РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК

реформаторският блок
Време за четене: 5 минути

Тези дни прочетох в медиите, че бившата вече лидерка на ДБГ, била произнесла на Четвъртото национално събрание на партията си: ’’Искам действие, не просто говорене.’’ Тези думи ми прозвучаха някак окъсняло. Aми да бяха го осъзнали,  когато ГЕРБ ги покани за участие във властта, която получиха  на тепсия – при тези резултати от изборите! Затова реших да отворя някои мои стари файлове и измежду непубликуваните материали, намерих и такива по темата. В тях имаше и редове, с които съм прогнозирала това, на което сме свидетели сега. Не съм пророк, тогава просто съм тълкувала  фактите, които за радост или за съжаление, са предпоставяли  ролята на РБ във времето, както и генезиса на политическото му състояние днес.

Питам се, какво всъщност остана от т.н. Реформаторски блок? Няколко  стари лица, които продължават да ги показват услужливо  от телевизионния  екран, за да не би народът да ги забрави, а младите  някак много бързо си ’’изядоха хляба’’.  И в това няма нищо изненадващо, защото не може да разчиташ на успех, като само гъделичкаш електората, разчитайки на романтичните му очаквания от времето на площадите. Този разпад на ’’старото’’ дясно е процес, който протичаше през всичките години на прехода. В резултат – партиите, които го представляваха, загубиха 90% от избирателите си. Не заради друго, а заради самовлюбеността и его-то на своите т.н. лидери. Очевидно  провалили се, защото обещанията им всеки  път за реформи се оказваха прознословие и не отговаряха на очакванията на хората. Идваха на власт и забравяха за тях. И докато в първите години след 1989-та, думата реформа беше парола на демокрацията, то след това, произнасяна от онези хора, се превърна в символ на неслучването.

Българското общество отдавна не е същото. То е дълбоко уязвимо, когато става дума за политическа класа и за държавност. И на двете не вярва. Поради много причини. Едната е, че много са го лъгали. Другата e, че вече не му е трудно да разбере кога отново някой се кани да го излъже. Затова не бива да му се сърдим, че посреща “на нож” всяко подобие на партия, сдружение, обединение, особено пък – на блок. По простата причина, че в епохата на Желязната завеса най-често произнасяните  думи, които  чувахме бяха кооперативен блок, жилищен блок, Източен блок, Западен блок. А преди време – и Реформаторски блок! Асоциацията беше много проста – някой отново иска да титулува, обособявайки себе си в някакъв блок. Е, сблъсъкът е неминуем!

Сега разбирате ли, защо Реформаторският блок не успя да превърне себе си в политическа сила с бъдеще?  Разбирате ли и защо беше толкова трудно да бъде определен  и като десен?  А и дали затвърждаването като десен може да стане  само с думи, изречени за себе си? Макар че в началото бе обявен като десен, РБ остана изведнъж  само “реформаторски”.  Разбира се, обществото го разбра веднага, след като “Зелените” категорично заявиха, че те са леви. Малката синя лампичка, която бе светнала за миг в очакванията на изгубилите подслон  стари “сини” избиратели, тутакси угасна. А заедно с нея – и новата надежда. Е, сбъркалите кошера напуснаха!  Но сигурно също си спомняте как включването на ДБГ разбуни социалните мрежи и  разубеди много демократични  хора, че това обединение може да е техния нов избор. А и тогава, та чак до наши дни, така и не се разбра кой в РБ ’’е брат и кой е сват’’!

Говореше се, че зад младите лица на Реформаторският блок, определяни от техните противници като лица без биография, стоят старите лидери. Същите, които унищожиха дясното – „дърпали конците” им! И не само това – чрез тях те търсеха реабилитация за собствената си егоцентричност, тласкайки ги в невярната посока да преследват  ГЕРБ, които тогава нито бяха на власт, нито бяха заплаха за ’’тяхното’’ ’’старо’’ дясно. Тази тенденция, ако си спомняте, продължи  яростно и по време на изборите – в комбина с БСП! Да си нанасяш  самоунищожителни удари е най-лесно. Затова може би избраха  през цялото време на своето съществуване, единственият им политически “враг” да е една дясна партия – член на ЕНП. Не и тогавашната нова Тройна коалиция! Коалицията, която  успя да извади българите от коловоза на демокрацията и упорито искаше да промени  геополитическата ориентация на страната. Е, да влееш яростно гласа си към гласа на БСП, това наистина ги определи като издънка на старо коренище, която объркано се опитваше да се налага като единствено ’’дясното’’.

