Кой и защо бърза да завладее прокуратурата
Днес на първо четене в парламентарната правна комисия влезе и Механизма за разследване на Главния прокурор. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков и неговият заместник Емил Дечев предлагат при наличие на данни за престъпление Главният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от върховен съдия, избран на случаен принцип. И веднага възниква един въпрос. Работа ли е на едно служебно правителство, чиито представители са те, да се занимава със съдебната реформа, след като и КС се е произнесъл с тълкувателно решение 20/1992 г., в което магистратите са категорични, че неговият предмет е текущата управленска дейност и не може да инциира промени, които засягат в дълбочина характера на обществените отношения. А в случая става дума точно за това – засяга се принципа на функциониране на една от властите – съдебната, т.е. нейната независимост.
Неотдавна Венецианската комисия изпрати становището си по проекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, който бе изготвен в мандата на предишния правосъден министър Йорданова. Ще припомня, че в законопроекта се предвиждаше разследването на Главния прокурор да се осъществява от специално назначен съдия, който да изпълнява временно функциите на прокурор. В тази връзка, експертите към Съвета на Европа смятат, че точно тук липсва детайлност. По-важното е, че въпросните изменения са в колизия с конституционните норми и решения на българския Конституционен съд. В този контекст те са уязвими и ако бъдат приети в този вид, ще бъдат обявени за противоконституционни. Само напомням, че преди две години Конституционният съд вече се произнесе относно онази идея втори Главен прокурор да разследва първия, а вероятно трети – втория… Ако не бъркам – решение 7/2021 година. Становището на КС е, че всеки прокурор може да разследва Главния прокурор и за това не съществуват пречки.
На същото мнение е и шефът на националното следствие Борислав Сарафов. Днес по повод на промените той заяви, че всеки прокурор може да разследва главния. И той смята, че ако тези текстове бъдат приети, непременно ще бъдат дадени на Конституционния съд, защото са противоконституционни. И той е за контрол на всеки в прокуратурата, но няма как да има текстове за саморазправа и да се действа в условия на хипотеза, че всеки Главен прокурор е престъпник и спрямо него трябва да се упражнява натиск. Сарафов е категоричен, че главен прокурор да се разследва от посочен от Министъра на правосъдието разследващ полицай е акт на репресия. Присъединявам се и ще съм още по-конкретна – посегателство е върху независимата съдебна власт, защото полицаите са част от изпълнителната власт, но се посяга и на принципа за разделение на властите. Чиста проба за налагащато се твърдение, че тези промени имат една цел – да превърнат прокуратурата в инструмент на изпълнителната власт. А знаем към кое време ни връща подобна „реформа”. Прав е Сарафов, че „този законопроект страда от много пороци”.
Във връзка с предложението съдия да разследва Главния прокурор, в днешно интервю пред сайта Епицентър, бившият конституционен съдия Георги Марков казва: ”Работата на българските съдии по Конституция е да правораздават и решават правни спорове. Съдът е юрисдикция, а не разследващ орган. Фигурата на разследващ върховен съдия може да се появи само чрез промяна на Конституцията. И то само от Велико народно събрание. Така е според решение 3/2003 г. на Конституционния съд. Няма как с обикновен закон върховен съдия да разследва Главен прокурор.” И продължава:”Всичко това, приведено към настоящата ситуация у нас, показва единствено, че съдебна реформа, без участието на т.н. „системни партии“ – ГЕРБ, ДПС, а и БСП, не е възможно, тъй като се изисква изменение на основния закон.”
Какво още беше казано в становището на Венецианската комисия? „Венецианската комисия е на мнение, че целта за подобряване на отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само с промяна на правилата за наказателно разследване…. българският законодател ще се изправи пред трудността да намери равновесие между две задачи – да приведе българското право в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, тълкувана от Европейски съд по правата на човека, както и да спазва ограниченията по българската Конституция, както е тълкувана от Конституционния съд“. По-ясно и по-категорично не може да бъде изразено. Затова моята препратка е към казаното по-горе от бившия конституционен съдия – как може да бъдат преодоляни ограниченията на основния закон. Само с Велико народно събрание, а условията за неговото свикване са известни.
Няма как да пропусна онази част от становището на Венецианската комисия, където акцетът е върху приемането на нормативна база за засилване на контрола над главния прокурор, така че да се неутрализира всяка възможност за политически и какъвто и да е друг нелегитимен натиск над висшия магистрат. Препоръчва се механизъм за отсяване и недопускане за разглеждане на явно неоснователни жалби срещу главния прокурор. А по време на обсъждането в Комисята по правни въпроси излезе наяве факта, че за стартирането на наказателно производство срещу Главния прокурор ще е достатъчна даже само една жалба. Говори се и за фигура от ВКС, която единствено ще играе ролята на филтър и ще взема подобно решение. Парадоксът е в съществуването и на някакви разследващи органи, извън съдебната система – разследващи полицаи от МВР и разследващи митниците.
И забележете, становището на Венецианската комисия решително се обявява срещу опитите темата за реформа на прокуратурата да се монополизира от определени политически и лобистки кръгове у нас. На всички е известно, че такива субекти съществуват. Има една партия (ДБ), която изцяло идентифицира присъствието си в политическия живот с предсрочното освобождаване на Главния прокурор. Известно е също, че включването на приемането на законопроект за контрол на Главния прокурор в Плана за възстановяване е целенасочено и в контекста на търсенето на всяка възможност за натиск върху Главния прокурор. Задействан е и наратива на Радев как е уредил приемането ни в Шенген до края на годината и посочва като едно от условията – приемането на въпросния законопроект.
На всички вече е ясно, че тези „реформи” имат една крайна цел – да бъде изчегъртан единственият засега устойчив и здрав елемент в правовата държава (ако все още сме такава). Превземането й е следващата стъпка към отнемане на нейната независимост и това ще е краят на българската демокрация. А за да бъде тя защитена не е необходима храброст, а само системно отстояване на принципите, върху които съществува конструкцията на нейното съществуване. А когато става въпрос за демокрация и за правова държава, няма място за компромиси. Защото цялата тази атмосфера на бързане говори само за едно – някой има интерес в условията на дълбока политическа криза и по време на служебно правителство да прокара законопроект за извънреден контрол на Главния прокурор. А може би някой иска да използва приемането на тези противоконституционни промени за отчитане на предизборен успех и за разгръщане на предизборната си кампания на гърба на Главния прокурор? Видно обаче от становището на Венецианската комисия и предвид публично изразени мнения на експерти по конституционно право, предложените в този вид промени за контрол и разследване на Главния прокурор, са не само противоконституционни, но и противоречат на предишни решения на Конституционния съд. Затова аз избирам за последно изречение в моята публикация – никой не може да е над закона, но и никой не може да е над Конституцията.
До когото е стигнало, стигнало… Който разбрал, разбрал
Р.Р. Може да прочетете и други мои публикации по темата за българската прокуратура и за Главния прокурор.
