Мисленето е когнитивен процес, който се стимулира особено активно по време на интервютата, които са най-честата комуникативна форма за публична изява на политиците. В тях провокирането на мислене е резултат от задаването на въпроси. Изражение на умствената активност на всеки интервюиран е неговата реч. В професионално реализираното интервю е задължително участниците в него да успеят да си взаимодействат спонтанно и естествено. Аз определям това взаимодействие като предпоставка за постигане на “жива” комуникация. Към нея трябва да се стреми всеки професионален журналист. Не бих ви дала за пример интервютата с президента Радев в “Панорама” с Бойко Василев. Известно ми е, че успехът на всяко интервю се определя до голяма степен от интервюирания, но нали водещата фигура е интервюиращия? Иначе аз имам едно мое определение за такива неуспешни интервюта, като ги наричам “мъртвородени”. Те носят негативи и за двамата участници, както се получава всеки път и след всяко интервю с българския държавен глава, което е винаги на запис. Този факт засилва усещането за нещо предварително нагласено и “напудрено”.
Най-честата ситуация, в която попада един политик е свързана със споровете и разногласията. Най-практикуваното умение – от кратки интелектуални дебати до яростни емоционални спорове и дискусии в предизборните студиа или в парламента. Отново е много важно какъв е езика, който използват политиците и на какво акцентират. Никой спор не може да е успешен, ако е изграден само на различия във възприятията или на различия в ценностите, в чувствата или само на разликата в логическите аргументи. Заедно те са една добра база за провеждането на всеки спор. Задължително е предварителното изследване на обстоятелствата и фактите по зададената тема, което е предпоставка за логическа аргументация, правдоподобни съждения и адекватни умозаключения.
Няма никакво съмнение, че политиката е борба за идейно надмощие. Естествено е партиите, които са в опозиция да са заинтересовани от подклаждане на обществено недоволство срещу управляващите. Най-честата причина в български условия е предизвикване на предсрочни избори, поддържане тонус на твърдия електорат или разширяване на електоралата подкрепа. Може и да съм го казала в началото, но ще го повторя – изражение на умствената активност на един политик и на неговия експертен потенциал, остава неговата реч. И това не е реч като “за маса” или между приятели. Как ви прозвуча, ако сте го чули, онова изречение, произнесено от Весела Лечева по време на телевизионно интервю:“Не смятам, че е редно да се разваля имиджа на партията.” Или колко сериозно приехте отговора на младия Стоян Мирчев от същата БСП, който на въпрос защо партията му не е успяла на последните евроизбори, отговори: „ГЕРБ ни потопиха в скандали и вие(журналистите) не ни питахте за Визия-та, а за скандалите на ГЕРБ“?!?! Мислите ли, че е политически грамотно и сериозно като аргумент?
Публичната комуникация има своите характеристика. Предвид това, изискванията към публичната реч са високи, защото чрез нея се ангажира обществен ресурс за решаване на проблеми от различен характер. Всичко казано, освен че e задължително да носи информационен смисъл, да е граматически и правоговорно издържано, трябва да звучи и политически грамотно. Затова изпитвам професионално удовлетворение, и дълбоко се впечатлявам всеки път, когато слушам политик, овладял мисленето с концепции, който притежава умение да извлича проблеми и да ги формулира, съжденията му са изградени върху обективни факти и предварително проучени обстоятелства, разбира какво го пита интервюиращия и дава конкретни отговори, прави умозаключения на базата на съждения, а не повтаря опорни точки. Политиката не е обикновено занимание или хоби. Да си политик е професия, и за да я упражняваш пълноценно, отговаряйки на очакванията на гражданите, ще трябва доста да се потрудиш преди това. Част от тази подготовка е свързана с придобиването на знания и умения за мислене, защото за целите на публичното говорене на политиците не е достатъчно само естественото поведение на ума. Политиката освен всичко, е и интелектуално усилие – различно от практикуването на демагогия. Но за това – друг път!