Реформаторският блок бе стръвта, която ’’рибарят’’ бе окачил на кукичката и очакваше  да си тръгне с богат улов. Но всички знаеха, че рибарят е един и същ. Е, някога си мислехме, че е  добър рибар, но сега вече беше стар и провален. Никой не му вярваше, че все още може да лови риба. Така е винаги със старите и неуспели лидери. А и народът ни добре знае, че  задкулисието е като дебелата орехова сянка – под нея можеш и да настинеш. В този смисъл, имаше над какво да се замислят лицата от новото обединение. Най-вече над това, че високомерието и самовлюбеността не са начин да обединяваш хората. Резултатът винаги е обратен. Те просто трябваше да оставят на политическият ход на времето да потвърждава или да отхвърля кое е ляво и кое е дясно. И да започнат да се занимават със себе си, а не прибързано и самоуверено, както и много други, да решат, че  те са Времето. Между другото,  “и кой е този, който е като Бог”, че да казва кое е ляво и кое е дясно?

Реформаторският блок стартира неубедително и с неясна дефиниция за своето “реформаторство”, ориентирано еднопосочно и личностно. А ключът беше в това да се консолидира дясното политическо пространство, от което България имаше и има нужда. Но те не успяха, плъзгайки се отново по старите пътища. Реформаторският блок, като се обяви за наследник на старото дясно, а в своята безпомощност и безпереспективност се самоименува и на  градска десница,  стъпи и продължи да стъпва в обувките на старите грешки. Навярно, защото менторите останаха същите провалили се в прехода политици, които едва ли имаха и имат право на тази роля – явна или задкулисна. Скрити зад паравана на политическия си егоизъм, те не искаха да признаят, че бъдещето им (ако искат един ден да са в управлението) е обречено да са с ГЕРБ, защото да си мислят, че ще дойде ден, когато ще управляват сами, си е чиста илюзия. Затова и много бързо стигнаха до там,че днес им остана  да си мечтаят  за влизане в парламента. Но това едва ли ще е възможно, разчитайки само на  хората, които продължават да свързват с тях романтичните си надежди,  както казах преди това, родени на площадите. Опазил ме Господ, не си мислете, че правя аналогия с геронтологичните проблеми на електората на БСП.

Реформаторският блок не разбра, че трябваше да работят за изграждане на собствената си политическа визия. Вместо това, те решиха да привличат народна любов, превръщайки преднамереното спекулиране с дясната ориентация на ГЕРБ, в свое единствено занимание. Избраха варианта да съборят къщата на съседа (с ГЕРБ са в едно и също политическо семейство), а после да наследят мястото му заедно с обитателите. Бяха си и наумили, че за това им намерение е достатъчно да изпъчат  гърди и заменяйки магическата сила на абракадабра с тази на реформа, да победят. Е, не става като в оная френска песен с познатия рефрен: ’’Parole, parole, parole…’’  Вярно е, че във всяка политика има и песен, и игра, но тя трябва да е честна, защото и в нея има съдия – народът, чиито глас в един момент се оказват отишлите до избирателните урни. А те отдавна не вярват само на говорене, а на действия и на практически резултати.

Реформаторският блок не разбраха и още нещо – сценарият за противопоставяне на десните бе един целенасочен процес, който се режисираше някъде другаде, а торнадото, което се вихреше и ги доубиваше, беше в техните редици. Егоцентристката битка за лидерство не позволи да се развие очакваното единство. То беше осъдено на неуспех, защото те сами си ’’мътеха водата’’, като всеки се ръководеше единствено от личната амбиция да прави собствения си политически пиар. Но един от тях – най-креслив от всички, им ’’разказа играта’’. Уби последния им шанс да покажат единство между думи и дела. Уви, това не се случи! А по време на коалиционното управление те получиха толкова реална власт,  което едва ли някога ще им се случи и едва ли някога ще сънуват. Коя сериозна политическа формация би изпуснала подобна възможност? Засега – само те, защото показаха, че всичко в техните намерения се свежда само до говорене без практически резултати, дори когато са им предоставени всички инструменти на властта. Говорене, което се оказа едно  празнословие. Поради тази причина,  става повече от ясно, че никоя от тези партии, обазували някога това обединение, няма и не може да има самостоятелно бъдеще. На маргиналност е осъден и самия РБ, който ако продължава да се самолансира като ’’единствен’’ праведник, чиято ’’дясна ’’ идеология  се изчерпва с рефрена ’’реформи, реформи, реформи…’’, той ще си остане на политическото дъно. А там, както е известно – има само тиня…

error: Свържете се с автора за разрешение!!