За да бъдат спасени украински животи, е необходимо да се използва максимално антипутинския потенциал в самата Русия
Василь Расевич, Zahid.net
Още веднъж трябва да кажем, че украинското общество е общество на радикални максималисти. Изглежда, че е по някаква причина, според която почти всички велики дела трябва да бъдат реализирани от нулата и в един вид пуритански вакуум. Украинците не се нуждаят от съюзници, не позволяват използването на чужди ресурси или помощ. Победата трябва да бъде изключителна, и само тяхна. Или съюзниците трябва да бъдат изцяло отдадени на „украинската кауза“, а помощта трябва да бъде голяма и да им бъде предоставена незабавно. По-точно, това трябва да е победа на самата политическа среда, към която принадлежи носителят на подобни идеи. Тогава победата ще бъде още по-сладка, защото автоматично ще даде на победителя правото да накаже всички губещи и тези, които са имали различно мнение.
Всъщност подобно поведение не е характерно само за украинците. Колкото и да е странно, за тази позиция има много препратки към времето на английската революция от XVII век с опитите за изграждане на „Нов Йерусалим“, на „чиста“ територия и към съветските строители на комунизма. Към този списък от прилики трябва да се добавят идеите на украинските радикални националисти за националната революция и методите за изграждане на независима украинска съборна държава. Във всички случаи имаме работа с религиозно съзнание, тясно преплетено с политическа дейност. Това са идеологически доктрини, издигнати в ранг на религиозно учение. Със своите „святи“, свещени текстове, с високата непостижима цел и с техните пророци и свещеници.
И ако идеите и целите са абстрактни, тогава духовното в подобни политически култове е съвсем реално. И именно, неговите представители си отреждат ролята да са морален и етичен стандарт, по който обществото трябва да се развива. Те са тези, които определят и артикулират кое е правилно и от какво се нуждаят хората. Ако по време на Британската революция мнозина наистина бяха убедени, че чистотата на поведението и справедливостта на намеренията могат да изградят един вид рай на земята, който даде тласък на развитието на Северна Америка, то сега опита да бъде защитена Украйна и да бъде тя издигната до успешно състояние чрез изолирането й, е опасна утопия. Всички революции, целящи изграждането на рай на земята, въпреки че имаха огромно модернизиращо въздействие върху обществото, винаги са били придружени от масово насилие и реки от кръв. Почти винаги всичко водеше до насаждането на „единствено правилната” идеология, „единствено правилния” път и завършваше с възникването на тоталитарна секта.
Но вече виждаме видими разлики между историческите пуритани и украинците. Например английските пуритани са били преди всичко взискателни към себе си. Те са се опитвали да живеят аскетично. Само онези, които според тях са тръгнали по неморален и грешен път, са били обезглавявани. Желанието им да се изолират всъщност даде тласък за изграждането на „нов свят“. Украинските пуристи** са не по-малко взискателни към всички около себе си, но не и към себе си. Ето защо най-често можете да видите как те обрисуват картината на едно идеалистично, правилно бъдеще, но при пълна липса на визия и изчисления, които да осигурят нейното изпълнение. Най-лошото в тази ситуация е, че подобна идеалистична картина в съзнанието на много хора се превръща в реалност. Последиците от това са най-фатални, когато става въпрос за намиране на съюзници. Тактически, ситуационни и постоянни. Абсолютната убеденост в нечия правота и справедливост може да направи човека неадекватен. Защото в неговите фантазии и идеи тази справедливост вече е спечелена и си е дала изключителното право да наказва всички, които според нея са виновни.
Дори сега, когато Украйна оцелява и получава силна международна помощ, ситуацията все още е изключително заплашителна. Украйна има критична нужда от международна помощ: военна, дипломатическа, финансова, ресурсна и икономическа. Отношението към потенциални съюзници – не само щатски, а и на принципа: все пак трябва да ви проверяваме според нашия вадемекум*** – е измамно и погрешно. Защото такъв „правилник“ с разписани истини и критерии може да бъде чисто партиен. А това, което е добро и правилно за Петро Порошенко, може да се окаже обичайният спасителен пояс за кланово-олигархичната система.
