Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз.
Да му се чудиш на акъла на президента Радев! Щял да инициира провеждане на референдум за еврото. Той няма ли съветници по конституционни въпроси и европейско право? Все някой е трябвало да му каже, че вече е имало такъв опит и Народното събрание е отхвърлило подобно искане на “Възраждане” и на ИТН. Нещо повече –КС отхвърли искането на същите вносители за „отмяна” на решението на НС, с което беше отказано провеждането на референдум, с който въвеждането на еврото да се отложи до 2043 година. Тогава почти всички конституционни съдии, с изключение на Янаки Стоилов, приеха, че подобно допитване до народа не може да бъде проведено. Докладчик по делото беше Соня Янкулова.
В решението си КС подробно и аргументирано мотивира отказа за провеждането на такъв референдум. Бяха отхвърлени и всички “аргументи” на вносителя, свързани с това как НС не можело да откаже да приеме решение за произвеждане на национален референдум, а също и че при гласуването в НС за референдума е подменена волята на депутатите. Най-общо казано, те сочеха, че с 68 гласа „за“, 98 „против“ и 46 „въздържал се“ депутатите са отхвърлили предложението на правната комисия да не се провежда референдум, а не самия референдум.
Конкретното искане беше свързано с основния въпрос по делото – с референдум да се отложи с 20 години приемането на еврото. В тази връзка и за разлика от президента, от „Възраждане“ са наясно, че с питането си „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“ те не искали промяна на международния договор, с който България беше приета в ЕС и произтичащите от това последващи задължения, вкл. приемането на еврото (чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС, който визира приемането на еврото). На президента Радев дали му е известно, че става въпрос за учредителен международен договор, който не може да се променя едностранно и ангажиментите по него трябва да се изпълняват от момента на решението на НС и подписването на въппросния документ.
В решението си КС изследва подробно различните учредителни договори на съюза, както и какво всъщност представлява въпросната дерогация – а именно, че България ще приеме еврото, когато е изпълнила критериите за това. И подчертава, че в хода на присъединителния процес България е дала съгласие за участие в паричния съюз, включително и за приемането на еврото, а това съгласие е „предварително и обвързващо държавата условие за членство в Европейския съюз“. „Чрез Договора за присъединяване – надлежно ратифициран от Народното събрание, България е поела валидно задължение за участие в паричния съюз. Изграждането на паричен съюз в рамките на Европейския съюз е подчинено не на определянето на конкретни дати за държавите членки с дерогация, а на изпълнението от тях на критерии, установени в първичното право на Съюза, което държавите членки чрез подписаните от тях договори са приели доброволно да изпълняват. Преценката за момента, когато държавата членка с дерогация се включва във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II), е предоставена на държавата членка, но от нея се очаква да се присъедини към механизма. Преценката за момента, когато държава членка с дерогация е готова да приеме еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии, установени в член 140, §1 ДФЕС, се извършва не едностранно от националния парламент на държавата членка, а от Съвета на Европейския съюз, по предложение на Комисията, след консултация с Европейския парламент, след обсъждане в Европейския съвет и след препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото. Това означава, че българският парламент, след доброволното включване на България във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM ІІ), с едностранно свое действие не може да определи конкретна дата, до която няма да приема еврото, защото това би било пренаписване на установените в член 140 ДФЕС условия и ред за приемане на еврото, каквото е в несъответствие с правото на Европейския съюз и е конституционно недопустимо“, обясняват са конституционните съдии.
КС заключава, че произвеждането на национален референдум с поставения въпрос за еврото, противоречи на чл. 85, ал. 3 от Конституцията, която предвижда, че ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите тях, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. А нито една държава в ЕС няма право едностранно да изменя договорите на съюза. Освен това питане за еврото не съответства и на чл. 4, ал. 3 от Конституцията, според която България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
„Произвеждането на национален референдум по въпрос, който е извън обхвата на конституционно установената компетентност на Народното събрание, е и нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който България като правова държава се управлява според Конституцията и законите на страната. Конституционният съд неизменно поддържа в своята практика, че принципът на правовата държава „освен всичко друго означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власти, както и за всички правни субекти“. …конституционализмът е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което сам създава“, тъй като той „доброволно се поставя под действието на Основния закон“, пише КС, стъпвайки на предходната си практика.
В заключение съдът специално припомня, че още в решението си от 2016 г. е подчертал, че „…националният референдум по своята същност и действие е мощно средство за пряко упражняване на държавната власт от гражданите“ и това налага Народното събрание да упражнява правомощията си така, че „да не допусне народът да бъде подвеждан да участва в гласуване, за което изначално е ясно, че резултатът от националния референдум няма да произведе целените правни последици“, каквото би било налице в настоящия случай при приемане от Народното събрание на решение за произвеждане на референдум по направеното предложение на инициативен комитет, внесено в Народното събрание на 7 април 2023 година. А от днешното извънредно изявление на президента Радев може да направим заключението, че става въпрос за още един такъв случай – народът да бъде подведен за нещо, за което изначално е ясно, че не може да се очакват правни последици, Очевидно е, че целта на президеента е да се въздейства негативно на политическата стабилност в държавата, както и да бъде разколебано доверието в европейското ни развитие, част от което е и приемането на еврото.
