“Пропагандата в условия на демокрация играе същата роля, както и тоягата в тоталитарната държава”, според Ноам Чомски – световноизвестен американски лингвист, есеист и философ. А както е известно – пропагандата винаги върви с манипулацията на общественото мнение. Тема, която преди избори се оказва много актуална за нашите ширини. Казвам го направо – това става през, и чрез медиите, които според политолога Антоний Гълъбов, са подложени на чудовищен натиск, непознат през последните тридесет години. Не ви предлагам да мислите “какво ще стане ако” тях ги нямаше. Поради отворения характер на този въпрос – и аз, и вие навярно бихме могли да изведем не една, а много идеи. Но тъй като това касае бъдещето, по-належащо е усилието ни да е свързано с възприятията ни за случващото се днес.
А важно ли е това? Важно е, защото манипулирането на общественото съзнание и нагласите на избирателите може да се окаже твърде опасно за една демокрация, в която водеща трябва да е свободната воля на суверена. Но това не винаги се вписва в модела на тези, които искат на всяка цена да влязат във властта. А какво правят онези, които вече са част от нея? Оправдават се, като използват отричането, негативизма и отхвърлянето на предишното управление. Правят го, за да отвлекат вниманието от собствените грешки. “Отвличане на внимание” се нарича и една от десетте техники, формулирани от Чомски. Най-често я откриваме в случаите, когато правителството или заинтересован субект има интерес да отклони или да покрие обществения интерес към неудобна за него тема или проблем, пренасочвайки вниманието към маловажна или целенасочено продуцирана тема, а защо не и измислен или режисиран скандал, свързан с опонента. Познато ви е нали?
През последните месеци ситуацията с коронавируса ни направи свидетели на това как може правителството, призвано по конституция да решава проблемите в държавата, ги създава, предизвиквайки негативната реакция на хората. Например, трябваше ли да се пропусне толкова ценно време и почти в навечерието на пик-а да се приемат внезапно мерки, които да са повод за разнопосочни коментари и персонални решения? А възможно ли е изчакването на увеличаване броя на заразените и починалите да е търсен резултат, за да бъдат засилени мерките? Заради предизборните политически щети, които те биха нанесли на управляващите и на държавния глава… И на този стресиращ фон, свързан с развитието на процеса с коронавируса, нарушението на някои права да се оценява като по-малкото зло. Без съмнение – няма по-висша ценност от опазването на здравето и живота. Това е цивилизационния избор, но задължението за информираност на гражданите остава институционално задължение на системата и на правителството.
Прокарването на непопулярни решения винаги е най-трудната част от всяко управление. Затова през тези тридесет и повече години много неща в България не се случиха или се случваха много бавно. Причината за отлагането на изпълнението винаги е бил страха от загуба на електорална подкрепа и от предизвикване на гражданско недоволство. Задачата би била значително по-лесна за реализиране, ако предварително на хората им бъде обяснена необходимостта от прилагането на едни или други решения в бъдеще. Задължително е предоставянето на време за осмисляне на ценностната страна в една промяна или в предприемането на рестриктивни мерки. Достатъчно е да се използва подхода на постепенното им прилагане. Спомнете си как у нас се провеждаха всички онези социално-икономически реформи – кой взел, взел и кой крал, крал…Медийната машина изваждаше като на конвейр това, онова, а ние все се надявахме, че ще има наказани. Май отдавна всичко е минало през шредера за унищожаване на хартия….
Днешната политическа действителност е деформирана от присъствието на странни птици в нея, които ни впечатляват единствено с инфантилното си говорене. Мрежата е пълна със спонсорирана видео пропаганда. Хора с претенции да са политици и лидери използват странен език, правят още по-странни обещания, самогероизират се без грам самокритичност. Липсва говоренето за проблемите и политиките за тяхното преодоляване. Има дефицит на умения те да бъдат интерпретирани по начин, обвързан с експертно мнение и с притежаването на компетенции. Резултатът е само един – подобна посредственост поражда също посредственост. Някой има интерес да лансира и да поддържа невежеството – вече като ценност, що приминяването с него върви едновременно с безпринципността. Невежеството и безпринципността са новите “негативни стойности” – има такова понятие в латералното мислене. Те са “ценностите”, които днес отварят вратите към властта. Те са задължителни, за да бъдете причислени към „класата на почтените”.
Конституирането на невежеството и безпринципността в политиката и в държавността не е единственото, което днес се случва в българската обществено-политическа действителност. По-страшното е, че хората биват насърчавани да им се възхищават. Политиците-самозванци атакуват техния емоционален свят, а не мисленето им. И това не е случайно – лишава ги от възприятия, провокирани от разума и им пречи да правят реална оценка на ситуацията. Не им позволява да анализират рационално поведението на оня, който обещава да им реши всички проблеми. Но как ще стане това – даже никой не го пита! По-важна е широката холивудска усмивка, която е детайл от “почтеността”. Тя трябва да отбива всеки въпрос, свързан с истинската почтеност, чийто антипод се явяват много от тези байганьовци. Важно е да върви мантрата за “вината на предишните управляващи”, защото само като обвиняват предишните, сегашните могат да прикрият собственото си бездействие и провал. Истината е, че пропагандата в българската политика е преди всичко пропаганда на обвинението, а тя никога не е била продуктивна.
Предизборно време е, а “пропагандата в условия на демокрация играе същата роля, както и тоягата в тоталитарната държава”. Пазете гърба си!
