Тазгодишният Световен икономически форум в Давос спокойно може да наречем „Давос на двете знаменателни речи”. Речи, които трябва да бъдат прочетени – и от политици, и от всеки, който иска да разбере накъде е тръгнал света и какво оттук-нататък трябва да се прави. Предупреждавам ви, че и докато четете, светът няма да е спрял да се развива. Затова ги четете бързо, без да спирате да мислите, бягайки по редовете. Предстои ви един дълъг маратон и всяка стъпка в него ще има значение за нашето Днес, но и за нашето Утре. И колкото по-скоро държавата ни, нашите политици и ние го разберем, толкова по-скоро ще сме на старта, където други вече са там.
Двете речи, за които ви говоря са тази на канадския премиер Марк Карни* и на американския президент Доналд Тръмп. И в двете речи ще усетите – пряко или от споделените политики и действия, че светът се намира в преломен момент. Непременно ще усетите, че разломът вече е настъпил. И както казва премиерът Карни – „но от пукнатината можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо.” И в този път на народите няма място за носталгия по отиващото си, защото „носталгията не е стратегия”. Светът винаги е бил възприеман като сурова реалност, но след почти осемдесетгодишен мир, преминал през Студената война, а после през геополитиката на правилата, днешната сурова действителност е повече от предизвикателство. Защото големият въпрос е за капацитета на силите, които притежава и развива всяка държава – независимо от мащабите. Но също и от убеждението, че новият световен ред ще трябва да съхрани общите ни ценности – разбирането ни за човешки прави, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на държавите.
Десетилетия наред свикнахме с факта, че силните си съперничат в геополитиката, а слабите се нагаждат, за да оцелеят, „да се приспособяват, да избягват проблеми, да се надяват, че подчинението ще им купи сигурност”. „Няма да стане”, категорично заявява Карни. Толкова е категоричен, колкото и в това, че е време „да свалим табелата”. Прочетете речта му и ще разберете какво има предвид, позовавайки се на онова есе на чешкия дисидент Вацлав Хавел, озаглавено „Силата на безсилните“. Препратката към него е повод за признание, което канадският премиер прави. Става дума, че „десетилетия държави като Канада просперираха в рамките на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, възхвалявахме неговите принципи и се възползвахме от неговата предвидимост…И така, ние поставихме табелата на витрината (също като оня търговец на зеленчуци в есето на Хавел). Участвахме в ритуалите. И в голяма степен избягвахме да назоваваме разминаванията между реториката и реалността.”Но сега е дошло наистина времето „да свалим табелата”, защото „тази сделка вече не работи”.
Карни смята, че „през последните две десетилетия поредица от кризи – във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката – оголиха рисковете на крайна глобална интеграция. По-наскоро великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие. Митата – като лост. Финансовата инфраструктура – като средство за принуда. Веригите за доставки – като уязвимости, които да бъдат експлоатирани. Не можеш да „живееш в лъжата“ за взаимна полза от интеграцията, когато самата интеграция се превръща в източник на подчинение.”В същото време има разпад и отслабване на световната институционална архитектура. Осъзнато, много държави вече вървят „към по-голяма стратегическа автономия в енергетиката, храните, критичните минерали, финансите и веригите за доставки. Този импулс е разбираем. Държава, която не може да се изхранва, да се снабдява с енергия или да се защитава, има малко възможности. Когато правилата вече не те защитават, трябва да се защитаваш сам”, заявява Карни.
Но дали това е пътят? Нима след глобалната интеграция, ще трябва да превърнем държавите си в крепости, защото така разбираме суверенитета? Отговорът ми е същият като на канадския премиер:”Свят от крепости ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив.”А и какво би се случило, ако Великите сили се фокусират единствено върху монетизиране на отношенията си, укрепвайки суверенитета си? „Суверенитет, който някога беше основан на правила, но все повече ще се опира на способността да устояваш на натиск.”Но колко валидно остава разбирането, че най-успешно това може да се случи, ако гледаме на суверенитета като на нещо споделено, защото „колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини, отколкото всеки да си строи собствена крепост. Общите стандарти намаляват фрагментацията. Допълващите се способности носят положителен общ резултат.”Разбирате ли защо е толкова важно България да е член на ЕС и това, че с влизането в еврозоната приключи и пълната ни европейска интеграция? Но да се правим, че извън нас нищо не се случва, а също така, че само членството ни в ЕС или в други съюзи е достатъчно да ни осигури просперитет и сигурност – „вече не е валидно”, казва Карни. И е прав! Защото важи с пълна сила и за държавата като България.
Някой беше казал, че оттук-нататък ще е особено важно дали България ще е част от решенията или ще сме част от менюто. Казва го и Карни – „ защото ако не си на масата, си в менюто.”Стратегически и тактически много вярно! Казвам го и по повод на много изречени „жълтопаветни” опорки по повод присъединяването на България към Хартата на мира или както го водят в ООН – Съвет за мир в ивицата Газа, чието създаване е регламентирано с Резолюция 2803/11.2025 на Съвета за сигурност на ООН. Гласували „ЗА” – 13 члена на Съвета за сигурност, против са били Русия и Китай.. И защото въпроса не е само да се адаптираме към новата разломна реалност, а дали можем да заявим амбициозно нашата стратегическа позиция, т.е. да сме част от решенията, каквато е позицията ни в този случай. Бъдещето не е да градим отново стени, защото интегрирането около общи ценности трябва и в бъдеще да остане фундамент на мира и мирното ни съжителство. Според Карни, „новият ни подход се основава на това, което Александър Стуб** нарече „реализъм, основан на ценности“ – или, казано по друг начин, целим да бъдем принципни и прагматични. Принципни в ангажимента си към фундаментални ценности: суверенитет и териториална цялост, забрана за използване на сила освен в съответствие с Устава на ООН, зачитане на правата на човека. Прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се разминават, че не всеки партньор споделя нашите ценности. Ние се ангажираме широко и стратегически, с отворени очи. Активно се изправяме срещу света такъв, какъвто е, а не чакаме света, който бихме искали да бъде.”
