Вчерашното интервю с Радев по БТВ, както и предишното, и по-предишното, са архетип на казаното от Екхарт Толе – духовен учител и автор на няколко книги за идентичността и егото, което според него винаги търси внимание: ”Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен!” Някои от симптомите на егото са разказ за „мен и моята история“, оплакването, чувството на обида, гняв, вечно недоволство и атака срещу другите, към които съдбата се е отнесла по-справедливо. Това общо взето са и нюансите в самозащитата на Аза на личността. Но в тази самозащита е и главното ограничение при мисленето на всеки човек и на което се дължат всички практически грешки в мисловния му процес. Грешки, които са недопустими за държавен глава. Иначе всяко подобно публично поведение се оценява като реактивно, защото се ръководи от егото. Има един голям проблем в мисленето на такива представители на държавата и на властта, че те остават докрай ограничени в затвора на собствения си опит и това доказва тяхната безполезност. А с времето те винаги се превръщат в бреме за всяка държавност. Когато си президент, премиер, политик и т.н., трябва да си наясно, че оттук-нататък твоята роля е ясно дефинирана и прилагаш правилата на “играта”. Иначе много скоро те изхвърлят от обществения фокус или ставаш постоянен прицел за негативно коментиране.
Въпросите в интервюто бяха формулирани така, че да следват една линия на самозащита и отговор на вече формирано за него обществено мнение. Общата цел, която без никакво съмнение се преследваше, бе “изпирането” на президентския имидж. А замисълът това да се случи е като самият Радев с помощта на интервюиращия да разкаже чрез отговорите на нарочно композирани въпроси, колко кристално чист е образа му на президент, същевременно да го противопостави на премиера Борисов, представен като антипод и не на последно място – да направи внушения, че държавата, правителството и щаба водят неуспешна битка с коронавируса. Причината е засвидетелстваното голямо доверие между държава и граждани, което очевидно го плаши, тъй като смъква от рейтинга му. Надяваше се по този начин да успее да разколебае това доверие, като ни позанимае със себе си и така да елиминира това усещане на народа за нищоправенето, генерирано от тази институция.
Как го направи? Както винаги – с повторение на думи и клишета, разминаващи се с действителните възприятия на хората. Едва ли в друго публично говорене ще се сблъскате с толкова противоречия в изразяването и в твърденията. Но такива хора като него паразитират върху дезинформацията, внушенията и опорните точки. Между другото, за да не позволите да бъдете подвеждани, бих ви посъветвала да следите правителствения информационен портал зa COVID-19, където можете да видите отразени всички мерки и действия на правителството и на щаба от началото на кризата, и който се актуализира всеки ден. Защото за “онези” хора, към които принадлежи и президентът, дезинформацията е живата клетка, която ги изхранва в буквалния и в преносния смисъл. Не е трудно да ги разпознаете по техните усилия да повдигнат глава над повърхността на блатото, в което самите те са затънали. И затова избират да играят хейтъри.
Едва ли преди тридесет години авторите на днешната българска конституция са допускали, че някой ден позицията на държавен глава може да се заеме от хейтър, от когото не можем да очакваме да представлява единството на нацията. Затова намирам за напълно безуспешен и опита на Радев да внесе нов „щрих“ в поредните му “откровения” за правителството – уж там нещо се върши, ама….Я, да си дойда пак на думата и да “изплюя камъчето”! Между другото, през досегашния си мандат той определено наложи образa на амбулантен търговец, който току изскочи от някое кьоше – винаги, когато е засегнато егото му или трябва да “поработи” за рейтинг, бълвайки в речитатив злъч към правителството.
Това интервю е поредния смешен опит на президента да разкаже на гражданите за себе си, като се опита да отбие всички атаки на преобладаваща част от българите! Но гарантирам ви, че резултатът е нула, защото интервюто няма как да постигне целта си. А причината е много елементарна – човешкият мозък е “машина за възприятия” и напоследът не може да се разчита с дезинформация да се въздейства или да се привлича електорална подкрепа. Многообразието от канали за информация е ресурс за избор на гледна точка и за формиране на лично мнение. А политиките и действията на държавата са предмет на широка и много активна информационна кампания. Нещо повече, те засягат всички слоеве, а политиките достигат до всеки българин чрез различни инструменти и механизми.
Ако има нещо ново, което българите да са разбрали в този президентски мандат, то ще да е какво означава политическо и държавническо невежество и колко опасни могат да бъдат неговите поражения върху народната памет. Но също и как заради преодоляване на комплекси, породени от подобно невежество, говоренето срещу правителството се превръща в абсолютен лайтмотив. Тази комплексарщина се отразява на езика, който е инструмент на мисълта и без него няма разсъждения и познание. Езикът на Радев е кух и мъртъв – изпълнен с повтарящи се клишета, с команди от военния устав и с други индикатори на непрофесионално владеене на публичната комуникация. Eдин държавник или политик трябва да познава всички формални и ясно дефинирани канали за комуникация с обществото. Този път интервюто отново бе използвано за нещо недопустимо за професионалния политик и държавник, който обяснява и разказва какво бил свършил или предложил. Усещането беше, а и той директно си го каза – правителството, а даже и светът следвали “неговите стъпки”!? Горката Елизабет II! Дали ще се намери някой да й предаде, че българският президент я бил изпреварил с казаното от нея в обръщениете й към британците, а и то било по смисъл същото с неговото! О, свещена простота!
Радев е от онези, които се вдъхновяват от очакването да намерят “гостоприемник”, в който да се заселят. Затова продължават да задръстват ефира със спам – едни и същи опорни точки. Само че те не знаят, че на фона на днешната ситуация действията им са на политически мародери, които използват здравословната криза, за да подронват авторитета на демократичната държава и доверието към нейните институции. Днес те са готови да вървят по трупове, но да се доберат до властта. При Радев, който по конституция не представлява власт и е с представителни фунции, както и не може да демонстрира поведение на политически опозиционер, апетитът му да посяга към изпълнителната власт е грубо маскиран в оправданието за “баланс” и затова критикувал правителството. Там е работата, че това не е обоснована критика, а игра на опозиция чрез дезинформиране и внушения, насочени срещу правителството. A май най-добре ще е, както каза вицепремиерът Дончев:” Нека всеки да си гледа работата!” Чудя се защо в интервюто нямаше въпрос: ”Г-н Презедент, а колко заседания на КСНС сте свикали до този момент, след като по конституция те трябва да са най-малко три на година?” Между другото, не очаквайте от човек, който не владее безпристрастността, обслужва единствено егото си и следва политическите интереси на БСП, да се държи държавнически и да взема верни решения…