Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че на Вашингтон може да му се наложи да преосмисли отношенията си с НАТО след края на войната с Иран.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че на Вашингтон може да му се наложи да преосмисли отношенията си с НАТО след края на войната с Иран. Това съобщава РБК-Украйна, позовавайки се на Bloomberg. Причината за изявлението на Рубио е, че на практика няма подкрепа от страна на алианса за операцията на САЩ срещу Иран. По-специално, той критикува членовете на НАТО за отказ на достъп до военни бази, след като президентът Доналд Тръмп преди това нарече партньорите „страхливци“, а самия алианс – „хартиен тигър“. „Президентът и нашата страна ще трябва да преосмислят всичко това, след като операцията приключи. Ако НАТО се свежда само до това ние да защитаваме Европа в случай на нападение срещу нея, но същевременно ни отказват правото да се базираме, когато е необходимо, тогава това не е много добра схема. В такава ситуация е трудно да останеш член на алианса“, заявил държавният секретар. Според Bloomberg, основната причина за недоволството на САЩ е Испания, която затвори въздушното си пространство за американски самолети, участващи в операции срещу Иран.
Известно е, че членовете на НАТО до голяма степен отхвърлиха молбата на Тръмп за помощ за повторното отваряне на Ормузкия проток, който Иран на практика затвори и заплаши с ответни мерки след началото на войната. Затварянето на корабния коридор доведе до рязко покачване на цените на петрола и газа. Рубио обаче казва, че протокът ще бъде отворен отново след войната. „Когато тази операция приключи, протокът ще бъде отворен, защото Иран или се съгласява да спазва международното право и да не блокира този търговски воден път, или коалиция от държави от целия свят и региона, с участието на Съединените щати, ще осигури отварянето му“, каза той.
В средата на март, коментирайки американското искане към европейците да помогнат за деблокирането на Ормузкия проток, президентът Тръмп заяви, че „ако няма отговор или ако той е отрицателен, мисля, че това ще бъде много лошо за бъдещето на НАТО“. В същото време останалите съюзници в Алианса отхвърлят участиe в конфликта в Иран. След началото на американските удари на 28 февруари, те се ограничиха до призиви за „защита на цивилното население“ и „търсене на мирно решение“. След големите американски успехи от първите дни на операцията, в момента тя се проточва, а блокадата на Ормузкия проток продължава да се отразява на цените на горивата по целия свят. Затова президентът Тръмп призова съюзниците си за помощ. Логиката в неговия призив е, че европейските държави са сериозно засегнати от блокадата, защото те нямат собствени източници на големи обеми петрол и газ.
Европейските държави обаче отказват да се включат в тази война под какъвто и да е формат. Това изглежда като консенсус в почти всички европейски столици, но така и на ниво Брюксел. „Политико“ цитира думите на Кая Калас – най-висшата дипломатическа институция на ЕС, които тя произнесе на среща на 16 март: „Европа не е част от тази война. Ние не сме започнали тази война. И политическите цели (на войната) са неясни“. Италия, Франция, Гърция и Испания отправиха подобни послания. Британският премиер Киър Стармър заяви, че Обединеното кралство „няма да бъде въвлечено в по-широка война“. Дори държави като Полша, които традиционно са най-верният трансатлантически военен партньор на Вашингтон, изключиха възможността да се присъединят към американската операция. Германският министър на отбраната Борис Писториус дори се изрази иронично след призивите на Тръмп:„Какво очаква Доналд Тръмп от една или две шепи европейски фрегати в Ормузкия проток, което могъщият американски флот не може да постигне?“, попита той риторично.
Изглежда, че европейците никога не са били толкова категорични. И причините за това са в различния подход към водене на международна политика. Вече е ясно, че подходът на Тръмп е какви са ползите за САЩ и какъв е приноса на останалите съюзници в НАТО. Затова и темата за отбранителния им принос стана много актуална. Истината е, че доскоро повечето от европейските държави залагаха на много скромни разходи за отбрана. А идеята за т.н. „стратегическа автономия“ на Европа – колкото и да е стара, т.е. от времето на Студената война, става все по-актуална. Затова напоследък тя е придобила ново значение. Идеята за европейска независимост по въпросите на сигурността, икономиката и енергетиката се промотира много интензивно чрез политиките и инициативите на Европейския съюз. Според мен, в Европа има разбиране за необходимостта от по-голяма отговорност за собствената отбрана, но смятам също, че като съюзници всички трябва да сме заинтересовани от укрепване и на общите отбранителни способности на НАТО.
Според The Telegraph, президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля радикална реорганизация на НАТО по модела „плащане за участие“ . Една от идеите е, че на страните, които харчат по-малко от 5% от БВП за съвместна отбрана, ще бъде забранено да гласуват за съвместни мисии, разширяване на блока и бюджетни разходи. Освен това съюзниците, които не успеят да достигнат този финансов праг, биха могли да останат без защитата на САЩ в случай на нападение.Тръмп също така наскоро заяви, че НАТО, отказвайки да участва в операцията в Иран, на практика се е провалило на изпитанието. Въпросът е дали ще се променят отношенията между САЩ и другите страни от НАТО? И дали не става въпрос за противоречия?
Например, водещите страни от ЕС (Франция, Германия, Полша) за първи път се обединиха в единен фронт, отказвайки да се включат във война, чиито цели смятат за неразбираеми. В същото време логиката на американския президент е, че САЩ помагат на Украйна, но не получават подкрепа в Иран и отказват да помогнат за пробива на блокадата на Ормузкия проток. Това разминаване отново повдига темата за способността на ЕС да се отбранява без “чадъра” на САЩ. А що се отнася до изявлението на Рубио, с което и започнах статията, eдно е сигурно – Европа се нуждае от САЩ и САЩ също се нуждае от своите съюзници в НАТО. Истината е,че взаимната полза е един от онези принципи, които формират всеки равноправен съюз. Моето мнение е, че мостовете между съюзниците не трябва да се рушат, а да се укрепват като се преодолява всяко възникнало противоречие. А общата сигурност може да се постигне само с общи усилия и общо разбиране за водене на международна политика.
<<<При подготовката на статията като източници са използвани медийни публикации в РБК-Украйна и Zaxid.net
