За ахилесовата пета на руската пропаганда
Орест Денисенко, Zahid.net
Русия, изграждайки своята антиукраинска пропаганда, използва най-често като основа т. н. невролингвистични обвързващи елементи, които вече са станали традиционни. Това са по-специално: „Великата родина“ и „ние можем да се обединим“, борбата срещу „нацистите“, страхът от НАТО, правослаието. Днес обаче ще говорим за другo – за „доброволно анексиране на окупираните територии“.
Цялата история на Русия е изградена върху мита, че Русия никога не е водила агресивни завоевателни войни, а териториите сами се били присъединявали и са били „изконно руски“. За това съвсем наскоро говори Владимир Путин, когато повдигна темата за Северната война със Швеция в поредната си всеисторическа реч. Ако хвърлим мост към „украинския въпрос“, можем да си припомним, че дори съветските учебници по история ни разказваха за доброволното присъединяване на Украйна към Московията в резултат на Переяславската рада**. Това е един от основните елементи на мита за „братските народи”.
Именно върху тезата за „доброволното присъединяване“, Русия изгради цялата си информационна кампания за окупацията на Крим през 2014 година. Именно този трик тя се опитва да реализира сега по отношение на т.н. „ЛНР“ и „ДНР“. В същото време Кремъл иска да заграби Запорожката и Херсонската области, които според плановете му трябва да възстановят „Таврическата губерния“. А в руското пропагандно поле отново звучат тезите за „доброволно присъединяване“ към състава на Руската федерация.
Единственото нещо, което разрушава тези планове на Кремъл, е украинската съпротива. Нейният мащаб в южна посока доведе до факта, че руснаците са принудени всеки път да отлагат датата на референдума за включването на окупираните територии към Русия. Окупационната власт организира директни репресивни действия срещу украинското население. В същото време окупаторите се опитват да представят ситуацията като “подкрепа” от страна на украинците. Истината е, че въпреки репресиите, в окупираните селища продължава съпротивата – разпространяват се листовки със заплахи срещу окупаторите, а враговете се “самовзривяват” в колите си.
Ние нямаме право да пренебрегваме съпротивителната дейност в окупираната територия, а трябва да я подкрепяме с всичките си сили и средства. Ако задачата на въоръжените сили на Украйна е да освободят тези територии, то задачата на украинските медии и лидерите на общественото мнение е постоянно да говорят за това. В противен случай Русия отново ще използва мита за „доброволното присъединяване“, както беше през 2014 година по отношение на Крим. Известно е, че според различни източници руските окупатори са убили около 60 активисти от съпротивата на полуострова, а повече от 20 все още са в неизвестност.
Често можете да прочетете публикации в социалните мрежи от някои украински ултрапатриоти, че полуостровът – според тях, искал Русия и следователно „така трябва да бъде“. Въпреки че реално руснаците изчистиха Крим и източната част на Украйна от всичко проукраинско, прибягвайки до убийства и изтезания, след което тихомълком дадоха мълчаливо съгласие за доброволно присъединяване.
В момента се провежда информационна война, в която руснаците се опитват да играят на „умора от войната“, както в самата Украйна, така и в страните-партньори, които ни подкрепят в борбата срещу руската агресия. В самата Русия кремълската пропаганда вече грубо успя да разчисти информационното поле. Там вече никой не споменава публично какво се е говорило в Кремъл в навечерието и в началото на мащабната офанзива. По-специално, по обявените причини за войната.
Русия се надява, че хората са уморени от негативизъм и искат този ужас да свърши възможно най-скоро. Затова за пореден път вади “на бял свят” мухлясалата си история за „доброволното присъединяване”. Кремъл се опитва да убеди останалия свят, че сегашната руско-украинска война е „кавга между двама близки хора“ (“два братски народа”), в която е по-добре друг да не се намесва.
В рамките на такъв наратив всичко се обръща с главата надолу. А Киев вече се представя като агресор, който уж насилствено държи древни руски територии. И така, окупаторът е Украйна. Е, казват, защо помагате на окупатора? Има просто решение: Украйна просто да се откаже от териториите, които не желаят да бъдат част от нея, и готово – войната ще свърши! И колкото и да е тъжно да се признае, някои водещи западни лидери клонят към този вариант за разрешаване на конфликта. По този начин те искат да действат като посредници, също така да спечелят международно признание на миротворци, както и да привлекат бонус подкрепа от своя електорат.
Ето защо е необходимо да се избие този наратив от лапите на Русия. Това правят украинските партизани, които не само оказват физически и морален натиск върху окупаторите, те провалят техните пропагандни планове. За дейността им вече писаха почти всички известни световни медии: от New York Times до India Express. На сайта на Центъра за национална съпротива има цяла антология на дейността на украинската съпротива. Говорете за това с чужденците, които познавате, говорете помежду си, за да се знае, че това са наши, украински територии, където жиеят наши хора. Светът трябва да знае, че Русия е агресор, а не „защитник на своите граждани“.
Прев. от укр.
*Росія любить тишу. Про ахіллесову п’яту російської пропаганди, Орест ДенисенкоРосія
**Събор на запорожките казаци начело с хетман Богдан Хмелницки (1854, Переяслав). Подисан е договор с цар Алексей Романов. Украйна остава независима, но се задължава да няма независими отношения с Жечпосполита и Османската империя. Взема се решение за сливане на Запорожката сеч с Руското царство и полагане на клетва за вярност към цар Алексей Романов
https://zaxid.net/statti_tag50974/
