Четиридесет и осмият ден от войната на Русия срещу Украйна! Четиридесет и осем дни светът е свидетел на този кошмар, на който украинците се противопоставиха с упоритост и решителност. С отблъскването на врага и хилядите жертви – сред военния състав и сред мирните украински граждани, все повече назрява въпроса за параметрите на конфликта и неговия край. Защото един ден тази война ще свърши, но кога ще настъпи този ден? Ако можехме да си отговорим на този въпрос, светът щеше да е наясно и какво точно предстои да бъде направено. Ако ме питате, по-вероятно е това да е една продължителна война. Възможно е поради смелото решение на украинския народ да отстоява докрай териториалната си цялост, както и заради страха на Путин от окончателна загуба на войната, тя да навлезе във фазата на перманентен изтощителен конфликт. Кремъл ще направи всичко възможно това да се случи, за да отлага във времето собственото си фиаско.
Какво ще означава това? Ще сме свидетели на икономическото и военно изтощаване, както на Украйна, така и на Русия. Войната ще се отрази на целия европейски континент и на света на цяло. Говоря за един неминуем процес, заради влиянието, което войната ще окаже на глобалните икономически и търговски връзки между държавите. Отражението върху производството и доставките на храни и ресурси за икономиките, все повече ще се усеща. При подобно редуциране е неизбежно повишаването на цените. Отсега е нужна глобална стратегия за осигуряване на нови източници за снабдяване, извън досегашните. Колкото по-скоро тя бъде дефинирана – както на равнището на всяка държава, така и в рамките на ЕС, толкова рискът от криза по изхранването и ресурсното осигуряване на националните икономики, ще бъде редуциран и минимизиран. Европа трябва да търси нови пазари или източници на суровини. За много корпорации и държави, особено тези, които зависят от руския газ, това ще бъде болезнено, но осъществимо. Сами разбирате, че в такъв момент на преден план излиза лидерското мислене. Нещо, за което аз винаги пиша и напомням. Да знаете, че рисковете винаги са свързани с това, ако усилията са свързани с последствията, а не с предотвратяването и отстраняването на причините. Знам го от латералното мислене. Така че нашият демократичен свят, прокламиран от самите нас като свят на демократичните ценности, днес не само трябва да се противопостави решително на руската агресия. Трябва да покаже в действие как това се случва и че е на страната на върховенството на закона, вкл. и когато става въпрос за нарушаване принципите на съвместното съществуване и международните отношения. Колкото по-рано спре тази война, толкова по-бързо ще се тръгне към възстановяване.
Консолидацията на демократичния свят около ценностите на свободата и върховенството на закона не е вече само избор, а действие в условията на война. Компрометирана ли е еврпейската стабилност и застрашена ли е следвоенната архитектура, установена преди седемдесет и пет години? И ако все още не е, ще бъде ли позволено на Кремъл да отключи един процес, в който Русия да е тази, която да избира как да маневрира, преследвайки геополитическите си интереси? Защото това води само към едно – завръщане на т.н. “Студана война”, която моето поколение добре си спомня. Тогава светът беше разделен на две, а за случващото се зад “Желязната завеса” знаехме толкова, колкото паратийната пропаганда и цензурата позволяваха. Преобладаваше информация, която рисуваше много ясно образа на “загниващия и умиращ каптализъм”. Растяхме във вакуум и вдъхновени от настоящето и бъдещето, което за детските ни очи се очертаваше също толкова “светло”. Такова бе описано и в учебниците, от които учехме, и в стиховете, които рецитирахме, и в песните, които пеехме. Всичко изглеждаше така, сякаш не бяха нужни много усилия, за да живеем добре. ПартияТА “се грижеше” за нас и ние бяхме спокойни. Но това е друга тема.
