Западът най-накрая реши да пренебрегне „червените линии” на Путин
Любко Петренко, Zahid,net
Нашите западни партньори всеки път ни изненадват приятно в областта на военната помощ. Още не сме успели да изпитаме докрай удовлетворение от прехвърлянето на тежки танкове в Украйна – немски Leopard, американски Abrams, британски Challenger и, вероятно, френски Leclerc – когато от Вашингтон пристигнаха нови добри новини: ще ни дадат ракети GLSDB. Този подарък се подготвя в нов пакет от американска военна помощ за Украйна в размер на 2,2 милиарда долара.
Защо тези ракети са толкова полезни за нас? Нека се опитаме да го разберем. Да започнем с името. GLSDB означава Ground-Launched Small Diameter Bomb, което буквално може да се преведе като „бомба с малък диаметър, изстреляна от земята“. Това чудо оръжие се произвежда от Boeing и Saab Group. То всъщност има крила, които се разширяват по време на полет. Това позволява на ракетата да се носи във въздуха.
GLSDB комбинира авиационната бомба с малък диаметър GBU-39 с ракетен двигател M26. Ракетата може да бъде изстреляна от ракетни установки HIMARS (MSRS), които въоръжените сили на Украйна получиха от САЩ миналото лято, или от подобни РСРС. Ракетите GLSDB са способни да се насочват и да поразяват както неподвижни, така и движещи се цели. В описанието на ракетата се посочва, че тя се насочва от GPS навигационна система и може да се използва при всякакви метеорологични условия, включително срещу бронирана техника. Най-интересната тактико-техническа характеристика на GLSDB обаче е неговият обсег на поражение, който е 150 км. Ще припомним, че досега САЩ и техните съюзници са доставяли на Украйна ракети GMLRS с обсег около 80 км за HIMARS. Киев многократно е искал от САЩ ракети ATACMS с обсег около 300 км, но все още не ги е получил.
Е, да започнем със 150 километра. В края на краищата, дори и с такъв диапазон на поражение, въоръжените сили ще могат да поемат под огневи контрол цялата окупирана територия, с изключение на Крим. Макар и не напълно, поне GLSDB ще може да достигне и най-накрая да унищожи Янкоу и огромния оръжеен център под този град в Северен Крим. Това за пореден път ще разбие из основи цялата логистична система на руския агресор. Да припомним как се случи подобен хак след прехвърлянето на зенитно-ракетната система HIMARS в Украйна. Руснаците трябваше да се реорганизират, да преместят всички складове с боеприпаси далеч от фронтовата линия. В резултат на това снабдяването на окупационните войски с боеприпаси се влошава значително и те дори започват да изпитват истински „глад за снаряди“.В крайна сметка това доведе до освобождаването на Харковска област и десния бряг на Херсонска област и то със сравнително малко кръвопролития.
Така че сега наличието на достатъчно количество ракети GLSDB в украинския арсенал също ще може да ни помогне да прогоним врага от практически цялата континентална Украйна. Това, разбира се, е добре, но неизбежно възниква логичен въпрос: защо да не дадохме ракетата GLSDB (дори не ATACMS) по-рано, поне преди половин година? В края на краищата това би направило още по-ефективно унищожаването на руските складове с боеприпаси, командни пунктове и бронирана техника на етапа на подготовка за деокупация на споменатите територии. За съжаление знаем отговора: западните съюзници се страхуваха да действат твърде грубо, за да не провокират ескалация на конфликта. За да не излезе извън регионалните рамки или, не дай Боже, да се превърне в ядрен сблъсък. Затова беше използвана добре познатата схема за „варене на жаба на бавен огън”.
В наши публикации многократно сме съобщавали, че сравнително наскоро западните партньори са били решени да реализират подобен план: украинските войници да превземат Херсон, след което настъпва относително въоръжено затишие, по време на което се водят интензивни преговори. Тяхното следствие трябва да бъде прилагането на известната от конфликта в Близкия изток схема „мир в замяна на територия“. Тоест Русия ще запази Донбас и Крим под свой контрол, но ще се оттегли от останалата украинска територия. Може би ще има пазарене дали демаркационната линия да се върне към ситуацията от 23 февруари 2022 година. Може би ще е необходимо да се пожертват целите Донецка и Луганска области или да се начертае нова линия, като се вземе предвид сегашното статукво в Донбас. В крайна сметка според резултатите от споразуменията ще бъде подписан третият „Минск“ (или по-скоро първият „Истанбул“).
Много може да се говори за това дали украинското общество би се съгласило на такова разхищение на нашата международно призната територия. Но няма нужда, тъй като, както вече стана ясно, Кремъл не се съгласи на нито един от описаните компромисни варианти. Очевидно Владимир Путин и неговата клика не са се отказали от надеждата да завладеят цяла Украйна или поне Киев.
И така, Кремъл отговори на Белия дом: „Не!“. „Не, значи не“, реагираха от другата страна на жицата и започнаха да действат, според новата стратегия. Т.e. САЩ и ключовите страни-членки на НАТО в крайна сметка решиха да работят за победата на Украйна. Да, подобни изявления от западни столици се чуха и преди, но те бяха по-скоро риторични конструкции, целящи да насърчат украинците и да се похвалят пред собствения си електорат. Сега това е реално работеща стратегия.
Кога Западът взе окончателното си решение? Предполагам, че началото на мисленето за „печелившата стратегия“ е поставено с посещението на президента на Украйна Володимир Зеленски в САЩ на 20 декември. И процесът на вземане на решение продължи около месец. Беше необходимо да се претеглят всички плюсове и минуси, да се проучат настроенията на електората, да се проведат преговори между съюзниците, да се определят реалните възможности за доставка на офанзивни оръжия на Украйна и т.н. Освен това очевидно реакцията на Москва беше предвидена. И, предполагам, беше решено да не се поддаваме на нейното изнудване и да плюем върху всички „червени линии“, така внимателно начертани от Путин.
Ето защо системата за противовъздушна отбрана Patriot беше първа, след това БМП Marder і Bradley, след това танкове. И сега ще имаме ракети с по-голям обсег, които ще достигнат брега на Азовско море, което Путин предизвикателно нарече „вътрешното море на Русия“. След това ще чакаме бойни самолети, въпреки че доскоро това се смяташе за нещо от сферата на ненаучната фантастика.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Ракети перемоги. Захід остаточно вирішив ігнорувати «червоні лінії» Путіна, Любко Петренко, Zahid,net
