Дори ако единият или и двамата искат да направят някакъв териториален компромис, основните закони на техните две държави изрично им забраняват да го направят. Това означава, че едната или и двете конституции трябва да бъдат променени, преди да могат да се проведат съществени мирни преговори. Това обаче ще изисква значително мнозинство в съответния парламент. Това най-малкото е трудно в случая с Русия на Путин и нереалистично в случая с Украйна.
Кримският прецедент
Този правен проблем съществува от 18 март 2014 година, когато Руската федерация официално анексира Кримския полуостров. Анексията беше официално призната само от няколко държави, но Москва даде на света невероятно обяснение за нарушаването на международното право в Черно море през 2014 година. Сред другите съмнителни твърдения, Кремъл каза, че този възмутителен акт е оправдан от историята на Крим от времето на Руската и Съветската империи.
Кремълският наратив беше упражнение за избиране само на онези исторически факти, които отговарят на очертаната по-горе теза. Много правителства по света биха могли – и някои го правят, да представят подобни иредентистки**** наративи, като се позовават на един или друг исторически епизод. Те могат също така да предявят претенции към определени територии, които някога са принадлежали на тяхната държава, но сега – в резултат на предполагаема историческа несправедливост, са част от други държави.
Въпреки историческата съмнителност и политическа експлозивност на руската реторика през 2014 година, неофициално много политици и дипломати, както и някои експерти по света, приеха баснята за Крим на чиста монета. И това въпреки реалната история на Крим и разрушителното въздействие на признаването на руския наратив върху стабилността на световния ред. Мълчаливото признаване на претенциите на Москва към полуострова от много неруски наблюдатели – дори на Запад, беше една от причините международните санкции в отговор на извънредните действия на Русия през февруари-март 2014 година, да бъдат определени или като твърде меки, или изобщо да липсват.
До неотдавна въпросът с Крим беше може би един от онези, чието решение можеше или да се отложи за далечното бъдеще, или да се реши някак частично в съответствие с предпочитанията на Москва. Последното може да стане, например, чрез временна международна администрация на полуострова или чрез по-нататъшно укрепване на вече голямата автономия на Автономна република Крим като част от Украйна. Тъй като обаче Русия анексира още четири украински територии през септември 2022 година, изглежда, че тази опция вече не е актуална.
Нова задънена улица
Проблемът не е само в това, че аргументите на Кремъл за неотдавнашното второ анексиране на южните и източните територии на Украйна са още по-пресилени от аргументите за анексирането на Крим през 2014 година. Факт е, че предишният полуотворен въпрос за полуострова сега се превърна в много по-фундаментален и териториално по-широк въпрос за идентичността, целостта и бъдещето на Украйна като цяло. Проблемът с Крим вече е неразделна част от по-широкия въпрос за правото на съществуване на член-учредител на ООН (Украинската съветска социалистическа република беше член на ООН от 1945 до 1991 г.). В резултат на това сега повече от всякога хората и страните по света се застъпват за пълно преразглеждане на цялото незаконно разширяване на Русия на запад в съответствие с желанията на Украйна.
Особено след като резолюциите на Москва за анексиране през септември 2022 година и съответният преработен „Основен закон на Русия” директно декларират претенции към украински територии, които Русия изобщо не контролира. Тези територии са под контрола на Киев, а не на Москва. Всъщност нито една от четирите наскоро анексирани украински области все още не е напълно окупирана от руските сили. Любопитното е, че това противоречи на новото самоопределение на руската държава и е нарушение на руската конституция, която включва тези територии като част от официалната територия на Руската федерация.
От формална гледна точка Русия се превърна в това, което политолозите и международните дипломати наричат failed state, т.е. провалена държава. До 2022 година Москва беше заета с подкопаване на суверенитета и целостта на други държави – Молдова, Грузия и Украйна, с военни и невоенни средства. Сега самата Руска федерация – според собствената си конституция, е държава, която не контролира напълно своите граници и територии. Това е не само трудна политическа ситуация за Кремъл – както във вътрешен, така и в международен план, но също така създава странна правна рамка за преговори между Киев и Москва.
