ЧЕТЕНЕТО С РАЗБИРАНЕ И „ЧЕРНАТА КУТИЯ”

черната кутия
Време за четене: 5 минути

Вече посветих няколко публикации на четенето с разбиране. И днешната тема има връзка с това умение. Идеята ми е да научите какво има предвид професор Едуард де Боно – автор на латералното мислене, когато говори за “черната кутия”, както и каква връзка бих могла аз да потърся между нея и умението четене с разбиране. Защото без съмнение, за мен „Системата за латерално мислене” е повече от истинско богатство. Тя е неизчерпаем кладенец, източник на методи и възможности да опознаваме и да развиваме нашия ум. За целта не е нужно да сте учили философия и психология, защото тази система е като селския път, по който ако тръгнеш, винаги ще те отведе там, накъдето си тръгнал и няма да позволи да се изгубиш. Всичко в тази система е обяснено достъпно, защото водещ принцип е “Опростявайте”! Иначе няма как това познание да достигне до другите. Този подход е в основата и на всяко практическо мислене. Не онова, академичното, след което в главата на ученика не остава нищо! Затова почти дведесет години популяризирам Системата за латерално мислене и търся в нея решения за проблемите в българското училищно образование.

Това, което трябва да знаем и да запомним е, че няма четене с разбиране без мислене. Професор Де Боно използва понятието “черна кутия”, за да обясни, че когато мислим с идеи и ги използваме успешно, не е необходимо да знаем в подробности какво се случва “вътре” в нашия ум. Подробностите може да ги оставим на специалистите в областта на физиологията на мисленето. За нас е достатъчно да знаем онова, което професор Де Боно казва и което има практическа стойност за професионалните ни усилия да научим ученика да мисли. Всъщност става дума за неговото разбиране, че опознаването на света около нас включва три основни процеса: инстинкт, учене и разбиране. Той обяснява инстинкта като реакция на организма. Например, малкото бебе отваря уста, когато майка му приближи към него пълната лъжичка. Ученето е непосредствено и опосредствено трупане на знания. Непосредствено е, ако като дете сте опитали люта чушка, впоследствие вече знаете, че тя е люта. Докато опосредственото е чрез книгите, ТВ, филмите, училището… A какво е разбирането? Разбирането е процес на придвижване от непознатото към познатото – един процес, който е възможен само чрез мислене. Друг начин няма!

Професор Де Боно говори за пет нива на разбиране, които са описани в книгата му “Практическо мислене” (С., Кибеа,1999.) А те са: Просто описание, Словесна каша (лишени от смисъл думи), Наименуване, Начин на действие, Пълни подробности. Авторът твърди, че те са приложими навсякъде. Аз искам да обясня нещо много елементарно – всеки ученик, както и всеки човек, вижда и преценява онова, което неговите потенциални възможности могат да му осигурят. И най-важното е, че всеки формира гледна точка, предопределена от неговата база данни, от неговия опит и от неговата базова ценностна култура. Затова по-долу ще се опитам да онагледя петте нива на разбиране и ще го направя с мой пример, който може да ви се стори твърде елементарен.

Един баща решава да зарадва тригодишния си син с малка количка-играчка, която извършва движение след неколкократно засилване. Показва подаръка на своя син и прави демонстрация. В стаята освен бащата, са и майката, дядото и бабата. Количката тръгва по пода и докато се чуват радостните възгласи на детето, тя внвзапно спира.