Подразбира се? Факт е, че фронтът на войната на двете системи сега минава през Украйна. Войни на два модела: феодално-клептократичен и, условно казано, капиталистическо-демократичен. И двете системи съжителстваха добре, благодарение на едно цинично изобретение – истинската политика. Това е, когато една система покварява и корозира друга, а прикритието беше неморалният прагматизъм и пълната всепозволеност. Първата системна група се характеризира с авторитаризъм и унищожаване на демокрацията и демокрацията чрез подбуждане на безграничен популизъм. От друга страна, все по-очевидно става всемогъществото на международните корпорации и междуправителствени структури, които на практика лишават гласа на цели национални държави и малки нации. Международната бюрокрация нараства, а институциите, които трябваше да гарантират сигурността и върховенството на закона, се превръщат в симуланти, които само имитират тяхната функция.
Не можеше да продължи толкова дълго. Путин отбеляза, че дрейфът**** на Украйна в посока западната система не може да бъде спрян. Че подкрепата му – олигарсите, са на път да бъдат сведени до ранга на големия бизнес, или напълно да загубят сила. Това, което е изпробваната система в Русия, когато на всеки олигарх бяха назначени конкретни политически сили, политици и висши държавни служители, започва да се проваля в Украйна. Това стана известно, когато повечето от предишните политически елити, които бяха „хранени“ от олигарсите, не дойдоха на власт заради демократичните избори. Ясно е, че и този път имаше „купени“ натискания на бутони в парламента. Такива бяха открити и във фракцията „Слуга на народа“. Но Арсений Яценюк и неговият екип, Олег Тяхнибок и неговата група следреволюционни грабители, бяха извън влияние. Заради войната много откровени проруски политици от Опозиционния блок и ОПЗЗ не влязоха във Върховната Рада.
Намаля и представителството на главния експлоататор на патриотичната карта Петро Порошенко. Като цяло Порошенко изигра най-значимата роля за запазването на кланово-олигархичната система в Украйна. В унищожаването на потенциала на Революцията на достойнството. Той не допусна радикални реформи в страната, защото тяхното провеждане първо щеше да го изхвърли в маргинала. Именно Порошенко, който може би не е напълно наясно, беше надеждата и подкрепата за Путин. Той въведе Украйна в цикъла на Минските споразумения. Порошенко плати за интересите на Украйна, като се пазари с Путин за отлагането на всякаква инвазия на Русия в Украйна. Когато тежестта и значението на Порошенко в Украйна бяха критично намалени и олигарсите бяха заплашени от деолигархизация, Путин нямаше друг избор, освен да започне пълномащабна война. Известно е също, че друг фактор, който подтикна Путин към целенасочена агресия, е непримиримостта и безкомпромисността на Зеленски. Освен това Зеленски не беше под натиск нито от Русия, нито от Запада. Тоест, ако нещата бяха оставени, руската феодално-клептократична система в Украйна беше застрашена от постепенен крах.
За щастие плановете и изчисленията на Путин не се сбъднаха. Планът за блицкриг се провали. За известно време всички се криеха, включително някои западни лидери и олигарсите – съмишленици на Путин. Вероятно с надеждата, че отбраната на Украйна няма да продължи дълго. Скоро някои от тях се присъединиха отново към борбата за оцеляване и започнаха бурна дейност. Вредността от подобни дейности е невъобразима. Първо, узурпираното право да се говори от името на опозицията, което те всъщност не са, може да подведе голям брой честни патриоти. И въпреки факта, че тази среда няма нищо общо с опозицията. Те критикуват украинското ръководство на принципа „всичко е наред“. Критикуват без да имат план за действие. Второ, да се преструват на патриоти, а всъщност да са в услуга на олигарсите, разрушава патриотичното поле и дезориентира хората относно идентичността на същността на руската и украинската системи. И трето, за украинците е приятно, че западната система от ценности в тази война се противопоставя не само на режима на Путин, но и на неговите метастази в Украйна. И това е може би най-трудният и болезнен момент за тях – да осъзнаят, че техните идоли може да се окажат съюзници на Путин.
