Защо Путин се нуждае от ирански дронова?
Любко Петренко, Zahid.net
През изминалата седмица в света се случиха две интересни събития, които са пряко свързани с войната на Русия срещу Украйна и са в състояние да повлияят по определен начин на нейния ход. Става въпрос за посещението на руския президент Владимир Путин в Иран и четвъртата среща на страните членки на условната антипутинска коалиция във формат Рамщайн, т.е. Контактната група по отбраната на Украйна.
Първо, за иранското пътуване на ръководителя на Кремъл. За него това беше освен всичко (и може би преди всичко) пореден опит да пробие създадения около него обръч на международна изолация. В крайна сметка в Техеран Путин се срещна не само с президента на Иран Ибрахим Раиси, a и с президента на Турция – Реджеп Тайип Ердоган. Срещите все още не бяха започнали, а много журналисти, които отразяваха посещението на Путин в Техеран, обърнаха внимание на здравословните му проблеми. Първо, ясно се виждаше как Путин едва не падна, докато слизаше от самолета, а след това накуцваше, докато вървеше от пътеката на самолета към колата на посолството. Второ, журналистите отбелязаха, че Путин не движи дясната си ръка. Така той дори не поздрави правилно хората, които го посрещнаха на летището. Но нека не изпадаме в прекален оптимизъм, защото отдавна се носят слухове, че Путин е много болен, но той всеки път се връща към живота.
Известно е, че безпилотните самолети бяха основната тема на разговорите между руския гост и иранското ръководство. Колкото и да е странно, до сега руснаците се хвалеха с военните си дронове, разни „орлани“, „ориони“, „застави“ и т.н. Те твърдяха за тях, че са най-добрите, „analagavnet“, и най-важното – недостижими за украинските оръжия. Оказа се, че това, меко казано, не е съвсем вярно. Загубите на руските дронове на фронта са толкова критични, че самият Путин трябваше да отиде с „челобита“ в Техеран, за да моли за произведени там дронове. Очевидно става дума за дронове тип Shahid. Но дали Кремъл ще ги приеме е голям въпрос. Иран, независимо от всичко, се стреми да коригира позицията си на страна-парий на международната арена и затова не бърза да си сътрудничи с държавата, която наскоро стана рекордьор по брой санкции, наложени му. Поне министърът на външните работи на Иран Хосейн-Амир Абдолахян увери, че страната му няма да доставя оръжие на Русия. Така че Техеран не бърза да стане съюзник на Москва. Освен това Държавният департамент на САЩ недвусмислено предупреди иранските власти, че ако предоставят дронове на руснаците, те ще бъдат изправени пред допълнителни санкции.
Срещата на Путин с Ердоган в Техеран не беше твърде успешна за него. Започна с факта, че руският лидер трябваше да чака турския си колега, поклащайки се нервно и премествайки се от крак на крак. Припомняме, че досега Путин си позволяваше да закъснява за срещи и то по-скоро нарочно, за да демонстрира превъзходството си. Но дори проявеното търпение не помогна на Путин да склони Ердоган на своя страна и по въпроса за Сирия, където страните имат диаметрално противоположни интереси, а не в украинския въпрос, където Анкара действа като модератор при решаването на проблема с доставките на украинско зърно. Ердоган даде да се разбере на своя колега, че възнамерява да реши сирийския въпрос по свой начин, без да обръща особено внимание на интересите на Русия в региона. Що се отнася до украинското зърно, за пореден път турският лидер препоръча на Путин да отстъпи и да спре да блокира морските пътища.
Като цяло дискусията за износа на украинско зърно неочаквано разкрива все повече и повече интересни подробности. Например, едно от условията, поставени от Русия, е прекратяване на огъня в Южна Украйна. Какво показва това? На първо място това, че руската военна мощ не е неизчерпаема. Русия не само не е в състояние да води настъпателни действия в Херсонска и Запорожка област, но и наистина се страхува за своите отбранителни способности. Особено на фона на това как украинската армия с помощта на американските MLRS HIMARS методично унищожава един по един руски складове за боеприпаси, командни пунктове, авиобази, системи за противовъздушна отбрана и т.н. От време на време в интернет се появяват все повече и повече видеоклипове на уплашени руски войници, които се оплакват от настоящата изключително жалка ситуация.
Но способна ли е Украйна на мощна контранастъпателна операция? Още не, поради липса на нападателна огнева мощ. Това състояние може да се коригира чрез по-активно и системно снабдяване на нашата армия с подходяща западна военна техника. Точно този въпрос беше обсъден в „Рамщайн-4“ на 20 юли. Разрешен ли беше успешно този проблем? Министърът на отбраната Алексий Резников намеква, че е така, но не разкрива всички подробности от постигнатото споразумение. „Според договореността с колегите поддържаме интрига относно лъвския пай от сегашните и новите пакети помощи, които включват доставка на оръжие, боеприпаси, обучение на нашите войници и много други. Първо, те ще бъдат усетени от врага на бойното поле. Положителен сигнал от срещата са новите задължения на съюзниците и партньорите по осигуряване бойните действия на земята, в морето и небето“, написа той на страницата си във Фейсбук. Е, намекът е обнадеждаващ, особено след като Резников разкри една подробност: „В следващия пакет за помощ от САЩ, който се планира да бъде обявен тази седмица, ще има – наред с други неща, и 4 системи M142 HIMARS, които вече са засягащи хода на военните действия“.
„Рамщайн-4“ беше интересен, по-специално, защото на него украинската страна докладва за използването на предоставената й западна военна техника. Според нашия министър западните партньори не просто са останали доволни от начина, по който украинските войници използват оръжията си, но „изразиха и възхищението си от техните умения“. На първо място, става дума за използването на артилерийски системи в битки и обстрела на стратегически обекти зад вражеските линии с помощта на HIMARS.
Основното, което беше заявено на срещата, на която се събраха 50 страни партньори от всички континенти (с изключение, разбира се, на Антарктида), е, че няма „умора“ от войната в Украйна. „Има разбиране, че залогът не е Украйна, а сигурността на цяла Европа“, увери Резников. Налице е и разбирането на Запада, че деокупацията на украинските земи не търпи отлагане, тъй като Русия активно подготвя тяхното анексиране. И не го крие особено: „Сега географията е друга. И тя не включва само „ДНР“ и „ЛНР“, но и Херсонска област, Запорожка област и редица други територии. И този процес продължава. Продължава последователно и упорито. Доколкото Западът – бих казал, е обхванат от безсилен гняв или в желанието си да изостри ситуацията максимално, помпа Украйна с все повече и повече далекобойни оръжия, тези HIMARS, изглежда Резников е там или някой друг от тях вече се хвали, че са получени 300-километрови боеприпаси, добре, това означава, че задачите, свързани с географията, ще се отдалечат още повече от сегашната линия“, каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю за руски пропагандни медии. И с тези думи той само разкри опасенията на Кремъл, които се засилват с всеки изминал ден.
* «Рамштайн-4»: підсумки і перспективи. Навіщо Путіну іранські безпілотники?, Любко Петренко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
