Това доказва само едно – работите в Кремъл са зле
Артур Левченко, Zahid.net
В началото на тази седмица Кремъл неочаквано отново заговори за ядрената заплаха за света. Освен това тази заплаха беше, така да се каже, диверсифицирана. Първо Дмитрий Медведев, който след смъртта на Владимир Жириновски твърдо зае мястото на главния „зъл полицай“ на Кремъл, заяви, че няма да има свят без Русия, защото „не ни трябва“. И това изявление не беше направено в обичайния формат за сплашване през Telegram, а в статия за уважаваното по руските стандарти издание „Известия“. Което трябва да подчертае сериозността на намеренията на Русия по отношение на използването на оръжия за стратегическо възпиране.
След това думата взе говорителката на МВнР на Русия Мария Захарова. Тя пое по друг, но вече утъпкан път – обвини Украйна за ядрената заплаха. Тъй като, за разлика от статията на Медведев, ставаше дума за врага, тук кремълските пропагандисти добавиха различни подробности за да изглежда реалистично – назоваха две украински пристанища, където уж са пристигнали контейнерите с радиоактивни вещества, а също така изясниха за кой химичен елемент става дума . Спойлер – за Калифорния-252. Очевидно самото име трябваше да символизира за руснаците участието на Съединените щати по този въпрос.
Подобни изявления – както за ядрен апокалипсис, така и за „мръсна бомба“ – не са новост в тази война. Миналата есен Кремъл вече прибягна както до ядрено изнудване на Запада, така и към ядрени обвинения срещу Украйна. Тогава не направи сериозно впечатление. Намеците за ядрена атака срещу Украйна бързо бяха спрени от лидерите на западната коалиция със съответни изявления, а Китай не хареса ситуацията с възможното начало на ядрена война на евразийския континент – което Пекин не пропусна да спомене дори през февруари, в т.н. „мирни“ 12 точки. А изявленията и досадните обаждания на Шойгу с „информация“ за украинската „мръсна бомба“ изобщо не бяха взети на сериозно.
Победени в този ядрен блъф, руските власти забравиха за него за известно време. Освен това Украйна по това време навлизаше в зимата, така че имаше отличен (поне така изглеждаше през ноември, но сега знаем, че не е така) начин да се повлияе на непреклонния Киев – удари по обекти на енергийната инфраструктура. Но сега Кремъл отново повдигна тази тема. Защо?
Първо, както вече беше споменато в предишния абзац, планът за унищожаване на енергийната инфраструктура на Украйна с всички съответни последици (тъмнина, непригодни за живеене градове, нови милиони мигранти) се провали. Страната ни преживя най-тежката зима в историята си и то – да го кажем направо, „с малко кръв“. Прекъсване на тока за максимум 2-3 дни, в сравнение с прогнозирания апокалипсис, е доста на по-приемлива цена.
Второ, въпреки бравурните изказвания на Владимир Путин, направени от него по време на речта му пред депутатите от Федералното събрание на Руската федерация, ситуацията в икономиката на страната-агресор далеч не е стабилна. В първия ден на март рублата падна до най-ниското си ниво за последните десет месеца – и това се дължи на всички титанични усилия, положени от Централната банка, ръководена от Елвира Набиулина – една от най-съзнателните (и следователно най-опасните) в кремълския елит. По-нататък – само срив като този, който се случи в самото начало на войната, но без възможност за възстановяване, тъй като резервите на Русия бързо се топят поради продължаването на войната. И то не с една рубла. Скорошен анализ на специализираното издание Bloomberg сочи, че на Путин предстоят много трудни месеци. Кремълският диктатор няма изход към светло, или поне не толкова черно бъдеще.
На театъра на военните действия ситуацията не е по-добра за руснаците. Бахмут все още оказва яростна съпротива, а западните нападателни оръжия, водени от танкове Леопард 2, започват да пристигат в Украйна. В американския Конгрес – според местните медии, се засилва натискът върху Белия дом относно предоставянето на самолети F-16 на въоръжените сили. А за пролетното контранастъпление на Украйна говорят само мързеливите.
Назначаването на началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов за командир на окупационния контингент се превърна в колосална катастрофа за руснаците край Въгледар, където страната-агресор загуби най-малко 130 единици бронирана техника в най-голямата танкова битка на великия руско-украинска война. За реално унищожената 155-та бригада на морската пехота няма нужда да говорим.
Военните провали, заедно с кумулативния ефект от санкциите, които освен това се засилват, обхващайки все повече отрасли на руската икономика, отнемат най-важното от Владимир Путин – времето. Сега часовникът, който сякаш отброяваше последните седмици или дори дни за Украйна, започна да тиктака срещу инициатора на войната. Разбирайки това, на Запад като че ли подигравателно напомнят, че страните от коалицията отделиха само малка част от ресурсите си за подпомагане на Украйна, т.е. те още имат накъде да растат.
А Русия – никъде. Доказано е, че дори собствените ракети и дроновете камикадзе на Иран имат способността да се самоунищожават. А Китай все още трябва да бъде убеден да предостави необходимите оръжия. Съединените щати вече доказаха, че не пестят думи за сериозни последствия. На 7 февруари миналата година – 17 дни преди нахлуването, Джо Байдън каза, че ако Русия започне офанзива, Северен поток 2 ще престане да съществува. Мина година – и никой не си спомня този газопровод, който изглеждаше за Кремъл като удобен начин да подхвърли енергиен капан за Европа.
Между другото, случайно или не, няколко дни след като Пекин обяви „12-те точки от мирния план“, които всъщност са предложението на Запада да предаде Украйна на Путин, The Wall Street Journal, позовавайки се на федералното правителство на САЩ, пише за изтичане на информация от лаборатория (китайска, разбира се) като причина за пандемията от коронавирус. Лесно е да си представим реакцията на света, включително съдебната система, на тази информация, ако тя получи повече или по-малко реално потвърждение. Не е ли това един вид предупреждение от Небето?
Но дори и да оставим настрана подобни полуконспиративни теории, икономическата война сама по себе си може да е достатъчна, за да укроти китайския дракон. Силата и влиянието на авторитарните режими, както показва историята на Русия, са силно надценени. Дори Германия – основният газов контрагент на Кремъл в Европейския съюз, която сама осъзнава трудността на ситуацията с вноса на газ, успешно насочи вниманието си към други доставчици и преживя тази зима без сериозни проблеми.
В края на зимата Кремъл установи, че всичките му козове са победени от Запада и дори от Украйна. И Путин се престраши да обяви обща мобилизация – т.е. да използва единствения ресурс, който все още е наличен и не зависи от санкционния натиск на САЩ и техните съюзници.
Така се оказва, че на Кремъл не му остава нищо друго, освен за пореден път да спомене варианта за ядрено сплашване. Ядрените бомби, създадени в средата на миналия век като оръжие за стратегическо възпиране, се превърнаха в символ на стратегическо безсилие за Русия. И дори Путин може да ги използва само за безплодно сплашване на враговете си, тъй като Китай също е против реалното използване на ядрени оръжия, чиято позиция Русия просто не може да пренебрегне. Дори след поредната катастрофа с танк, и с долар за 150.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Росія повернулася до ядерного шантажу. Це свідчить лише про одне – справи у Кремля кепські, Артур Левченко, Zahid.net
