Цинично е настоящия пРезидент, който четири години не успя да прочете настоящата конституция и я погазва системно, да има амбицията да предлага нов основен закон. Защото той се показа като негоден да изпълнява функциите на президент и да реализира задълженията и правомощията си на обединител на нацията. Неговата биография като държавен глава приключи още в деня на полагане на клетва в Народното събрание. Принципът Divide et impera, Разделяй и владей, изцяло измести чл. 91 (2) и вместо олицетворяващ единството на нацията, той се окичи с определението “разединител”.
През тези четири години президентската институция бе унищожена в конституционния й замъсъл и се превърна в партийно-политически център за разделение на нацията, за подкопаване устоите на демокрацията и за рушене на институциите в правовата държава. Обвързаностите със старите служби на комунистическата ДС прозират в пренаселването на президентството с кадри, които са публично известни с агентурното си минало, с връзките си с мутренски кръгове или принадлежат към комунистическото статукво на тоталитарната държава. Институцията се превърна в символ на застоя и на подклаждане на омраза между бъларските граждани. А легитимирайки се като аватар на настоящия т.н. “протест”, пРезидентът демонстрира връзки и не крие зависимости от мутренско-олигархичните среди, вербално призовавайки ги срещу конституционния ред и мобилизирайки ги за сваляне на законното правителство.
Предвид днешното му изявление при откриването на учебната година във Военна академия, че управлението е “провалено”, а властта е “символ на корупцията и застоя“, то е още една добавена илюстрация към безпринципното му словоблудство. За пореден път той си позволи и да се намеси в независимата законодателна власт в парламентарната република, призовавайки депутатите да не гласуват за евентуален експертен кабинет и така да повлияе пряко на избора и съвестта на депутатите, които са изразители и носители на волята на суверена. Защото право на оценка за управлението имат само избирателите и те го доказват по време на избори. На избори българските граждани казват кой да ги управлява, а не тълпата и пРезидента. Фактът, че той не успява да реализира конституционното съдържение да е президент в парламентарна република, определя по-нататъшното му оставане на тази най-висша позиция в държавата като цинична провокация към демокрацията, парламентаризма и към върховенството на Конституцията, която той продължава да нарушава с публичното си говорене.
