В цитираното интервю, на въпрос за “сблъсък между двама генерали” (визират се Борисов и Радев), Методиев отговаря: ”Моята прогноза е, че при този сблъсък единият от двамата трябва да падне…. Това е сблъсък на различни визии за развитието на обществото. Според мен това е цивилизационен сблъсък…. За мен Радев е в по-добрата позиция от гледна точка на перспективи пред обществото и пред неговия дневен ред като политик.” Че има сблъсък – има, че е цивилизационен – вярно е! Само че се нуждаем от уточнение. Какъв е цивилизационния избор на сегашния президент? Днес България е демократична държава и е част от евроатлантическото семейство. Вие колко пъти сте чули той да споменава думи с корен “демоc” – демокрация, демократичен…или пък да говори за демократични или евроатлантически ценности по начин, който да е мотивиращ за нацията ни…Какъв цивилизационнен избор, когато цял народ видя как Гундяев го назидава и унижава държавата ни в негово лице! Какъв цивилизационен избор, когато пред стотици ТВ-камери, Путин си позволи да му каже с присмехулна усмивка, че е никой, и нямаше никакво значение след това, че му бе отговорено на английски език…
И сякаш за похлупак, тези дни стана ясно, че във втора глава на доклад на авторитетната американска фондация „Джеймстаун” е отделен специален пасаж за българския президент Румен Радев, в който пише: „Руските корени проникват все по-дълбоко в постсъветския свят, отколкото Западът осъзнава. Настоящият български президент е очевидно потвърждение за това. Доскоро той беше открит привърженик на НАТО като началник на ВВС; но след избирането му за президент стана ясно, че той винаги е бил твърд привърженик на Русия. Никой, дори в собствената му държава, не знаеше и не подозираше, че ще се изметне”(цитатът е по медийни публикации). В тази връзка ще направя едно уточнение – ние, които не гласувахме за него не просто го подозирахме, а го знаехме. Към онзи момент имаше достатъчно натрупани факти, а предизборната му кампания – “картинки от старите ленти”, ми напомняше времето на “нямото кино”.
Що се отнася до цивилизационния избор на Борисов, знаем го– евроатлантически, заради което партията му от десет години не спира да печели избори. Няма друго управление в годините на Прехода, за което каузата да са гражданите, техните доходи и професионалното управление, политики на инвестиции в икономика и в човешки ресурси, социални политики и образование за бъдещето, борба с корупцията и изсветляване на икономиката и доходите, реформиране на съдебната система и нарастващо доверие към нея, ресурсно и материално-техническо обезпечававане на здравеопазването, стабилност на банковата, на пенсионната и на социалната система, променено отношение към екологията и прокарването на политики, свързани с нея… Доказателство за резултативност е изпълнението на макроикономическите показатели. Колкото до онова клише за “най-бедната държава”, то отдавна се възприема като аксесоар на популизма. Защо ли? Защото като го казваш, трябва да обясниш и причините, но и да не отминаваш какви са действителните измерения на тази “бедност”.
Сегашният български президент стартира мандата с политически грешки и продължава да ги прави, като остава капсулиран във времето на своя старт. Нормалното е човек в тази роля да претърпи трансформация, съзнателно овладявайки този процес на лидиране и на неутралност. Колкото до продължаващия висок рейтинг, той отдавна не върши работа. Възприема се като външна обвивка, под която вероятно е скрита професионална несигурност, дефицит на лични убеждения и на собствена позиция. Не е нормално да си мислиш или да приемаш за правилна ролята на постоянен критикар на управляващите, защото те са политически опонент на партията, към която принадлежиш. Ето едно основание да се твърди, че българският президент е непродуктивен – както за настоящето, така и за бъдещето.
Имайки предвид споменатато интервю, уважавам различното мнение, но бързо забелязвам дали някой се е поддал на изкушението на чувствата и губи терена за чистото и обективно мислене, защото трябва да изпълни нечия политическа поръчка в защита на нечий публичен образ. Но ако някой в някакво интервю, държи на експертността, не би трябвало да се разконцетрира от онова, което всички виждат. Затова ви оставям сами да прецените кой днес е в „по-добрата позиция от гледна точка на перспективи пред обществото и пред неговия дневен ред като политик” – Радев или Борисов, както и на кого принадлежи настящето и бъдещето, защото според Методиев то е на президента. Мислете, и не правете грешки, ако не искате някой ден отново да ви се наложи да ги поправяте.
Аз написах тази статия, защото при демокрацията свободната мисъл е гражданско право. Всеки може да изрази една или друга позиция в полза на обществените интереси. Моята бе предизвикана от това, че не желая българският президент (който и да е той) – настоящ и бъдещ, да се еманципира от чл. 92 (1) на българската конституция, която и той като български гражданин е длъжен да спазва.