Днес всички говорят за предизборната среща на българския президент със Сабрутев – кандидат на БСП за кмет на Смолян. По същество означава, че той директно се е включил в предизборната кампания на БСП. В редица публикации се сезира чл. 92(1), който гласи „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Други цитират Избирателния кодекс – Раздел III, Предизборна агитация, Чл. 133 (5) “Лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации не могат да провеждат предизборна агитация на работните си места.” Няма съмнение, че президентът е бил на работа по това време, но е очевадно, че посещението на 101-ви алпийски полк от Сухопътните войски е само формален повод, а целта е предизборния президентски жест.
Почти всичките коментари са около това докога българският президент ще продължава да нарушава въпросния конституционен текст. Някои може да опонират и да кажат, че всичко е наред, защото основният закон на България не е предвидил допълнителни разяснения, относно какво включва и какво не допуска понятието “единство”. Естествено е това да поражда спекулативни тълкувания, а защо не и позоваване на принципа „Разрешено е всичко, което не е изрично забранено” и м„Забранено е всичко, което не е изрично разрешено”. И ако по отношение на гражданите е в сила първият принцип, според мен, за президента важи втория принцип, т.е. разрешено е всичко, което изрично му е позволено.
В началото на тази година публикувах в моя сайт статията “Кой спекулира днес”, а поводът беше изказване на Атанас Семов – конституционен съдия от квотата на президента. Тогава той си позволи да каже, че фразата „олицетворява единството на нацията” не означавала обединител”, а се влагал друг контекст. Тогава на мен ми се наложи да се позова на моите езикови познания, като потърсих семантичната близост между фразата “олицетворява единството на нацията” и думата “обединител”. Няма съмнение, че общото е в еднаквата им номинационна функция, т.е. назовават и се отнасят към едно и също понятие. Това понятие е “свързаност” и всичките му синонимни значения – сплотеност, сговор, съгласие, общност…
Няма да ви хвърлям в дълбокото на лексикологията и да ви занимавам със същността на синонимните връзки. Ще избера един по-лесен подход, тръгвайки от семантичното значение на двете думи “единство” и “обединение”. Защо “обединение”? Защото “обединение” и “обединител” имат един и същ корен и принадлежат към едно и също семантично гнездо. Като синоними на понятието “обединение” ще посоча – сплотяване, групиране, сговор, сцепление, сливане. И сега – внимание! Като синоними на думата “единство” ви предлагам – цялостност, целокупност, интегралност, свързаност, сплотеност, дружност, сговор, задружност, съгласие, общност, солидарност, неделимост, монолитност. Сами разбирате, че и в двата случая става дума за създаване на единство и за събиране в едно цяло. Неоспоримо в лексикално отношение е заключението, че всички тези значения спокойно можем да съотнесем и към двете понятия – “единство” и “обединение”. Няма пречки те да бъдат причислени към едно и също семантично поле. А това означава, че тях ги обединява общото значение, понятийното и функционално сходство.
В заключение искам да ви кажа, че моите правни познания ми напомнят за най-важното изискване към всеки законов текст – той да не допуска двусмислено тълкувание. Въпросната Четвърта глава от българската конституция не дава никакви основания за каквото й да е спекулиране със смисловата натовареност на фразата “олицетворява единството на нацията”. Както няма и причини за противоречие между нея и понятието “обединител”. Не може да има съмнение – според конституцията българският президент олицетворява единството на нацията и е призван да я сплотява, да я обединява около национални каузи, да укрепва нейната монолитност, да стимулира съгласие и свързаност в позитивните й усилия, да е гарант за нейната цялостност. И тъй като е важно, ще повторя – тълкувателното значение на “единство” е цялостност, целокупност, свързаност, сплотеност, сговор, неделимост, монолитност, съгласие. Без познание за тези „тухлички” е невъзможно да се следва онова публично поведение на обединител, което предвижда конституцията и което очаква от българския президент всеки гражданин. Иначе, ако ме питате, несъблюдаването на чл. 92(1) си е ерозия на института президент и на самия демократичен процес. Нали не мислите, че единство се гради чрез разединяване и противопоставяне на отделните обществени слоеве?
