Всеки ден преглеждам украинските електронни издания и сайтове. Впечатлението ми е, а и така смятат много украински коментатори, че през последните месеци украинското общество наистина се намира в епицентъра на един врящ информационен котел. Според тях вече трети месец информационната среда в Украйна се помпи без прекъсване с дезинформация и с фалшиви новини, което допълнително нагнетява общественото напрежение, провокира страхове и всява паника. Всичко това, добавено към реалното усещане за риск от демонстрирана руска военна заплаха, води до засилване на общата несигурност, чието начало започна с окупирането на Крим, и продължи с конфликта в Донбас. Много факти доказват, че преди реалните действия по окупирането на Крим, Русия e действала постепенно и тайно. Решението на Европейския съд по правата на човека, който на 16 октомври 2020-та година се произнесе по делото “Украйна срещу Руската федерация” установи, че ефективният контрол на Русия над Крим е от 27 февруари 2014-та година. Всъщност само след седмица ще са изминали точно осем години, откакто Украинският полуостров е под руска окупация. Всъщност това, което и тогава всички информационни агенции разпространиха беше, че през нощта на 27 февруари 2014-та руски специални части са превзели парламента и правителството на Автономна република Крим. След този първи пряк акт на агресия, намиращите се на полуострова украински военни – почти в продължение на месец, се съпротивляваха на агресора.
Защо ви напомням за онези събития от 2014 година? Защото украинците добре знаят, че Русия винаги действа по предварително подготвян сценарий, който да я отведе към планираната крайна цел. Така още през май 2014-та – отново с нелегитимен референдум – като този в Крим, се стигна и до непризнатите т.н. държави “ЛНР” и “ДНР”, които имат граница с Русия. Всъщност те са Източна Украйна и са част от териториалната цялост на Украйна. В действителност говорим за тлеещи огнища на война. Затова не бъркам, ако кажа, че от осем години Украйна е в ситуация на война. Разбира се, че това се отразява на вътрешнополитическите параметри на нейното развитие – на икономиката й, на социалните политики и на финансовата й стабилност, тъй като е принудена да заделя голям процент от БВП за оптимизиране бойните способности на нейната армия. Анексирането на Крим през 2014 година, както и напрежението в района на Донбас, който е под контрола на сепаратистите, продължава да се отразява и на целия обществено-политически живот, както и на мира в тази част на Европа. Всеки ден медиите съобщават за провокации на сепаратистите от източните региони Донецк и Луганск. Перманентните сблъсъци, провокирани от тях вземат жертви и от двете страни на барикадата, стига се до материални поражения.
Украинският и българският народ са много близки по притежавания от тях свободолюбив дух, привлечен от свободата и независимостта. Исторически е доказано, че и при двата народа това е съдба. Много често духовните ни пътища са се пресичали. Показателно е, че най-масовото участие в Освобождението ни през 1878 година е това на украинците – като част от руската армия, организирането на благотворителни акции в помощ на българите, включването на утвърждаващия се национален елит от писатели, лекари, студенти и техните преподаватели….Солидарността им е впечатляваща и тогава е била усетена от българското население. Украинският народ е преминал през стъргата на много войни и познава добре последствията от тях. Днес обаче много украински експерти са единодушни, че ситуацията, в която се намира Украйна е достойна да бъде включена в учебниците за специалисти по информационна война. И са прави, защото украинския народ е подложен на най-голямата и интензивна информационна кампания, която преминава под знака за предстояща война. Казват, че най-пряко е въздействието на изявленията на западните политици и военни, които правят различни прогнози и отправят предупреждения. Много често украинското правителство е принудено да опровергава в прессъобщения някои от тях, определяйки ги като прекалени. Но истината е, че с окупацията на Крим Украйна загуби част от територията си. Затова нейната позиция продължава да е отбранителна. Това е ясно на всички, които остават на позицията за обективно отразяване на тази криза.
Какво е случващото се в Украйна? Навярно много от вас си задават този въпрос. Реална заплаха или пропаганда? И двете, ако ме питате. Мисля, че и за украинците е така. Фалшиви новини, апокалиптични прогнози и откровена паника – всичко заедно, съпътстващо усещането за съществуваща руска заплаха. И това продължава вече осем години. Затова правителството не спира да призовава населението да не се доверява на дезинформацията, идваща от Русия и на тази, разпространявана на територията на т.н. “ДНР” и “ЛНР”. Тези дни най-разпространената фалшива новина беше свързана с предполагаема подготовка за офанзива на въоръжените сили на Украйна. Вчера за нея предупреди и Алексей Резников – министър на отбраната, който като политик е известен с непримиримата си позиция за Крим и Донбас. Той подчерта, че украинската държава цени живота на всеки гражданин и не планира никакви агресивни действия: “Украйна не планира настъпателни операции или каквито и да било саботажи в Донбас. Тя ясно се придържа към поетите ангажименти и е за политико-дипломатически сценарий при разрешаване на конфликта”, каза министърът и добави още, че инсценировките, които Руската федерация предприема са не само начин за оправдаване на собствените й престъпления, но e и проява на информационната война, която води. И за пореден път се обърна към гражданите да не вярват на фалшивите новини и да не се страхуват: “Украинската армия е готова да отблъсне врага, но ще действа в рамките на договореностите и в никакъв случай няма да застраши живота на цивилните”.
