Днешната реч на Жаблянов в Парламента е поредното потвърждение, че БСП е свалила окончателно маската на “реформирана демократична” партия. Нейната идеология е идеологията на миналото й. Тя няма нищо друго, с което да държи електората си, освен да защитава със зъби и нокти семейната история на собствените си “вождове”. БСП следва коварната тактика да връща аргументите за собствената й същност върху другите. Така разбира тя опозиционността си. А изкривяването на действителността и проповядването днес на комунистическата идеология от трибуната на парламента е добре обмислена стратегия. Днес, когато ЕС не скрива одобрението си за европейските ни усилия да се равним по първите в него, БСП намира начин да продуцира скандали, които да отклонят общественото внимание от реалния дневен ред.
Речта на Жаблянов бе изградена изцяло върху идейната конструкция за сплотяване на електората. Сякаш някой бе решил да ни върне в миналото, от където изплуваха Плеханов, Ленин… В голямо безпътие ще да са се озовали социалистите, щом едно подобно изявление трябваше да прозвучи като защитна реч за една идеология, чиято представителна власт през периода 1944-89 година бе обявена за престъпна. Всичко, което Жаблянов изричаше,звучеше неадекватно и сбъркано. Увлечен в захватките на интонацията, той изглеждаше автентичен – заприщен зад решетките на отминало време. Навярно докато са го слушали пред телевизорите, доста българи са се пощипвали от време на време, не вярвайки на очите и на ушите си, че времето може така да се пошегува с тях.
Много точно някой от залата определи речта на Жаблянов като комунистическа тирада и окончателно връщане на БСП към комунистическите корени. Друг сравни вдъхновението на оратора с това на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес. От подобна похвала биха се възгордяли единствено Жаблянов и неговите другари, ако преди това не бяха напуснали залата. Казвам това, мислейки си, че щеше да е много весело, ако през цялото време въпросният депутат не спекулираше с историята, представяйки я в удобна за БСП интерпретация. Той наистина говореше, като че ли е на конгрес на партията си, а парламентарната зала е конгресна. Мястото на тази реч не беше тук. А съдържанието й с нищо не потвърди, че този човек желае или има намерение в бъдеще да демонстрира смислено поведение, което да подхожда на един заместник-председател на Народното събрание.
Разбрахме, че той, както и лидерката му обичат да флиртуват с демократичните ценности. Опитаха се да подменят истинските основания за исканата оставка, търсейки аргументи за неоснователност в правилника на парламента и в конституцията. Тълкуваха законовите постановки по начин, който да обслужва ситуацията. Едва ли бихме могли да очакваме точно от БСП да осъзнае значението на ценностите при съблюдаването на принципите. Те винаги са се ръководили от двойния стандарт при тяхното прилагане. И тук не става въпрос само за съблюдаването на някой член от Правилника или от Конституцията. Случаят касае заместник-председател на Парламента, чието системно поведение торпилира съществуващ вече национален консенсус по важни теми. Такива са отношението ни към Македония, оценката за тоталитарната държава и комунизма като идеология, Народния съд, жертвите на комунизма... Естествено е позицията на Жаблянов да поражда основателни съмнения, че тя е част от целенасочена и добре обмислена идеологическа пропаганда, подкопаваща консенсуса в обществото по отношение на тях.
Българският народ премина през стъргалото на прехода, изпитвайки ударите на държава, ограбена от същите тези приватизатори, които виждамев ролята на “защитници” на бедните. Днес БСП е избрала тактиката да атакува политическия си опонент ГЕРБ, като отклонява атаките срещу нея с провокиране на измислени скандали. Така и ръководството й се спасява от вътрешните проблеми в партията. А както каза Цветан Цветанов, БСП много иска да се върне на власт, но не чрез избори, а чрез служебно правителство. Защото те добре знаят, че за тях не съществува реална възможност да управляват – нито днес, нито утре. Успокоява ги eдинствено факта, че в лицето на президента имат говорител. На президентството разчитат като на изпълнителна власт. По всичко личи, че между тях съществува взаимозаменяемост на ролите – във всеки един момент да са си шлем или гръб.
В днешния ден българите получиха още едно потвърждение за цинизма на една партия, която никога не пое отговорност за “сполуките”. Как даочакваме да оценят обективно Жаблянов, когато в парламентарната им група продължава да е депутатът, който нарече българите дебили, сред тях е итърговецът на гласове… За БСП двойният аршин е принцип, а еквилибристиката с демократичните ценности е начин за оцеляването й. Случаят Жаблянов е само щрих към мимикрията й. Затова завършвам, обобщавайки – търсенето на алтернативи трябва винаги да включва очевидните. Със сигурност – БСП не е измежду тях…