Трябва да му го призная – стилът на канадския премиер е вдъхновяващ и аз съм сигурна, че канадците му вярват и го признават като техен лидер. Защото стилът му те кара да искаш да го слушаш и още, и още…В изказа му има и философия, и прагматизъм, и визионерство, което подбужда към действие. Аз затова съм сигурна, че той има пълна яснота за това какво следва, когато казва, че „ не всеки партньор споделя нашите ценности. Ние се ангажираме широко и стратегически, с отворени очи. Активно се изправяме срещу света такъв, какъвто е, а не чакаме света, който бихме искали да бъде. Канада калибрира отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности. Ние приоритизираме широкото ангажиране, за да максимизираме влиянието си, предвид променливостта на световния ред, рисковете, които тя носи, и залозите за това, което предстои. Вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, а и на ценността на нашата сила. Ние изграждаме тази сила у дома.”
В следващата част от речта си Карни резюмира онова, което Канада е предприела, прилагайки един много интензивен подход за интензивно развитие на канадската икономика, премахвайки всички бариери по пътя към високи доходи, капиталови печалби и бизнес инвестиции. Удвоени са разходите за сигурност до 2030-та година като се залага на вътрешните индустрии, свързани с отбраната. Диверсифициране във вътрешен и във външен план чрез стратегически партньорства с ЕС, вкл. присъединяване към SAFE, подписване на търговски и отбранителни споразумения на четири континента. Карни говори за прилагането на т.н. „променлива геометрия“ – различни коалиции за различни въпроси, основани на ценности и интереси, вкл. и по отношение на Украйна като член на Коалицията на желаещите и един от най-големите донори на глава от населението за нейната отбрана и сигурност. Канада има ясна позиция за Гренландия и Дания и стоят зад ангажимента на чл. 5, потвърждавайки сътруднчетвото със съюзниците в НАТО. Канада не подхожда наивно към мултилатерализма, а са решени да го прилагат през сформирането на коалиции върху обща основа и изграждането на мрежа от връзки с различни държави и в различни области, за да може да по-лесно да се посрещат предизвикателствата.
Според Карни „великите сили могат да си позволят да действат самостоятелно. Те имат размера на пазара, военния капацитет и лостовете, за да диктуват условия. Средните сили – не. А когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой ще бъде най-отстъпчив. Това не е суверенитет. Това е инсценировка на суверенитет, докато се приема подчинение. В свят на съперничество между велики сили държавите „по средата“ имат избор: да се конкурират помежду си за благоволение или да се обединят, за да създадат трети път с реално въздействие.”Ей това нашите политици трябва да го прочетат много пъти, и да се надяваме да разберат какво иска да им каже канадският премиер.
Последните редове от речта ни връщат към Хавел, защото какво би означавало да “живеем в истина”? Карни го казва много ясно и разбираемо дори за хора с ниска степен на функционална грамотност, каквито са повечето от наричащите себе си български политици:”Означава да назовем реалността. Да спрем да призоваваме „международния ред, основан на правила“, сякаш той все още функционира така, както е рекламиран. Да наречем системата с истинското ѝ име: период на засилващо се съперничество между великите сили, в който най-могъщите преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като оръжие за принуда. Означава да действаме последователно. Да прилагаме едни и същи стандарти към съюзници и съперници. Когато средните сили критикуват икономически натиск от една посока, но мълчат, когато той идва от друга, ние държим табелата на витрината. Означава да изграждаме онова, в което твърдим, че вярваме. Вместо да чакаме старият ред да бъде възстановен, да създаваме институции и споразумения, които действително функционират така, както е описано. И означава да намалим лостовете, които позволяват принуда. Изграждането на силна вътрешна икономика винаги трябва да бъде приоритет на всяко правителство. Международната диверсификация не е просто икономическа предпазливост; тя е материалната основа на честната външна политика. Държавите си извоюват правото на принципни позиции, като намаляват уязвимостта си към ответни мерки.”
Речта на Карни е като рецептурник за адаптация в новия свят – свят на няколко разломни линии, ако трябва да цитирам лидера на ГЕРБ Бойко Борисов от последното му интервю пред „Капитал”. Къде стои България? А може би трябва много бързо да се вслушаме в казаното от канадския премиер: „Старият свят няма да се върне. Не бива да го оплакваме. Носталгията не е стратегия. Но от пукнатината можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо.”Има какво да научим от речта на Карни – най-много се печели от свят на истинско сътрудничество, а най-много се губи от свят на крепости. И ако „могъщите сили имат своята сила. Но и ние имаме нещо – способността да спрем да се преструваме, да назовем реалността, да изградим силата си у дома и да действаме заедно.”Ето един добър слоган за предстоящите парламентарни избори.
Който разбрал, разбрал..
*Марк Джоузеф Карни е роден е на 16 март 1965 година във Форт Смит, Северозападните територии, в семейство на учител с ирландски произход, което няколко години по-късно се премества в Едмънтън. През 1987 година завършва икономика в Харвардския университет, а след това защитава магистратура (1993) и докторат (1995) в Оксфордския университет. След това работи в банката „Голдман Сакс“, а от 2003 година в Канадската банка, на която е управител през 2008 – 2013 година. През 2013 – 2020 година е управител на Английската банка, първият небританец, заемал поста, след което работи в частния сектор. В началото на март 2025 година оглавява Либералната партия и от 14 март е министър-председател на Канада.
**На 1 март 2024 година Александър Стуб става президент на Финландия.