Всъщност битката, която се води в момента е и битка за истината, която трябва да стигне до хората, но по-важното е кой я изговаря. Това интересува украинците. Пак вчера лидерът на т.н. “Донецка НР” Денис Пушилин обяви масовата евакуация на жителите в Ростовска област, твърдейки, че президентът Володимир Зеленский скоро щял да издаде заповед за започване на военна офанзива в Донбас. Така постъпи и лидерът на т.н. “Луганска НР”, който също обяви евакуация на населението и призова всички мъже, способни да носят оръжиe, “да защитят земята си”. Конвой от изтеглящи се хора и кадрите с колони от танкове и военна техника могат да породят единствено тревога и усещане, че се задава въоръжен сблъсък или дори война. Към тази реалност на предвоенна ситуация може да прибавите и различните форми на обучение, в които гражданите масово се включват. Много са и тези, които се записват да служат в армията или се регистрират като запасняци. Какво е това? Политическа игра? Учение? И ако е игра, какви са нейните цели? Кой и защо инвестира в нея ресурси? Сигурна съм, че става дума за милиарди. И в тази игра Украйна не е единствена и не е сама, но нейното място в нея май е като че ли от решаващо значение, защото засяга геополитическата ситуация не само в Европа, в Азия, но и в целия свят.
Борбата срещу дезинформацията е сред приоритетните задачи на украинското правителство. Чърчил ли беше казал, че “една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.” Преди време, след решение на Националня съвет за сигурност и отбрана, президентът Зеленский издаде указ, с който бяха санкционирани руски държавни медии и издания, контролирани от близки до Кремъл бизнесмени. Сред тях бяха RT (Russia Today), агенция ТАСС, Gazeta.ru и Lenta.ru. Мерките се изразиха в забрана за използване на телекомуникационни услуги в Украйна. Освен медии, в режим на санкции попаднаха и руски държавни служители и фирми, вкл. и такива с дейност на територията на окупирания Крим. Предприемането на система от мерки цели да предотврати и ограничи въздействието на фалшивите новини и цялата целенасочена пропаганда, която се отразява дестабилизиращо и е заплаха за националната сигурност на Украйна. Едновременно с това се отчита и необходимостта от оптимизиране капацитета на правителството, така че до населението да достига вярна, обективна и навременна информация, която да неутрализира дезинтеграционното въздействие на дезинформацията върху украинския народ. А когато говорим за реална информационна война, се има предвид координирано въздействие по много канали. Целта е подклаждане на настроения, вкл. и срещу ЕС и САЩ. За тази цел се използват и социалните мрежи, които разпространяват фалшиви новини и лъжи, измислени събития, които да оправдаят действията на Русия и да разпалват недоверие към украинските власти.
Проследявайки политическите коментари, става ясно, че Русия изпробва бойните си възможности за военен контрол, извън нейните граници. В конкретния случай тя проверява и реакциите на НАТО, но също поставя на изпитание единството на Съюза, надявайки се да открие пробойни там, където се знае, че съществува нейно влияние или зависимости – най-вече сред държавите-членки, които са от бившия Източен блок. Конкретен пример в тази посока може да е България, която увърта, мотае се и се “снишава”, надявайки се да бъде отмината. Доказателство е и последното заседание на КСНС, когато категорично формулираната позиция бе изцяло изместена от проблема за бойните дефицити на българската армия. Разбира се, една от преследваните руски цели по отношение на Украйна е и напомнянето за “вечната“ й обвързаност с Русия, и че мястото на бившата съветска република не е в НАТО. Да не забравяме и за имперските амбиции, от които Русия не се отказва и ги удовлетворява най-често с военна намеса в съседни държави уж в защита на руско население. Но стратегическата й цел е да не допуска до границите си натовски държави. Затова битката й е за буферни зони, тъй като за нея НАТО е непосредствен „враг” и затова търси начини съседите й да са доверени сателити.
Не мислете, че съм забравила най-важното в тази история с Украйна! Не, не съм! Свидетели сме на процес за ново геополитическо преразпределение на влияние и сме свидетели на изпробване на сили. Докъде може да се стигне, не ми е известно! Знам обаче, че в момента Украйна и народът й са в епицентъра на този врящ котел от ….геополитически интереси…..Но тази държава, и този народ не заслужават това, което им се случва. Недопустимо е в XXI век, след като усилията на т.н. “нормандски формат” продължава да не дава резултати, да не могат да се намерят по-успешни механизми за приключване на кризата? Най-сетне става въпрос за криза, която държи под постоянна заплаха не само националната сигурност на Украйна, но поставя под въпрос и сегашната архитектура за сигурност на цяла Европа.
