Пророческият възглед на един руски писател-емигрант
Микола Мороз, Zahid.net
Наскоро известният руски писател емигрант Борис Акунин (Григорий Чхартишвили) публикува новия си роман, наречен „Адвокатът на дявола“. Името на пръв поглед е доста стереотипно, веднага се сещаме за известния роман „Адвокатът на дявола“ на Андрю Нидерман и още по-известния едноименен филм на Тейлър Хакфорд с Киану Рийвс в главната роля. И въобще история, стара като света – за компромисите със съвестта, които неволно или доброволно тласкат един на пръв поглед порядъчен човек по пътя на защитата на злото.
И така, каква е особеността на новата книга на Акунин? Става въпрос за Русия на бъдещето, недалеч, надяваме се, на бъдещето, в което режимът на Путин е победен. Ето Всекак авторът описва настоящата ситуация:
„Макдоналдс се завръща в Русия заедно с любимото меню на руснаците. Кирил Серебренников (режисьор-имигрант, противопоставил се на нахлуването в Украйна, – бел. ред.) е назначен за артистичен директор на Болшой театър. Първата постановка на маестрото ще бъде операта „Норма“ на Белини по либрето на Владимир Сорокин (руски писател дисидент, чието творчество включва и романа „Норма“, който разказва за съветската репресивна система, бел. ред.). Патриархът благослови ръкополагането на жените. В Руската православна църква ще се появят митрополити, епископи и архиереи. Северна Корея отказва да екстрадира Евгений Пригожин. От посолството на КНДР съобщават, че той ще работи като готвач в столовата на селскостопанската община „Зоря Чучхе“.
Това е толкова забавна ситуация. Как се случи това? Ясно е, че не чрез честни избори. Смешно е да се пише за такива неща, никой читател не би повярвал на автора. Не чрез „бунтове, революции и въстания“. Нито дори чрез дворцов преврат или пуч на „черни полковници“. Това не е дело на агенти на ЦРУ или MI6 с лиценз за убийство. Просто „Националният вожд“, както го наричат в романа, беше ударен (руснаците имат красив израз „кондрашка хватала“) точно по време на скучна, многочасова пряка линия.
„Старият параноик просто не можеше да издържи на многомесечния военен стрес, той претовари нервната система със стимуланти“ – така авторът определи причината за смъртта. Но основното не е това, а фактът, че наследникът на „Националния лидер“ е бил родом от къде? Точно така: все от същите руски спецслужби, и от славната династия на руската „Охранка“. Той по някакъв чуден начин успя да се въздържи от активно участие в нахлуването, от кървави изявления, от събития, извиняващи окупацията и т.н. Той има късмета навреме да изпадне в немилост пред монарха и да бъде изпратен в далечната периферия – губернатор на измисления град Владисеверовосток.
И ето най-интересното в романа: как Западът възприема новия „Национален лидер”? Струва си да се цитира, защото версията на Акунин ми изглежда учудващо пророческа:
„Западът също се надяваше, защото Западът е позитивен, оптимистичен и вижда всяка промяна като шанс за по-добро. Старият руски владетел нямаше къде да се оттегли, чакаха го в Хага, а този не е опетнен с нищо кърваво, не е откъснат от реалността, отново целият му живот е пред него. Временният президент получи сигнали от Вашингтон, Лондон и Брюксел“.
Да си припомним как преди повече от 22 години същият Запад приветства кагебиста Путин. По това време никой не подозираше колко опасен е той за глобалната архитектура на сигурността. Неблагонадеждният Борис Елцин вече беше дотегнал на всички на Запад, така че там никой не е бил против смени във висшия кремълски кабинет. Още повече, че алтернативният кандидат за тази позиция Евгений Примаков в никакъв случай не беше приемлив кандидат за западния истаблишмънт. Известно е, че той беше главният промотор на конфликта в Близкия изток. Всички си спомнят антизападните му изказвания, известния му „завой над Атлантика“, когато нареди самолетът, с който се бе отправил към Вашингтон, да се върне в Москва в знак на протест срещу въздушните удари над Югославия. Междувременно Путин проглуши ушите на европейци и американци с прогресивна прозападна реторика.
