Много пъти съм писала по повод публичните изяви на българския президент. И всеки път стигам до едно и също твърдение – не на всеки му се отдава да е професионален политик и държавник. На тези, които не стават им проличава веднага, като в нашия случай – още в предизборната му кампания. За такива хора имам едно определение – людофоби. Поради това си негативно “ценностно” качество те не са полезни на хората, а само на себе си. Забелязахте ли, че държавният глава използва интервюто, за да тълкува всичко, което има отношениe лично към него и към рейтинга му. Това се случваше и в предишните негови интерюта. Така е, защото светът за такива хора се върти единствено около предотвратяването и туширането на шума около тях. Когато са атакувани, те не пропускат да обясняват себе си на другите. Оттук произтича и цялата им непригодност да са политици и държавници от висока класа. Всеки президент, а той е както политик, така и държавник, трябва да притежава сърце и душа за другите, интелектуален потенциал и умение да изразява всичко това естествено, а не нагласено по сценарий. Когато думите извират отвътре, а не са зазубрени и не се рецитират, винаги се усеща от околните. Cамо след подобно усещане у тези, които слушат, може да се очаква онази трансформация, при която думите оживяват и се превръщат в послание. Изречените думи са част от индивидуалния духовен свят. Те са субстратът, основата на комуникацията. Затова всеки политик трябва да проявява ценностно отношеиие към езиковото изразяване и стойността на онова, което казва.
Президентът на една държава е лидер на всички. Ако не е бил такъв и случайно е попаднал на президентска позиция, с малко повече усилия може да придобие умения, които ще му помогнат да изглежда в очите на нацията като такъв. Длъжен е, щом по конституция олицетворява единството на нацията. От многото книги за лидерството, които съм прочела знам, че лидерите са хора, които не допускат враждебност, те окуражават, а не обезсърчават, обединяват, а не изолират и не противопоставят. Те никога не пропускат да поемат своята част от вината и не обвиняват само другите. Не си присвояват чужди заслуги, пропускат Аз-ът и да хвалят сами себе си. По този повод се сещам за първата жена, която през 1901 година прекосила Ниагарския водопад в буре. Тя се казва Анна Тейлър и останала жива, за да продължи след това напоително да разказва пред медиите за преживяното. На всички толкова им омръзнали нейните разкази, че накрая в един от американските вестници се появил редакторски коментар за това, че г-жа Тейлър си присвоява голяма част от славата, която се полага на бурето…. Тук ви позволявам да мислите многопосочно.
Истината е, че за Радев тече последната година от неговия мандат и очевидно е в предизборна кампания за втория. Времето за отчет наближава. Затова е решил да използва обществената телевизия, знаейки, че рейтингът му е пропаднал. Посъветвали са го, че ще е добре да направи някои внушения за себе и да разсее съмненията, че е изпаднал отдавна от конституционното си задължение да олицетворява единството на нацията. Но и този път не му се получи. Чухме го да си приписва всякакви заслуги, за които знаем, че не са негови, а и по конституция са политика на правителството. И този пусти КСНС! Съвсем го е отписал! Доколкото си спомням, свикването му трябва да е най-малко на три месеца. А едно интервю е подходяща възможност вината за несвикването му да бъде прехвърлена на други. Видите ли, той нямал инструменти за контрол на решенията, които се вземат в КСНС! И тъй като те не се изпълнявали (по неговите думи), хората щели да кажат: ”Ето още един орган не работи ефективно…. a и как да се проведе КСНС, когато трябва да се дойде с ясна платформа”. КСНС не е прищевка, а е орган към президентската институция, уреден в конституцията. Чрез него и по различни поводи президентът може да реализира активности за политическо сближаване между партийните субекти и институциите, формат e за постигане на национално сцепление и за намиране на решения чрез консенсус. Президентът е медиатор в регулирането на тези отношения.