Без изменение на руската конституция – не само Путин, но и друг руски президент, няма да има правомощието да върне украинските територии, контролирани в момента от Москва. Руската конституция изглежда така, че главата на руската държава трябва да се стреми да окупира украински територии. Официалният руски представител на преговорите би бил правно задължен да настоява Киев да отстъпи част от украинската територия на Москва, за да се приведе текстът на руската конституция в съответствие с политическите реалности на място.
Някои може да си помислят, че очевидната абсурдност на такава дипломатическа констелация е достатъчна, за да бъде отхвърлена незабавно. Въпреки това руският президент или друг преговарящ рискува да бъде обвинен в държавна измяна, ако предложи, съгласи се или се поддаде на нарушение на руската конституция. Същото се отнася за всеки украински президент или друг преговарящ, който също е задължен от своята конституция да се стреми към бързо възстановяване на пълната териториална цялост и политически суверенитет на Украйна.
Тази безизходица е причината за липсата на сериозни преговори между Украйна и Русия по отношение на Крим вече почти девет години. За разлика от днес, Киев и Москва интензивно преговаряха помежду си от лятото на 2014 година до началото на 2022 година, по-специално в рамките на тристранната контактна група от Минск и Нормандския формат. Тъй като обаче въпросът за статута на Черноморския полуостров се превърна в игра с нулев резултат за Москва и Киев след официалното му анексиране от Русия, въпросът за Крим не беше на дневен ред. От септември 2022 година Москва провокира същата блокада на преговорите по отношение на четири области в югоизточната част на Украйна.
Бъдещето е под въпрос
Много наблюдатели смятат, че постигането на примирие между Москва и Киев зависи от политическата воля на няколко политици, като президентите на Русия, Украйна, САЩ, Франция, ръководителят на Европейската комисия и др. Тази гледна точка пренебрегва факта, че измененията от 2014 и 2022 година в руската конституция по отношение на официалната територия на Руската федерация създадоха структурни пречки пред продуктивните мирни преговори с Украйна. Ето защо е наивно широко разпространеното предположение, че по-добри или поне различни политически действия и дипломатически усилия от страна на Запада и Киев ще бъдат достатъчни за постигане на трайно споразумение с Москва.
Конституционната безизходица не е единствената пречка пред конструктивните преговори. Това обаче е достатъчно, за да сме скептични относно възможността за дългосрочно, невоенно решение на настоящия конфликт. Такъв край на войната не би бил възможен – при условие, че Русия продължи да бъде неотстъпчива, и ако само ако Украйна преразгледа собствената си конституция. Не само – освен факта, че е малко вероятно, това би било неприемливо за мнозинството украинци. Това също би поставило под въпрос бъдещата стабилност и съществуващите граници на други държави. Настоящите им територии – според стратегията на Москва от 2014 година, също могат да бъдат анексирани от техните съседи чрез военна намеса и политическа анексия.
Прев. от укр.
*Статията е в превод на украински от полски език с оригинално заглавие: Konstytucja Rosji uniemożliwia przerwanie agresji na Ukrainę. Текстът е публикуван в рамките на проект за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia. Оригинално заглавие на укр. eзик: Конституція Росії унеможливлює припинення агресії проти України.Росія сама себе на failed state, Андреас Умланд, Zanid.net
** failed state – провалена държава
***Андреас Умланд е немски политолог. Основател и главен редактор на книжната поредица „Soviet and Post-Soviet Politics and Society“ – „Soviet and Post-Soviet Politics and Society“ на немското научно издателство „Ibidem“, Щутгарт / Хановер (125 тома от 2004 г. до 2013 г.) . Специалист в областта на руския ултранационализъм, европейския неофашизъм и сравнителната демократизация, както и постсъветското висше образование в хуманитарните и социалните науки. Автор на повече от 180 научни и публицистични статии за днешните дясноекстремистки тенденции и политически трансформации в Източна Европа.
**** от иредентизъм (на италиански: irredento – неосвободен, намиращ се под чужда власт) и означава политическо движение за анексиране на чужди територии към предполагаема еднонационална държава.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