Днес, когато войната е толкова близо до нас – при това в реалните й очертания, не мога да не припомня, че в Европа и в света не винаги е било спокойно. Народите винаги са търсили път към едно по-добро бъдеще. Но какво трябва да е то, така че хората да живеят в хармония, а не противопоставяйки се и заплашвайки взаимно сигурността си? Историята е едно доказателство за неуморимостта на нациите да се отказват от довчерашния си избор и да търсят нов, вярвайки, че той ще им осигури търсената справедливост. Помним съпротивата срещу “култа към личността”, събитията в Унгария, Карибската криза, когато Студената война беше най-лизо до прерастването й в ядрена война, Чили през седемдесетте, “културната революция” в Китай, “джинсовата революция“ на младите, нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехия, политическото безпокойство на 80-те години и падането на Берлинската стена, арабските революции, войната в Сирия и Ирак, Украйна 2014-та, Крим, Украйна 2022…Светът никога не е спирал да живее, но и да се….самоубива.
Никоя война обаче не е била и не е път за справедливост в днешните измерения на тази дума. И тази война го доказва. Защото това е война, чрез която руският деспотизъм търси ново изражение, напускайки националните руски граници. И Русия не го прави за първи път, опитвайки се с войни на чужди територии да тушира вътрешните си проблеми. Винаги е било така, и режимът в Кремъл го знае – чрез войната най-лесно се манипулира националния дух и се възраждат имперските руски амбиции. Иначе за сегашното военно, икономическо и политическо състояние на Русия оставям да говорят експертите. Това, което аз ще кажа е, че тази държава никога не достига онази критична маса от хора, която да отреагира на провокациите на времето. В нея винаги се успява с имперски вождизъм, на което разчита и сегашната власт. За крепостничеството – в познатия смисъл на общественото явление, както и крепостничеството, подразбирано като “пленения” ум на “масовия” руски човек, е исторически факт. Само не ми излизайте с аргумента за т.н. Велика октомврийска революция – плод пове на комунистическата пропаганда и която всъщност е болшевишки преврат и един крайцер “Аврора”! Това е мое лично мнение. В Русия сблъсъкът винаги е бил между високата класа на гениалните умове, които в Русия никак не са малко, и от другата страна – крепостническите нагласи на “масовия” руски човек.
Когато преди време Байдън беше във Варшава, той нарече Путин “касапин” и каза че властта в Кремъл трябва да се промени. Тогава американската администрация се опита да смекчи тона, но гледките от войната в Украйна не доказват ли точно това? Разбира се, нито американците, нито НАТО възнамеряват да нахлуват в Русия и да се замесват в „гореща“ война. Решението за смяна на режима е на самите руснаци. Лошото в случая е, че Кремъл се опитва да балансира вътрешните проблеми с проливането на украинска кръв. Поставена ли е под въпрос ефективността на опитите да продължи комуникацията с Путин по начина, по който това се случва досега? И не ставаме ли свидетели на познатите симптоми на Студената война? Докога, и въпреки засилващите се санкции, Русия ще издържи на собственото икономическо “кървене”? А спомняте ли си за предизвикателно изстреляните крилати ракети над Лвов в същото време, когато Байдън беше във Варшава? Това аз изтълкувах като ясен сигнал, че Путин в никакъв случай не се готви да отстъпва.
Тази война е опустошителна, както за Украйна, така и за Русия. Аз мисля, че Кремъл и Путин се възползват от тази война. Повтарям – възползват, като се опитат да я превърнат в перманентна, поддържайки военни огнища в източните и в южните части на Украйна. Това за кремълския режим е и възможност да демонстрира “лидерство” в пресъздаването на една нова реалност, с което да продължи да провокира и ЕС, и света. Явно Кремъл черпи самочувствие от това да държи под заплаха сигурността и мира. Междувременно ЕС трябва да направи всичко възможно, за да интегрира Украйна към демократичния свят. Що се касае до Русия – докато тази война не бъде прекратена, не виждам реален шанс за сътрудничество. Но не мисля, че дотогава трябва да бъдат отхвърлени всякакви комуникационни канали за преговори и за търсене на консенсус за прекратяване на войната. Но не бива да подценяваме реалността, в която Русия избра да е агресор и окупатор, а Украйна да е жертвата. А тази реалност e жестока и недвусмислена. Виждаме я с очите си и я усещаме със сърцето си…