Българският държавен глава пропусна възможности, от които всеки президент би се възползвал. И днес много президенти по света го правят – сплотяват нацията и й дават кураж, изграждат мостове между управляващи и опозиция. Защото има една червена линия, която никой пълководец, политик или държавник не бива да преминава по време на война. А без съмнение ние сме във война с невидим враг. И този враг знае как да се държи спрямо хората, промъквайки се през процепите на нашата лична и обща безотговорност. И за да оцелява, той непрекъснато мутира. “Този вирус е като компютър, който трупа в паметта си информация от живата човешка клетка”, за да я използва и да става по-опасен. А ние сме тези, които трябва да се справим със средата, която създава комфорт за неговото същетвуване”. Това е накратко смисълът на всичко, което чух от големия бългаски учен – мой съгражданин и приятел от младини, професор Жеко Ганев. Каза го в интервю по Канал-3, малко преди интервюто с Радев. И каква катастрофална разлика в говоренето на двамата! Единият правеше конкретни предложения и говореше в за реализирани негови и на екипа му идеи, както и за това как може с общи усилия да бъдат спасени хората и света. Другият се беше взрял единствено в разделението и в това да пръска враждебност. Между другото, десетина пъти Радев употреби понятието “кооперативност” – очевидно нова дума в неговия речник. Но като български президент той не успя в нито един момент от това интервю “да кооперира” усилията на нацията, на институциите и на българските граждани в битката с коронавируса.
Въпросите на водещия бяха много конкретни и изискваха също толкова конкретни отговори. Уви, човекът си беше наизустил точно какво да каже! Станахме свидетели на езиков примес от натрапен вкус към демонстриране на „начетеност”, жаргон – несъвместим с официалния език на комуникация (“правителството ръси пари напосоки”) и познатите опорни точки на социалистите. Aнтиправителствена пропаганда и лични нападки срещу Борисов! Безпринципни и спекулативни внушения за “хаоса в управлението”. Не мина и без споменаване на “чекмеджетата”…. Но най-важното бе той да изчисти кусурите от себе си, оправдавайки се и прехвърляйки вината на другите. Излезе, че той въобще не се е подигравал с коронавируса, не е странял от общите усилия за справяне с него. Откри и саботаж в това как някой искал да възпрепятства участието му на Шипка, а незнайно кой го издал на естонците, че е контактен. Истински забавно беше, когато се опита да избегне от преките отговори за Естония. Опита се да избяга от тях, разказвайки колко е здрав и че тестовете му до сега са винаги отрицателни. Не подхожда на един президент да бяга по този начин от истината, защото за всички стана ясно, че той не е спазил протокола. И децата вече знаят за задължителното карантиниране при контактност със заразен. А ситуацията с Естония бе повече от компрометираща, заради несъобразяването с всякакви хуманни и дипломатически принципи.
Има нещо политически нечистоплътно – в трудно за нацията време, президентът да предпочете спекулациите и да отрича онова, което е факт и което се вижда и усеща от гражданите или се дава като оценка от международните институции. Да, правителството и държавата ни засега се справят. Класациите потвърждават това, а те се следят от всички, които следят инвестиционните условия. Важно е какво място ни се отрежда сред останалите европейски държави. Не е без значение какво и как се случва у нас и какво – в останалите страни. Как така е политически угодно да се повтаря многократно, че сме били най-бедната европейска държава, а в същото време да не ти изнася да признаеш в какво ние сме по-добри от другите? Всъщност чухме спекулативни пропагандни фрази и клишета, доказващи по-скоро целта на това интервю – атака срещу правителството, но и ако може Радев да укрепи рейтинга си. Има и още един трети нюанс, който нямаше как да не се усети – да омилостиви лидерката на БСП и социалистите. Даже в един момент той съвсем беше забравил, че е представен на зрителите в качеството му на президент, а не на опозиционен лидер, каквато роля българската конституция не му отрежда.
С това интервю Радев бе решил да се впише в сегашната ситуация, но ние така и не разбрахме какъв е приноса му в битката с коронавируса, освен че правил обръщения и изявления. А какво предстои да направи, ние това не разбрахме. Само се досещаме. След като той не сполучи с мечтата за цялата власт чрез служебно правителство, му остава да продължи с вчерашните трели срещу правителството и срещу премиера Борисов, защото в това очевидно вижда начин да качва рейтинг. Вече “скромно” реди карти за бъдещо управление:“…. след Борисов ще трябва много време, за да възстановим държавността и да тръгнем към просперитет”. До края интервюто съвсем опошля от предизборните клишета – “аз съм на страната на почтените и на родолюбците”, “да върнем закона и справедливостта”, “да се обединим всички за пресичане на кражбите”… Оставаше само да вдигне юмрук и да чуем “Мутри вън”. Той толкова се бе увлякал в изприказването докрай на опорните точки, че водещият не смееше да го прекъсне. Но за да съм обективна – макар и режисирано, имаше прекъсване и задаване на въпроси “от упор”. Изглеждаше нагласено, защото и след това рецитацията вървеше необезпокоявана, а следата от зададения въпрос се губеше. Единственото, което оставаше непроменено у нас през цялото време, а и след това, беш отново онова познато усещане за полъх на враждебност и на омраза….