Ето защо, без да осъзнавате, че кланово-олигархичната система в Украйна е сиамският близнак на руското чудовище, не насочвайте всички усилия към борбата с врага. Нека разпознаем и привлечем колкото се може повече съюзници. И най-важното – не използвайте вътрешния потенциал на руското чудовище.
Забелязали ли сте как кремълските пропагандисти и информационните рупори на украински олигарси веднага започнаха да реагират на опитите на Ходорковски, Фридман и други богати руснаци да предоставят ресурсите си в подкрепа на Украйна? „Компрометиращите“ думи на Навални или Ходорковски, извадени от контекста, веднага се появиха в украинския сегмент. Вълна от възмущение и омраза заля украинските медии. Или каква е стойността на историята с предоставянето на украинско гражданство на Александър Невзоров. Неговият интелектуален потенциал може да се равнява на десетки ганаполци*****, които дълги години засипват украинското информационно пространство. Но към тях няма въпроси, защото направиха правилния залог – да обслужват подобаващо олигарха Порошенко.
И така, от всичко това следват няколко извода. Не бива да се поддаваме и да се замесваме в празни дискусии за „добрите“ и „лошите“ руснаци. Те са безнадеждни и манипулативни. Трябва да се възползваме максимално от потенциала на Русия срещу Путин. Не е достатъчно да слезеш до нивото – „ще победим“. Защото това е безотговорен и много неразумен подход, което означава водене на продължителна война, десетки хиляди загубени животи на украинци и невероятни материални разрушения. Тази опция може да се провежда само от онези, които се стремят да накажат сами всички след войната. Но в този случай ще трябва да бъде платена твърде висока цена за нечии капризи и психологически комплекси.
Украинското правителство и западните демокрации имат ясен интерес да гарантират, че неопетнените руски олигарси ще се включат в борбата срещу режима на Кремъл възможно най-скоро. Интересуват се от отварянето на втори, вътрешен фронт в борбата срещу режима на Путин.
Въпросът за бъдещото устройство на Русия също трябва да бъде оставен за известно време след победата. Сега не трябва да се тревожим дали Русия ще остане единна държава или ще се разпадне на по-малки части. Най-малкото това не трябва да засяга избора на Украйна и участието на нейните съюзници. Трябва да помним, че западният свят изобщо не се интересува от хаоса в страна с ядрен потенциал. Няма нужда да поставяте ултиматуми и да се притеснявате дали световните марки и компании ще се върнат в новата Русия. Трябва да помислим как да ги привлечем на украинския пазар сега.
Най-важното за Украйна е да проведе такива реформи и да промени моралните и етичните приоритети, така че да престане да прилича на Русия. Междувременно мъдростта и ефективността на ръководството на Украйна е да защити държавата и нейните граждани, да победи врага и да спаси колкото се може повече животи.
*Пуристи i бажання карати. Щоб зберегти життя українців, треба максимально використати антипутінський потенціал у Росії, Василь Расевич, украински историк и публицист, старши научен сътрудник по съвременна история на Украйна.
**пурист – който е за опазване чистотата на родния език, не допуска чужди думи, изрази и обрати в речта; 2) строго морална личност, стремяща се към чистота и простота на морала.
***вадемекум – джобен справочник, указател
****дрейф – изместване, отместване (на плавателен съд)
*****ганаполци – авторът визира руския журналист от “Ехото на Москва” Матвей Ганаполски и други като него. Поводът е, че веднага след 2014 година същият получи украински паспорт от президента Порошенко.