Тогава във високите кабинети на Вашингтон и Брюксел видяха резон във възхода на Путин. Точно както сега, те бяха видeли „малко по-добър руснак“, който да дойде на власт в Кремъл. Неопетнен от войната, поне на външен вид – това е достатъчно за възстановяване на контактите, постепенно вдигане на санкциите и дори активно сътрудничество, в частност в областта на глобалната сигурност.
Наскоро по канала CNN бе излъчено сензационно интервю с бившия британски премиер Борис Джонсън. Най-интересният момент в него, поне за украинците е, когато интервюираният анализира позициите на глобалните играчи в западната политика в навечерието на руската инвазия.
„Беше огромен шок… Наблюдавахме как се групираха руските батальонно-тактически групи, но различните страни реагираха различно… Германия в един момент си помисли, че ако това се случи, което би било катастрофа, е по-добре да свършите всичко възможно най-бързо, а Украйна – да се предаде“, каза Джонсън за германските политици. В края на краищата вече знаехме от думите на посланик Андрий Мелник, че например министърът на финансите на Германия Кристиан Линднер е бил убеден, че Украйна ще устои на силата „за няколко часа“. И затова според него „снабдяването (на Украйна) с оръжие или изключването на Русия от SWIFT е безсмислено“. Французите до последно не искали да повярват за пълномащабната руска офанзива. Можете ли да ги вините за това? В края на краищата украинското ръководство също беше почти убедено, че настъпление няма да има. Джонсън разкритикува и италианското правителство, чийто премиер по това време беше Марио Драги. „В един момент италианците казаха, че просто не могат да подкрепят позицията на други страни поради тяхната зависимост от руските въглеводороди“, каза бившият британски премиер.
В същото време Джонсън каза, че след като украинската армия демонстрира, че е способна ефективно да отблъсне руската агресия, позициите на западните страни са се променили фундаментално. „Всички – германците, французите, италианците, всички, Джо Байдън – видяха, че просто няма избор. Защото не можете да се споразумеете с този човек (Путин). Това е ключов момент“, каза британският експремиер. Той призна, че тогава „Европейският съюз се е справил блестящо“ и е организирал решително противопоставяне на Русия и помощ за Украйна.
Това е разбираемо, но остава отворен въпросът за отношението на Запада към постпутинова Русия. Съюзът на „воините на светлината, воините на доброто“ начело с Украйна ще победи престъпния режим и какво следва? Рецептата за края на Първата световна война не работи, отхвърляме я веднага. Рецептата за денацификация и демилитаризация на хитлеристка Германия се оказва ефективна. Но едва ли ще бъде възможно да се приложи в Русия, защото ситуацията ще бъде значително по-различна от германската. Човек, разбира се, може да мечтае, че съюзническите войски ще влязат в Москва, ще премахнат звездата от Кремъл и ще поставят тризъбец на нейно място. По-вероятно е обаче всичко да приключи с преговори, на които Русия да бъде принудена да подпише срамен за нея мирен договор. Целият „срам“, най-вероятно, ще се състои само във факта, че страната агресор ще бъде принудена да върне всички незаконно окупирани територии.
Споровете ще се въртят само около запазването на санкциите. Тоест дали Западът ще има политическата воля да настоява за фундаментални демократични реформи в Русия и за понасяне на всички последствия от предпиетата руска агресия. Или ще се съгласи, както пише Владимир Ленин в първия си указ – на „мир без анексии и контрибуции“ от радост, че войната е свършила? Ако развитието на събитията върви по втория сценарий, тогава не ходете на врачка – след няколко години, веднага щом стане възможно възстановяването на военния потенциал, ще имаме повторение на реваншисткия поход на Кремъл .
Ето защо основната задача на украинската дипломация (разбира се, след предоставяне на военна помощ) е непрекъснатото огласяване на тази опасност в западните столици. За да не стане Западът без да иска „адвокат на дявола“.
* Росія без Путіна. Пророчий погляд російського письменника-емігранта, Микола Мороз, Zahid.net
