Или защо президентската стратегия е недоносче
Ако има нещо, в което сме абсолютно сигурни, то това е, че България няма президент. Или ако има, то той е нелегитимен, тъй като тотално се е разграничил от разпоредбите на конституцията. Веднага бих посочила, че не реализира чл. 92 (1) “олицетворява единството на нацията”. Не само не олицетворява, но и провокира разединение с призиви за противопоставяне, а не за обединяване. Изпаднал е в перманентен конфликт с трите власти и с основните институции. Няма комуникация с тях и не е гарант за балансиране на обществените отношения. Затова някак много странно ми прозвуча тазсутришното изказване по БНТ на Slavi Vasilev, представен като политолог и член на стратегическия съвет при президента:”Той е разединител на политическия елит, но не е разединител на българския народ. Защото ако президентът беше от управляващата партия, вие виждате ли протестиращите и протестите да имат същия импулс в нашето общество, ако само извънпарламентарните партии ги подкрепяха?” Знаете ли какво ви казва това изречение? Това е публично признание, че президентът е подбудител на протестни действия. “Държавният глава не само подкрепя, не само даде старт на “Вън мутрите от властта”, но държавният глава информира екип от хора, които биха могли да предложат оттук-нататък какво следва…… Целта на този документ (въпросната стратегия), който ще излезе е да даде път и посока на българите след оставката на Борисов”, допълни той. Сега става ли ви ясно защо българският президент е отдавна делегитимиран?
Вие нали видяхте вчера оная картинка – президентът и от лявата му страна агентът на ДС, известен с псевдонима Майстора. Ха сега си представяте как едни агенти на ДС и техните наследници коват някаква “златна клетка”, в която се канят да ни насадят. И вместо да се съсредоточи в преките си президентски задължения, той наистина е превърнал институцията в партийно-политически център. И като истински опозиционен лидер се е заел “да представи реално ситуацията в държавата, а не както властта непрекъснато я обявява – здравеопазването, образованието и въобще демографската политика, и въобще ние се намираме в много лоша ситуация”, така накратко Vasilev обобщи публично обявения първи етап на въпросната стратегия“. Имаше анонс и за втория и третия етап. На втория етап ще бъде направен “анализ как чрез нашата политическа система ние се доведохме до тук,,,” Запомнете това изречение, защото по-долу неслучайно ще ви припомня що е то политическа система и защо българският президент се е устремил така към нея.
Сега е моментът да акцентираме на третия етап, а според Vasilev “първи и втори етап са негова функция, когато ще бъдат предложени решения за структурни промени – вероятно конституционни, за излизане от този ступор в който се намираме.“ Това за “ступора”, сами преценете! Следва “най-знаменателното”! Момчето търси “аргументи” за него в бъдещето, когато в тона на “социологията” гадае как в парламента ще влязат 7-8 партии и ще бъде много трудно да се сформира правителство или ако все пак бъде сформирано такова, то няма да издържи. “Това налага разсъждение в рамките на конституцията – какво да променим в нея, за да се промени начина, по който се осъществява властта в България”. Той смята, че ”трябва радикална промяна на сегашната политическа система, така че да има ефективно разделение на властите. Това означава промяна на конституцията така, че мнозинството в Народното събрание да не е функция на изпълнителната власт.” Тук май я пообърка! Изпълнителната власт е функция на парламента – той излъчва правителството, то се отчита пред депутатите, внася предложения за законодателство, одобрява и гласува бюджета и т.н.
Според Vasilev разделението било само на хартия и в подкрепа чух най-странния аргумент: ”Има протести, има палаткови лагери, но тъй като Бойко Борисов, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов разполагат с техните представители, които са партийни представители, те ще продължат да подкрепят мнозинството и кабинета. И според мен тази връзка следва да се скъса…” Ами какви да са тези представители, освен партийни, млади другарю? И какво друго може да се очаква от тях? A и те не подкрепят мнозинството, а го сформират и представляват. Така се действа при парламентарната демокрация. Управлява този, който има мнозинство като партия или може да сформира такова в коалиционна форма. Накъде си тръгнал, бе момче! Какви са тези недомислици? Наистина не знам какво да си мисля. Това някакво политическо безумие ли е, политическа неграмотност или непознаване на представителната демокрация? Виж ти, какъв “стратег”! Май някой си мечтае да влезе в историята като в оная народна мъдрост – да бутне къщата, за да направи колиба. Иначе аз разбрах накъде бие тази стратегия – Радев си проси президентска република! Да ликвидираме партиите да разрушим принципите, върху които функционира парламентарната република и хайдееее, да вървим към автокрация – един монарх, един президент!
Беше ми наистина много забавно да слушам това момче, което очевидно забравя, че България е република с парламентарно управление. Това означава, че изпълнителната власт е подконтролна и политически отговорна пред Народното събрание, а президентът, без да е включен в някоя от властите, изпълнява отделни функции, свързани с тях, и има балансираща роля в политическата система. Какво включва сегашната политическа система – партийна система, институционална система, съдебна система и административна система. България е демократична държава. Демокрацията е власт на народа, политическо представителство и върховенство на правото. Това е и най-краткото определение на съвременната демокрация. Властта на народа се осъществява чрез т.н. представителна демокрация – народният суверенитет е ограничен от закона, парламентът е избран от народа (депутати), има разделение на властите, а заниманието с политика е професия. Върховенството на закона е съблюдаване на правата и гражданските свободи. Народният суверенитет се осъщетвява пряко – чрез участие в избори и референдуми, и косвено – чрез избраните държавни органи. В българската конституция изрично е казано, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделен човек, не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Току-що казаното води до извода, че конституционно установената българска политическа система е реална и съответства на съвременния европейски конституционализъм. Ненужно и необосновано е всяко негативно посегателство срещу нея. Приложението й през годините на демокрация доказва, че тя беше и остава най-важният и надежден основен закон за утвърждаване на новите обществени отношения, начертани и реализирани с консенсус още на националната „кръгла маса” през деветдесетте години на миналия век. Парламентарната демокрация е най-подходящата форма на управление за всяка млада демокрация като българската. Тя дава възможност да се развие и утвърждава правовата държава – върховенство на закона, управление, съгласно конституцията и нейното непосредствено действие, равенство на всички пред закона, политически плурализъм и многопартийнос,т разделение на властите, свобода на словото. Та затова казвам да не бъркате за мед с ръце направо в кошера, защото пчелите-войни бдят.