Ниво – 1 ДЕТЕТО: А, спря! (т.н. просто описание)

Ниво – 2 ДЯДОТО: Вътре нещо се повреди. (вече се посочва конкретна причина)

Ниво – 3 БАБАТА: Забравили сте да сложите батерията. (наименува се точно причината)

Ниво – 4 МАЙКАТА: Батерията е била стара и изтощена. (показва как видимото е резултат на невидими причини)

Ниво – 5 БАЩАТА: Количката не е с батерия. Вижте това зъбчато колелце, което е част от устройство, към което са прикрепени колелата. Заради триенето, което се получава, в един момент количката спира.(описва точно механизма и отделни детайли от него, както и действието на придвижването)

Този пример в достатъчна степен илюстрира петте нива на разбиране, които аз мога спокойно да съотнеса към четенето с разбиране. Защото след този пример трябва да ни е станало ясно, че всеки човек може да разбере по различен начин едно и също нещо, да пропусне различни неща, да прецени за важни различни детайли и т.н. Затова винаги казвам, че от учителя се изисква да стимулира изразяване на лична гледна точка. Изборът на ученика да интерпретира една тема точно от този или от друг ъгъл трябва да се приема като индикация не само за нивото на притежаващото познание, а и да се оценява като умение да се мисли аналитично и концептуално. Дори на доказването на погрешна теза трябва да се гледа пак по този начин. Не е задължително неговото мнение, неговата ценностна проекция да съвпада с мнението на останалите ученици или с това на учителя. Напротив, добрият учител ще види в това възможност да маневрира и да провокира дискусия. Оценявайте тези нагласи на ума и ги развивайте у вашите ученици! Професионално се опитайте даже да преобърнете негативизма на днешните млади хора в посока, която да развие критическото им мислене, така че да осъзнаят неговия смисъл – промяната с идеи, а не черногледство.

Когато преди години развивах темата за този урок в Часа по мислене за ученици, държах да им обърна внимание на спецификата – всеки “вижда” различни неща и преценява различни неща за важни. Ето защо техните есета или интерпретативни съчинения по определена тема, възложена им от учителя, ще са толкова различни – по различния прочит на заглавието, по преценката за важните акценти, по детайлите, а при някои може да се е стигнало и до отклонение от темата. Този резултат може да се обясни единствено с това, че всеки е разбрал по различен начин зададената тема или дадения текст, а подходът му съответства на неговите ценностни разбирания и на уменията му да преценява. В случая, ако ученикът е обучен, познава и знае как да прилага т.н. седем основни инструмента за мислене (ОВФ, АВИ, ГТД, СиР, ПМИ, НЗЦ и ВИП) или метода на Шестте мислещи шапки, за него те ще са онези правилни “копчета”, които ще може да натисне и така да задейства „черната кутия”. Но това ще означава, че той притежава умения за мислене и знае как да управлява ума си.

Какво се случва в края на всеки процес на разбиране? Резултатът е, че ние всеки път увеличаваме обема на информацията, която притежаваме и с която ще можем да разполагаме в бъдеще. Казано на съвременен технологичен език – оптимизираме нашата база данни, трупаме опит и се превръщаме в личности, чиято крива на коефициента ни на полезно действие бележи възход – все по-нагоре. И това не е процес, оставен на самотек, а процес, управляван от самите нас. Това е едно предимство, позволяващо ни да реагираме и да се справяме в различни ситуации. Такава ситуация е четенето с разбиране, защото всеки път в процеса на четене ни се налага да издирваме факти и твърдения, наименуване или обяснение на процес, да търсим невидими причини за описани събития и факти, да идентифицираме детайли и да назоваваме характеристики. В този контекст са и най- често формулираните въпроси, включени в тестовете за диагностика на умението за четене с разбиране.

Ще обобщя казаното до тук в пет извода. Формулирала съм ги така, че да отразяват синтезирано концепцията на публикацията:

– разбирането е превръщане на непознатото в познато

– съществуват пет нива на разбиране – Просто описание, Словесна каша, Наименуване, Начин на действие, Пълни подробности

– нивата на разбиране са в основата и на четенето с разбиране

– всеки може да разбере по различен начин един и същи факт, една и съща ситуация, един и същи текст, една и съща тема

– за да реализираме умението четене с разбиране, е необходимо да владеем умения за мислене.

Последният извод е особено важен, зящото няма как разбирането да се случи без умения за мислене. А според професор Едуард де Боно, всеки може да бъде обучен, така както се придобива всяко друго умение.

error: Свържете се с автора за разрешение!!