Гледах снощния “Референдум” по БНТ, който ме накара да си припомня моите публикации от 2009-та и 2013-та година. Слушах участниците в предаването и искрено им съчувствах. Беше мъка да гледаш как политолози и социолози говореха за новите лица в политиката и за алтернативата на сегашното управление, търсеха “със свещ” лидери и рейтингуваха “неродени Петковци“. Алтернативата?! Няма друга, освен алтернативата за повече политически морал и почтеност! Затова нормалните и просветените българи се питаме:”Манолова, Трифонов, Божков, Цветанов…ли са алтернативата?” Тези ли стари лица, които са избрали “нова” роля заради политическото си оцеляване? Веднага се сетих за казаното от Вивиан Рединг, за която едва ли си спомняте – бивш заместник-председател на ЕК и еврокомисар по правосъдието, която по онова време беше на посещение в България: “Демокрацията не може да бъде построена върху олигархията от старо време.” В този контекст, и алтернативата няма как да бъде представлявана от стари лица, които заради политическото си оцеляване ни се явяват в “нова” роля.
Постоянно слушаме за алтернатива, за смяна на модела и на системата. С коя система и с кой модел? Може би с диктатура, защото тя е последваща след анархията? Защото и това вече сме го виждали – ултраси и объркани оратори…, разнопосочна фразеология за Велико народно събрание, за гражданско управление без правила и закони…. Най-доволни от случващото навярно са кукловодите, подкрепени от социолози, политолози и журналисти. Става дума за многократни опити да бъде изваяна някаква имитация за “нов хоризонт”! Да, но не! Защото България е европейска и демократична държава. Според мен, сега алтернативата може да е само една – да си обещаем да не се доверяваме на провалили се политици, на компрометирани маргинални партии, както и на новоизлюпени политически смешници. Но опасения винаги има, защото докато ги има овцете, ще ги има и овчарите, които без срам ще се пазарят за цената на поредната лъжа, знаейки, че има кой да им вярва.
Сега, както и през 2009-та и 2013-та, продължава да е все така “модерно” – неуспели в политиката да говорят от името на гражданиТЕ. А кои са гражданиТЕ, никой не знае? По-скоро, те са едни и същи и отдавна разпознаваеми – безработни, наети протестиращи, както ги определи преди време една министърка. Спомням си как в годините на онези протести политолози и социолози се тюхкаха, че между тях няма лидери. И започна едно разхождане по студиата на т.н. “лица на протестите” – та дано се пръкне някой лидер! Уви, това тогава не се случи! Къде са сега онези лица? Няма ги! Защото лидерството не се постига нито с медийно тикане, нито с телевизионни шоута, нито с крясъци по митингите и с пърформънси. Само с жива комуникация – да се срещаш всекидневно с гражданите, да има какво да им кажеш и да им покажеш какво полезно си свършил за обществото. Тогава да ти повярват, а на изборите да те подкрепят. Прави се с години. Засега подобно адекватно поведение демонстрира единствено Бойко Борисов . Доказателство за неговото лидерство е, че той успява да задържи във времето една устойчива тенденция в утвърждаването на ГЕРБ като системна партия. А това се постига само с общи усилия и с подкрепата на съмишленици и на симпатизанти, които му вярват и са убедени в каузата на партията му.
Лидерът не се самоназначава за такъв, нито пък някой медийно ни го налага, защото в основата на лидерството е спечеленото доверие. За да си добър лидер се изисква достатъчен потенциал, за да поведеш хората и да им предложиш переспектива? Той познава демократичните инструменти и знае как да ги използва. Не е достатъчно да крещи лозунги или да организира „седящи” протести, но и да знае колко реалистични и законно възможни са прокламациите му. Да не руши постигнатото преди него и да не посяга на институционалния модел на демокрацията. Истинските водачи са доблестни и честни. Те застават със собствените си биографии. Затова нямам обяснение как експерти в политологията и социологията влизат в ролята на акушери на въпросните “нови лица”, след като добре знаят как се печели доверие и защо натрупаните негативи в една политическа биография не са шанс.
Опозицията винаги бърза с предсрочни избори! Бързат и онези, които се почувстват застрашени от закона и от действията на правителството. Готови са да действат за свалянето му, разчитайки народът да бъде отново изманипулиран с призива “всички срещу ГЕРБ”. Но колко сериозно ви звучи парламентарна партия като БСП да тръгне да обикаля държавата, за да буни народа! Самата тя, идейно объркана, раздирана от вътрешни противоречия и без никакви шансове да е конструктивна опозиция и алтернатива, вижда собственото си политическо оцеляване в предизвикване на хаос и в демонизиране на управляващите. Да приемем лъжите и манипулациите им ще означава да подкрепим паралелния свят на задкулисието и на олигарсите, да дадем шанс на икономически престъпници и да позволим да бъдем подведени от нараненото его на провалили се политици. На ход са стари пешки! В шахмата пешката е най-малоценната, поради малката възможност за движение. В преносен смисъл – незначителен и несамостоятелен политик. Вие мислите ли, че такива пишман политици може да генерират алтернатива? Бихте ли се доверили на компрометирано “лидерство”? Аз не бих го направила, защото сблъсъкът е между две различни координатни системи на ценности. Вие от коя сте, защото място за компромис в този избор няма? Ще разберем на изборите…..